Св. Йоан Кукузел – 10 факта за великия църковен композитор

На днешния ден, 1 октомври, празнуваме паметта на св. Йоан Кукузел. Св. Йоан Кукузел е фигура от огромен мащаб не само за пределите на Средновековието, но и за днешните църковни музиканти и певци, които стъпват върху сътвореното от него.

 

 

1. Роден е в днешна Албания

Йоан Кукузел е роден ок. 1280 г. Родният му град е Драч, намиращ се на територията на днешна Албания. След столицата Тирана това е вторият по-големина град в Албания и един от най-важните стопански центрове в страната, пристанище на Адриатическо море. През Средновековието градът е бил населяван от много българи.

2. Българин по произход

Откъде знаем, че Кукузел е българин по произход? В едно от житията му, написано на гръцки език, се описва трогателната случка на завръщането на Йоан от Византия в родната му къща. Наближавайки дома, той чува плача на майка си и думите: „Мое дете, мил Иване, ахъ! Где ли ми си?” (Moa de milo Ioanny gdemysen, oho!).[1] В житието тези думи са на български език в гръцка транслитерация, от което става ясен българският произход на Кукузел. Майка му е била българка[2], а произходът на баща му е неизвестен. В ръкописите светецът се споменава като Йоан Пападопулос Кукузел. От този факт някои учени правят извода, че баща му е бил грък. Но Пападопулос може да обозначава погърченото славянско прозвище „попов син” – т.е. да сочи към предполагаемо свещеническо потекло на Кукузел.[3]

3. Кукузел? Прякорът на светеца е свързан с храна

Когато неговите съученици от граматическата школа към църквата „Св. Павел” в Цариград (в която се обучавали под покровителството на византийския император Андроник ІІ Палеолог) го питали какво е ял, младият Йоан отговарял на гръко-български език: „кукиа ке зелйа” , т.е. бакла (растение от семейство бобови) и зеле.

4. Живее на Атон във Великата Лавра на св. Атанасий като исихаст

След посещението на родния си дом Кукузел заминава за монашеската република Атон, заживява във Великата Лавра на св. Атанасий Атонски и възприема исихасткия начин на живот. Исихазмът е учение на Православната Църква, което се основава на способността човекът да достигне богоуподобяване чрез непрестанната безмълвна молитва (гр. isihia) и дара на Божествената благодат, в която „човекът става всичко онова, което е Бог, с изключение на същността.”[4] Подвизаването на Атон през първата половина на XIV в. е и най-плодотворният етап от живота на Кукузел.

5. Имал е титлата „Майстор”

Отчитайки факта, че св. Йоан е получил една от най-представителните почетни средновековни титли „Майстор”, може да се предположи, че всичко, което е вършел Кукузел, е било на високо професионално ниво. Историята приписва на св. Йоан създаването на богатия мелизматичен пространен стил, наречен пападически (характеризиращ се с широк тонов обхват и орнаментална мелодика).

6. На него е кръстена нотация

Знаем, че византийската нотация търпи различни изменения във времето[5]. Именно на Кукузел е кръстена късновизантийската нотация – Кукузелева. Според известния западноевропейски музиколог-византолог Егон Велес, късновизантийската  нотация няма равна на себе си по богатство и изтънченост на музикално-писмените възможности.[6] Кукузел създава богато орнаментирани композиции с широк тонов обхват – песнопения, надхвърлящи две октави. В науката тази музика е наречена калофония (гр. kalos – хубав, добър и fonae – звук, глас). В състава ѝ влизат т.нар. кратими – мелодическа многоразпевност на отделни срички, лишени от смислово значение като те-ри-ре и др.

7. Творил е на гръцки

Творчеството на св. Йоан Кукузел е гръкоезично, но нека не забравяме, че през Средновековието езикът не е белег за национална принадлежност. Славяноезично се изпълняват произведения на Кукузел и в репертоара на българските хорове, но този репертоар е приспособяване към църковнославянските текстове на гръцкоезични мелодически версии от времето на калофонията.[7] Друг момент – този път от Възраждането – известно е, че живелият през XIX в. отец Неофит Рилски (който е бил и отличен познавач на църковната музика[8]) е бил борец за просвета и църковна независимост. В същото време обаче това не му е пречело да превежда композиции на гръцки музикоучители. Този факт означава само едно – нашите възрожденски музикоучители не са смятали едногласното църковно пеене за гръцко, а за общо достояние на целия Православен свят.

8. Създава графически изображения на кръг и дърво, използвани в педагогическата му дейност

Към творчеството на „Ангелогласния” Кукузел трябва да бъдат добавени и графическите изображения на кръг и дърво, наречени съответно Колело на Кукузел и Дърво на Кукузел. Те са били създадени за обяснение и осмисляне на църковното осмогласие, представящи гласовите съотношения и родства.[9] Предназначението им е било насочено директно към обучаващите се псалти. По думите на доц. д-р дякон Иван Иванов (сега свещеник) – в Колелото на Кукузел „мелодията се прелива от тон в тон, от тоналност в тоналност, но не се изменя. Тя може да бъде изпята и чута, съответно записана и интерпретирана в настоящето, но остава да звучи във вечността.”[10]

9. Втори източник на музиката

В богата история на православната църковна музика на св. Йоан Кукузел е отредено завидното място на „втори източник на музиката” (след св. Йоан Дамаскин (†8 в.), с чието име се свързва оформянето на Осмогласието[11]). А проследявайки творчеството на многобройните надарени творци на тази музика, можем да отчетем, че това не е никак малко.

10. 1 октомври – празникът на музикантите и певците

Православната църква почита паметта на починалия ок. 1360 г. св. Йоан Кукузел на 1 октомври. От 1980 г. насам в България на тази дата се чества професионалният празник на певци и музиканти, които нека поздравим с изпълнение на Софийския свещенически хор с диригент о. Кирил Попов[12] на Кукузелевото песнопение „Хвалите Господа с`небес”.

 

Бележки:

[1] Сарафов, П. Ръководство за практическото и теоретическото изучаване на восточната църковна музика. С., 1912, с. 137.

[2] За произведението „Полиелей на българката”, в което има примесване на църковни с народопесенни фолклорни оплаквателни мотиви, вж. Тончева, Е. Възрожденската  версия на „Полиелей на българката” от Иоан Кукузел. – Музикални хоризонти, 1988, 17-18.

[3] Cfr. Williams, E. John Kukuzeles Reform of Byzantine Chanting for Great Vespers in the Fourteen Century. Ph. D. Thesis. Yale University, 1968, p. 341-342.

[4]  Каприев, Г. Византийската философия. Четири центъра на синтеза. С., 2001, с. 289.

[5] Във  византийските невмени нотации  могат да бъдат разграничени следните четири стадии: палеовизантийски нотации (Х-ХІІ в.), средновизантийска нотация (от около 1150 до 1400 г.), късно- и поствизантийска нотация (от около 1400 до около 1818 г.) и Хрисантова нотация (от 1818 г. до днес). срв. Флорос, К. Въведение в невмознанието. Средновековни нотни системи (с допълнителен раздел за православната музика и невмените нотации в България от Елена Тончева). С., 2006, с. 44.

[6]  Wеllesz, E., A History of Byzantine Music and Hymnography, Oxford, 1961, p. 284.  Цит. по Тончева, Е. Арс Нова и Йоан Кукузел в Балканската източноправославна музика през ХІV в.- В: Религия и култура, материали от лятната научна среща, Варна, 27-28 юни 1998 г., София, 1999, с. 128 .

[7] Срв. Тончева, Е., Новооткрити славяноезични (преводни) творби на Иоан Кукузел. Полиелейни припеви от XVв., Бълг. Музикознание, 2, С., 2000, с. 5.

[8]https://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F%D1%82-%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%86-%D0%BD%D0%B5%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%82-%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-140/

[9]  Вж. Мечкова, К. Осмогласната система на византийската музика в изворовите теоретични текстове. Тетрафонията. В. Търново, 2009, с. с. 113-158.

[10]  Иванов, дякон И. С. Между ангелите и човеците. С., 2006, с. 208.

[11] Осемте църковни гласа се числят към три вида музикален строй: диатонически, хроматически и енхармонически. Делят се на първообразни (първи, втори, трети и четвърти) и производни от тях (пети, шести, седми и осми). Така например от първи глас произхожда пети, от втори произхожда шести и т.н.

[12] Синът на о. Кирил Кристиан Попов е сегашният диригент на над 50-годишния Камерен ансамбъл „Йоан Кукузел-Ангелогласният”.