Законно ли е вероучението

Бяхме свикнали, че светът е несправедлив, и хората небогоподобни, но че децата са толкова жестоки – бият учителите си, гаврят се, убиват се едно друго – това не сме се научили как да разберем.

И какво направиха уж духовните водачи на народа? Събраха се и решиха: "Има лекарство и то е Вероучение. Ако задължително го въведем, децата вече никога няма да бъдат "лоши".

Най-лесно ще е да върнем онова вероучение, задължително в училищата ни преди 1945 г., което се е наричало "Закон Божи". Но ако го въведем 1:1, незабавно ще бъдат заведени дузина дела във Върховния съд и в Страсбург, и ще бъдат спечелени! Не че тогава са учили нашите дядовци и баби на нещо лошо. Но там нравоученията са непоносими за всеки българин под 40-годишна възраст. Да, освен директните пояснения коя е правата вяра, има много поучителни истории и морални казуси, но представянето им е като за хора тип "слуги". Християнските книги много обичат думата "слуга", а назидателният тон е крайно характерен за онази епоха. Тоталитаризмът като дух не започва през 1945 г. Патриархалният и милитаристичният ред имат общ баща.

Другото, което можем да си представим, е на принципа на компота. Събираме различни плодове и каквото стане. Събираме Светия синод, "независими интелектуалци", някой и друг образователен експерт и правим учебник. И ще стане "напънала се планината и родила мишка". Не защото орелът, ракът и щуката няма да искат да направят най-доброто. А защото те не могат да обогатят младия човек с "доброто в чистия му вид, но във вид на смилаема храна". Те ще се опитат да "защитят" своята институция, ще действат егоистично. Няма нито един факт, който да говори за това, че тези институции (и хора) са в състояние да работят заедно и в полза на обществото. Не искам да бъда разбиран погрешно, но Българската православна църква няма никакво влияние.

Третият, проблем, свързан с "вероучението", е "наименованието" на този предмет. Защо "вероучение", а не "Закон Божи", "Религия", "История на религиите" или дори "Морал". Имаше на времето "Морал и право", помните ли? Дори тоталитарната власт съзнаваше, че определени въпроси в младите глави трябва да получат отговори.

Защо да се учи "вярата"? Коя вяра? Какво е вяра?

Думата "вероучение" е ужасно словосъчетание – такива вече почти не се използват в нашия език и това е дума, в която ретро-ефектът е умишлено търсен. Но ако искаме младите изобщо да приемат да разговорят с нас, не трябва да им натрапваме неадекватни, натруфени фрази и думи.

След това – "религия". Да, но коя? Православието?! Да започнем с най-простото възражение – за над 10% от българите изповеданието е мюсюлманско. Ако има ред – тогава с държавни средства българското светско училище трябва да осигури обучение и по ислям. Сериозно ли го предлагате?!
По-интересното е друго – мнозина твърдят за себе си, че са православни или че са християни, но ако родната Църква е на мястото си, тя нито за миг няма да ги признае за такива. Да бъдем честни: Колко души познавате, които могат без грешка да кажат супер елементарни неща – като десетте Божи заповеди или Символа на вярата?! Знаят ли "православните" ни сънародници какви са задълженията на вярващия християнин? Колко пъти се изповядват, кой им е изповедникът (много хора сигурно с изненада ще научат, че не само при католиците има изповед!). Понеже почнаха Коледните пости, някои се сетиха за формалната си религиозна принадлежност. Но постят ли? Или просто се подлагат на диета? Тук спестявам хиляди изречения, с които да се разясни какво значи принадлежност към "светата православна църква". Така че ако се въведе истинско обучение по религия, това би бил огромен стрес дори за милионите българи,които се определят като православни.

А онези, които не вярват в Бог? Те имат конституционното право да не възпитават децата си в духа, на която и да е религия. Нещо повече – те имат правото да поискат техните данъци да не бъдат ползвани за обучение по нещо, което някои смятат за вредно или излишно. Друг е въпросът, че огромното мнозинство българи са учили в училище, че "религията е опиум за народа".

Другият вариант – може би най-смисленият е децата да получат навреме представа за две неща: за това кое е "добро" и кое – "зло" и второ, да разберат колко многообразен е светът и в колко различни неща вярват хората по земята, но как това не трябва да ги прави врагове. Става дума за нещо като "история" или "теория" на религиите – предмет, на който, ако не оплескат учебната програма, ще бъде сред най-интересните и ще обогати културата на децата. Но на преподавателите със закон да забраним изповядването на каквато и да било религия – иначе информацията би могла да стане пропаганда…

Четвъртото, много опасно заблуждение, е за характера на християнството. Да, става дума за безспорно доминиращата религия в цивилизацията. За основа, върху която е изградена модерната демокрация. Но историята показва, че няма религиозна общност, която да е получила трайна политическа власт, и да не е превърнала религията си в ужасяваща диктатура.

Т.е. днешната демокрация е християнство с автентичен възвишен морален патос и с извадени отровни зъби. Християнството е символ на състраданието, ненасилието и доброто, но в името на "най-милостивия" са вършени толкова ужасни неща, че просто е грях да говорим за тях.

Ислямът примерно, изостанал с над 1000 години от християнството, не изглежда безопасен, не защото е по-агресивен или по-кротък, а защото политическото му тяло е младо и напращяло от тестостерон. Той е извън фирмата и е готов да разбие вратата, докато вътре бордът на директорите спокойно обяснява по високоговорителя, че насилието е незаконно и опасно. Да, младежът никога не е имал шанс срещу организираните възрастни.

Но християнството като идея, като "завет", е експанзивна религия. Няма силна християнска общност, която да поощрява другомислието, напротив! ("Господ е ревнив Бог, който отплаща, Господ въздава и се гневи!…" (Наум 1:2); "…защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Йехова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог!… (Второзаконие 34:14/).

И понеже сексизмът в църковния клир е в повече, Църквата отдавна не е семейство, а затворен мъжки клуб и се движи в стила на една остаряла казарма. Освен това целият език й е ужасен. Никой не говори на него. Хората няма да обикнат думи като "благочестие", "отцелюбив", смиреномъдрие" и пр.

Какво ще стане, ако се въведе вероучение?

Гаврите с литературата по повод кола на баба Илийца ще бъдат нищо. Както децата намразиха литературата заради идиотския начин, по който се преподава и се превърна в средство не за удоволствие и разговори на морални теми и дискусии, така те ще намразят православието и религията и тя завинаги ще напусне земите ни.

Ако накараме хората да говорят за религия, толкова ли сте самоуверени, скъпи "отци", че те ще изберат именно вашата? Че ще издържите конкуренцията? Според мен онзи, който предлага задължително православие в училище никак, ама никак не е приятел на православието.

Защото още нямаме отговори на прости въпроси: Защо християнските църкви са толкова разделени? Защо богослужението у нас е толкова скучно и неразбираемо? Защо няма и 1 смислен приют за бедни, 1 успешна програма за помощ на наркоманите или алкохолиците, поддържани от БПЦ!? Защо митрополит и патриарх да могат да стават само монаси, т.е. висшият клир, примерно 10 длъжности, трябва да се изберат измежду 40-50 човека?! И пр., и пр.

Аз бих искал децата ни да научат най-доброто от православието (не само българското). Да видят най-красивите му изображения, да чуят невероятната музика, да видят архитектурата… Но за това не е нужно вероучение, а просто запалени учители, патриоти…