„Чиста Дево” – песнопението, пленяващо душите ни

Още в зората на Христовата църква псалмопението става част от нейния живот. По повод на него свети Йоан Златоуст пише: „Защото нищо, действително нищо друго така не възвишава и не окриля душата […] както хармоничното пение и стройно съставената божествена песен!” [1] Не можем да не се съгласим с думите му, защото всеки от нас е почувствал силата им. Едни от най-възвишените църковни химни са посветените на Света Богородица, които блестят не само с дълбоко съдържателните си текстове, но и с „обличащата ги” мелодична красота.

В съвремието все по-голяма световна популярност придобива песнопението, посветено на Майката Божия „Чиста Дево” (на гръц. Αγνή Παρθένε). Текстът на песнопението е дело на св. Нектарий Егински (1846-1920) [2]. Счита се, че е написан в последните години на 19 век, когато св. Нектарий е ректор на Ризариевата Духовна семинария в Атина. Съществува предположение, че върху създаването на химна оказва влияние и Акатистът на Света Богородица – химн, съчинен във Византия през периода 5-7 в.

Според някои сведения мелодията на песнопението е дело на самия св. Нектарий (който чул песнопението, изпълнено от ангелски хор), според други авторът на музиката е един монах от манастира „Симонопетра“ на Света гора. Чували сме и версия дори, че музиката на химна е дело на гръцкия композитор Микис Теодоракис (композитор на известното сиртаки), което твърдение е съмнително. Макар това песнопение да се води извънбогослужебно, нелитургично и да се пее от църковните певци по време на раздаване на нафора в края на светата Литургия и на концерти с църковна музика, не липсват случаи да се изпълнява и в самата литургия по време на т. нар. причастен стих, когато свещениците се причастяват със светите Тайни в олтара.

Този химн, който пленява с мелодията си, се изпълнява от православни хорови състави по целия свят, като освен на гръцки език, може да бъде чут на японски, корейски, френски, италиански, португалски, руски, суахили, арабски, английски и много други езици. В последно време добиват популярност и някои вокални изпълнения на песнопението, съпроводени със звучене на инструмент, а също така и чисто инструментални разработки на химна (цигулка, пиано).

На български език текстът на песнопението „Чиста Дево” [3] е разделен на двадесет и четири стиха, след всеки от които се изпява припевът „Радвай се, невесто неневестна” (думата „неневестна” сочи за това, че Богородица е Невеста, Която няма жених, или мъж в плътския смисъл).

1. Чиста Дево, Владичице, Богородице несъблазнена, Припев: Радвай се, невесто неневестна.
2. Дево, майко водителнице, всеоросено руно, (Радвай се…)
3. По-висока от небесата, по-светла от лъчите, (Радвай се…)
4. Радост на девствениците, от ангелите по-висша, (Радвай се…)
5. По-светла от небесата, по-чиста от светлината, (Радвай се…)
6. От всичките небесни войнства по-чиста, (Радвай се…)
7. Марие, вечна Дево, на целий свят госпожо, (Радвай се…)
8. Несъблазнена невесто всечиста, Владичице пресвята, (Радвай се…)
9. Марие, невесто водителнице, за нашата радост виновна, (Радвай се…)
10. Юнице добра, царице, майко пресвята, (Радвай се…)
11. По-честна от херувимите и по-преславна, (Радвай се…)
12. По-висша от безплътните серафими и от престолите, (Радвай се…)
13. Радвай се, пение на херувимите, радвай се, хвала на ангелите, (Радвай се…)
14. Радвай се, песен на серафимите, радост на архангелите, (Радвай се…)
15. Радвай се, радост на света, пристанище на спасението, (Радвай се…)
16. Чертоже свещен на словото, цвят на неувяхването, (Радвай се…)
17. Радвай се, раю на сладостта, на живота вечен, (Радвай се…)
18. Радвай се, дърво на живота, източник на безсмъртие, (Радвай се…)
19. Тебе моля, Владичице, тебе сега призовавам, (Радвай се…)
20. Тебе умолявам, Всеводителнице, твоята благодат аз търся, (Радвай се…)
21. Юнице добра и нескверна, Владичице пресвята, (Радвай се…)
22. Топло призовавам те аз, Храме на очищението, (Радвай се…)
23. Застъпи се и ме избави от враговете ми, (Радвай се…)
24. И съпричастник ме покажи (направи) на живота вечен. (Радвай се…).

„Чух една песен („Чиста Дево” – бел. авт.) и останах при нея […] Никога не съм слушал такава музика, но имах смътното усещане за нещо близко. Започнах да я слушам непрекъснато. Започнах да осъзнавам, че тази музика е част от нещо по-голямо, което исках да опозная”. С тези думи на един млад човек започва образователният документален филм за църковната музика и литургията „Песен и молитва”. И наистина – това песнопение има чудната способност да ни приковава към себе си, да ни кара да тананикаме мелодията му, или, ако знаем думите му, да ги запяваме. То е лесно запомнящо се – едновременно просто и богато; мелодията му пленява със своя лиризъм.

Песнопението съдържа няколко музикални мотива, повтарящи се периодично, които сякаш имат способността да ни пренасят на Небето. Какви са основните музикални характеристики на това известно песнопение?

Знаем, че през 8 в. свети Йоан Дамаскин оформил осмогласното църковно пеене, в което гласовете се делят на първообразни (първи, втори, трети и четвърти) и производни от тях (пети, шести, седми и осми). Песнопението „Чиста Дево” е създадено по гамата на пети глас. В неговата структура липсват отклонения към някой друг от осемте гласа [4], което прави музикалната му линия изчистена, опростена и лесна за запомняне и възпроизвеждане.

Според музиколога Димитри Кономос популярността на песнопението се дължи изцяло на „обстоятелството, че то комбинира елементи от две различни музикални култури: хармоничните и метрични черти на европейските лирични балади с вокалната продукция и екзотиката, която носи източен аромат” [5].

Според музиколога Петър Динев „ритъмът е най-характерната особеност, по която различаваме духовната музика от светската” [6]. Самият Динев, макар да не използва тактове и тактови черти в преводите си на песнопения от невмена на петолинейна нотация, допуска използването на метрика [7] с определена стойност, когато е налице стихотворна реч с определена симетрия – както е в гръцките оригинални мелодически творби [8].

Не можем да отречем съществуването на песнопения, съчинени в духа на православната едногласна музика с помощта обаче на метроритмичните изисквания на западната композиционна техника (да не забравяме, че цариградският музикоучител Хрисант Мадитски залага в реформираната невмена нотация от 1814 г. елементи от западната музикална теория).

„Чиста Дево” е типичен пример за това. Съчетаващо елементи от западната музикална стилистика, това песнопение е изградено в тривременен метрум. Затова звученето му с неговия размер ¾ наподобява изящна валсова музика.

Песнопенията, посветени на Света Богородица, са едни от най-красивите творби на многовековното вокално изкуство на Църквата. Създадени в чест и прослава на тази, която се удостои да стане майка на Бога и която предрече по вдъхновение на Св. Дух: „…ето, отсега ще ме облажават всички родове” (Лука 1:48). Те пленяват с възвишеността и одухотвореността си. Несъмнено песнопението „Чиста Дево”, впечатляващо с оригиналното си звучене, е мелодичен бисер – един от най-вдъхновените химни, възхваляващи нашата обща Майка. Нека му се насладим отново в изпълнение на монасите от атонския манастир Симонопетра, от където най-вероятно полита тази чудна мелодия, пленяваща душите ни…

Бележки

1.Ибришимов, Г. Духовни бисери от светите отци. Проповедническа антология. Б.м.,1992, с.33.
2.„Св. Нектарий“.
3. Преводът е анонимен, намерен е от автора на статията в певницата на наша столична църква.
4. В нотната фиксация на източното църковно пеене се използват знаци, наречени отклонителни (повреди), които отклоняват мелодията на песнопението от владеещата гама в друга гама, друг глас, с цел де се избегне монотонност, да се внесе известно разнообразие или да се изтъкне нещо характерно в църковните песни.
5. Кономос, Д. Музикалната традиция на Атон. Християнство и култура, бр. 3 (60), 2011, с. 167-168.
6. Динев, П. Кратък осмогласник и божествена литургия. С., 1947, с. 8.
7. Метриката се занимава с размерите в музиката.
8. Срв. Динев, П. Обширен възкресник с полиелеи, величания, катавасии и подобни. Превел от източни на западни ноти Петър Динев. Част втора, С., 1949, с. 38.