80 години от кончината на музикоучителя Манасий Поптеодоров

Сред имената на българите, отдали трудовете и живота си на Църквата Христова и изпълняваното в нея многовековно източно църковно пеене, особено място заема това на Манасий Поптеодоров – виден учител и църковен музикант. На днешния ден се навършват осемдесет години от неговата кончина.

От биографията на Манасий Поптеодоров разбираме, че е роден през далечната 1860 г. в село Субашкьой, намиращо се на няколко километра от гр. Серес (Гърция). В детските си години посещава близкото до родното му село манастирско килийно училище, а по-късно учи и в гръцко училище с преподаватели от Германия. В това училище изучава и теорията на западноевропейската музика. Впоследствие става учител в Цариград, но поради заболяване се премества да преподава в едно лозенградско село.

Знае се, че посещава Света гора, където се запознава със старите певчески книги. През последните години на 19 век той преподава последователно в Бургас, в Самоковското богословско училище и в Битоля. По покана на Светия Синод се завръща като преподавател в Самоковското богословско училище (от 1903 г. преместено в столицата и развито в Софийска духовна семинария), където преподава до пенсионирането си през 1925 г. След това за кратко е лектор в Черепишкото училище за свещеници, като едновременно с това пее в някои столични храмове. Манасий Поптеодоров почива на 78-годишна възраст на 14 октомври 1938 г. [1] Погребан е на Централните софийски гробища – парцел 6 [2].

Освен че е бил учител по църковно пеене, Манасий Поптеодоров е съставил и църковно-певчески сборници. По-употребяваните и известни негови сборници са следните [3]:

„Воскресник със западни ноти. т. 1“ (1896 г.),
„Божественная литургия със западни ноти” (1897 г.),
„Воскресник със западни ноти. т. 2“ (1898 г.),
„Псалтикийна литургия“ (1905),
„Кратък воскресник“ (1905),
„Псалтикийни треби“ (1911),
„Псалтикиен воскресник – обширен“ (1914),
„Псалтикийна утрена“ (1914),
„Псалтикиен минейник“ (1921),
„Псалтикийни Триод и Пентикостар“ (1922).

Манасий Поптеодоров е използвал повечето от тези свои сборници в педагогическата си работа като преподавател по пеене в Семинарията (което е видно и по годините на издаването им, съвпадащи с тази му длъжност). До ден днешен тези певчески книги се използват за обучение по източно църковно пеене както на много от кадрите на средните и висши духовни училища у нас, така и на мнозина любители. Сборниците на Манасий се използват и от изпълнители на източното църковно пеене (макар и не многобройни, а и понякога присвояващи си историческата личност на автора) в страни като Македония, Сърбия, Русия. И тук вече говорим за международния аспект на делото на Манасий Поптеодоров – този „апостол” на древното църковно пеене.

Интересен е фактът, че първите преводи на монодийна (едногласна) църковна музика от невми на съвременно петолинейно писмо в България започват в края на 19 в. и са свързани именно с Манасий Поптеодоров (споменатите „Божественная литургия” и „Воскресник” със западни ноти“). Трябва да отбележим, че той е пионерът на това дело в България – преводи на източното църковно пеене на петолинейна нотация. Четири десетилетия по-късно това дело подхваща и доразвива нашият именит композитор Петър Динев [4].

Нещо, което прави впечатление в делото на Манасий, е това, че макар и да познавал добре западноевропейската нотация, той предпочел да съставя сборници с традиционните църковни песнопения, записани с помощта на невмената нотация, която е класическият вариант за графична фиксация на източното църковно пеене.

Както различните езици, така и музиката като специфичен език има свой правопис, или ортография. Ортографията определя правилата за писане на невмите, с които фиксираме източното пеене. Борис Борисов, църковен певец и познавач на невмената ортография, твърди, че макар да се намират ортографски грешки в по-ранните сборници на Манасий, то в последните му сборници „Псалтикиен минейник“ и „Псалтикийни Триод и Пентикостар“ той наистина „блеснал като ортограф”, запазващ водещото си място сред нашите съставители и издатели на църковнопевчески сборници с невмена нотация [5].

Друго, което не бива да забравяме, е, че до ден днешен най-използваните богослужебни певчески книги, нотирани с невмена нотация, са именно Манасиевите. Този факт е красноречив сам по себе си, или както е казал англо-американският поет от миналото столетие Уистън Хю Одън: „Има книги, които са незаслужено забравени, но няма нито една, която е незаслужено запомнена.”

Осъзнаваме или не, винаги когато пеем от сборниците на дядо Манасий (както са го наричали учениците му), ние се докосваме до личността и делото му (както и, разбира се, до онези, които са го предхождали и чиито трудове той е ползвал [6]). Затова пеейки тези песнопения, върху нас сякаш се отпечатва любовта към музиката на този всеотдаен слуга на църковно певческото изкуство. Ако земните години на дядо Манасий са били 78, то историята показа, че неговото дело го надживя, защото сборниците му, излезли преди повече от сто години, се ползват и до днес.

Както когато четем някоя книга, ние общуваме с нейния автор, така и когато разучаваме и пеем песнопенията от книгите на дядо Манасий, в тях ние чуваме неговия глас. Глас, който непрестанно повтаря: Ценете църковното пеене, то е утеха за душата и молитва, облечена в музика. Посредством сборниците му (разбира се, не само неговите) ние имаме възможността – пеейки, да общуваме молитвено с Бога, светиите и със самия автор на певческите книги. В тях ние можем да съзрем, да открием фигурата на музикоучителя Манасий Поптеодоров, защото от тях струи неговата любов и отдаденост на църковната музика. В известен смисъл те са илюстрация на живота му. Живот, посветен на църковното пеене.

В днешно време, ние, църковните певци, сме склонни да залитаме към какви ли не течения в църковната музика, като много често забравяме за имената на нашите именити родни творци. В стремежа си да бъдем било гръкофили, било русофили, ние забравяме да бъдем българофили. Хора като дядо Манасий заслужават нашето внимание и почит, защото съществуването им (както и това на тяхното дело) издига ръста на българина по отношение на свещеното православно музикално изкуство. Манасий е съставял сборници, превеждал, събирал средства от спомоществователи за отпечатване на певческите си книги и ги разпространявал (чувал съм от един възрастен авторитетен софийски свещеник, че Манасий сам е разпространявал книгите си по църкви и манастири).

Манасй Поптеодоров остави светла следа в летописа на родната църковна музика. Неговото име е крайъгълният камък, около когото са се изграждали поколения музиканти, отдадени на източното църковно пеене. И ако руският поет Пушкин започва едно от стихотворенията си с думите: „Аз паметник градих велик, неръкотворен,/ не ще изчезне той в народната съдба” (превод Андрей Германов) [7], то ние църковните певци можем да кажем, че дядо Манасий изгради такъв паметник в нашите души и мисли; паметник, който не се руши от времето, а ни вдъхновява. Нека паметта на Манасий Поптеодоров да бъде вечна!

Бележки

1.Срв.; Динев, Петър. „Музикоучителят Манаси Поптодоров”. – Църковен вестник, № 11, 1960, с. 8-10; Попов, Кирил. „Живот и дело на музикоучителя Манасий Поптеодоров (1860-1938)”. – Църковен вестник, №10, 16-31 май 1999, с. 8; Борисов, Ивайло. Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно църковно пеене. С., 2014, с. 69-70.

2.http://sofiapomni.com/parcel.php?id=6

3. Авторът на статията благодари на музиколога г-н Асен Атанасов, който му предостави направен от него списък с издадените от Манасий певчески сборници (заглавията на някои от тези сборници са взети от каталози и липсва пълна информация за съдържанието им). За сборниците на Манасий Поптеодоров Срв. Атанасов, Асен. „Невменные и нотолинейные издания в Болгарий ΧΙΧ-ΧΧ в.” – В: Православная энциклопедия, 21. Москва, 2009, 587-588.

4. Гелева, Весела. ,,Петър Динев – жизнен път и творчество – 120 години от рождението на композитора”. – Електронна публикация в: http://www.pravmladeji.org/node/486.; Борисов, Ивайло. „Допустимо ли е използването на западните ноти за записване и изпълнение на източно-църковната музика?”. – Електронна публикация в: https://mitropolia-sofia.org/index.php/biblioteka/chitalnya/chitalnya/968-dopustimo-li-e-izpolzvaneto-na-zapadnite-noti-za-zapisvane-i-izpalnenie-na-iztochno-tzarkovnata-muzika. Публикувана на 23 юни 2016 г.

5. В личен разговор с автора на настоящата статия.

6.Така например Манасий е ползвал трудовете на Хаджи Ангел Иванов (1809-1880) – голям познавач на източно-църковната музика и издател на църковно-певчески сборници.

7. https://literaturensviat.com/?p=50334