Реалити шоуто “деца-убийци”

Вечер. Две момчета излизат от дискотека. Еднокръвни братя са – на по 16 и 17 години. Учат в техникум. Очевидно са пили нещо, вероятно по две бири, защото започват да пикаят пред входа на заведението. Наоколо е оживено, минават хора. Един мъж, наглед малко над 50-те, се спира и им прави забележка. Братята си закопчават дюкяните и се споглеждат. Като в слаб уестърн. После започват да ритат „отворкото”. Личи им, че са тренирали някакво бойно изкуство. Налагат досадника, докато спре да мърда. И да диша. После го отнасят до ж.п.-линията и го хвърлят върху релсите…

Епизод II

Отново две момчета. Не са братя, приятели са. Единият е на 14, другият – на 12. По-малкият има нещо като приятелка от съседния блок. След училище момчетата са неразделни – обикалят интернет-залите, заедно гледат видео: екшъни, ужаси, а когато им падне – и порно. Общо взето, за секса всичко им е ясно. Само дето не са го правили на живо. По-големият се сеща за 11-годишното момиче. Решават да го примамят в близката гора. Обаче тя започва да се дърпа, заплашва да ги издаде в училище. Млъквай, маце! За да спре да пищи, единият я ръга в ребрата с джобната си ножка… Заравят трупа и се прибират…

Епизод III

Пасторална картина – край реката в големия град играят деца. Сред тях е и 9-годишният Пепи. Викат му Лудото. Не е луд, просто има проблеми с говора. Пепи е облечен с хубаво кожено яке и има нов ВМХ. Отначало пробват да играят на криеница. После съзират на брега две котета, които жално мяучат. Започват да ги замерят с камъни, докато едното животинче пада в реката и започва да се дави. Духът на агресията е излязъл от бутилката. Следващата жертва се оказва Пепи. Той е идеалният обект за дебелашки шеги – кротък е и е почти беззащитен. Едно от момчетата го плясва по врата. Друго го блъсва. За да се защити, Пепи започва да ги плюе. Малките насилници озверяват. Някой блъска момчето по стръмното и то пада в реката. Замерят го с камъни, докато спре да шляпа с ръце в плитката вода. Тогава единият от невръстните убийци слиза долу и му съблича коженото яке. Друг яхва новия ВМХ и изчезват…

Епизод IV…

Защо искате да спра, не ви ли харесва този сериал? Ама как – нали си падате по екшъни, хорър и розови серии. Да бе – онова било фикшън, измислица… Ама реалити шоуто “Биг брадър” го гледахте, макар и с отвращение. Само с едно оченце гледахте как Дими онанира в тоалетната и мечтае да си легне с Митко Бербатов, как една лесбийка си легна с друга участничка, как Еди-кой-си и Еди-коя-си се чифтосват пред очите на половин България…

Е, тогава защо не ви харесва моя сериал? Ами приемете го като ново реалити шоу – “Деца – убийци”. Всичко в него е от истинско – по-истинско. Място на действието на първия епизод е Казанлък. На втория – Габрово. На третия – София. Убеден съм, че ще се харчи добре. И ще вдигне рейтинга и на най-провинциалната телевизийка до космически висоти. Освен това, материал има за петилетки напред. Сценарият сам се пише, както е казал класикът:

Епизод IV: В Пловдив две 14-годишни момичета удушават своята приятелка – просто ей-така, от завист.

Епизод V: В Стара Загора четирима ученици (две момчета и две момичета) садистично убиват и ограбват 88-годишен старец.

Епизод VI: В Перник 16-годишно момче убива хладнокръвно и разфасова с касапска прецизност своя приятел.

Епизод VII: В Благоевград абитуриент-каратист коли с кухненски нож своя брат близнак и майка си.

Епизод VІІІ: Във Враца 17-годишен ученик от Техникума по ядрена енергетика прерязва гърлото на баба си, която го заварила да краде телевизор и стерео-уредба…

Сещам се нещо – представяте ли си тези деца до какви хоризонти в бранша могат да стигнат, когато се озоват на “попрището жизнено в средата”? Горкият Ханибъл Лектър, виждам го като кротко тревопасно агънце в сравнение с тях…

СТИГА!

Аз ли казах “Стига”? Аз съм един наивник на средна възраст и вярвам, че нормалните българи, на които им се повръща от бигбрадъри и от насилие, наистина сме много. Защото детската престъпност е само върхът на айсберга. България агонизира, срива се главоломно в бездната на предизвестената си гибел. Повече от половин век сяхме ветрове – ветровете на атеизма, на войнстващото безбожие. Дойде времето да пожънем бурите на ужасяващата престъпност, безнравственост, икономическа мизерия, корупция, наркомания, демографска криза. (И най-голямата илюзия е, че членството ни в Евросъюза може да бъде панацея за тежкоболното ни общество.) Днес, за съжаление, границата между добро и зло е размита до крайност. Злото за ограбения е добро за крадеца, лошото за една партия пък се оказва добро за друга политическа сила… А всъщност, меродавните критерии за това що е добро и зло са само едни. Посочени са във вечната книга – Библията. И това е най-важното, първото познание, на което трябва да бъдат научени децата ни – дори още преди да знаят колко прави 2 и 2.

Честна дума, наистина ми писна в продължение на 15 години да събираме подписки и да очакваме като абсолютни наивници някой да въведе Вероучението като задължителен предмет в българските училища! За тези години специалната комисия, занимаваща се с въвеждането на предмета “религия” в учебната програма, направи само това: бяха отпечатани учебници, като Религията стана свободно избираем, а от миналата година и “Задължително избираем предмет”. Всъщност, тя попадна в предварително пресметнатата клопка на един нашенски “Параграф 22”, който гласи: “За да изучават “Религия” децата трябва да имат съгласието на своите родители”. Естествено, вероучението остана последна грижа за майките и татковците, възпитани в духа на “научния атеизъм”. По този начин, в 80-хилядната Казанлъшка община в момента няма нито една паралелка по “религия”. Пардон, има една, в която се изучава “ислям”; а най-безумният парадокс е този, че селският ходжа учи на мохамеданство и две българчета. Естествено, със съгласието на родителите им, “за да не се делят от съучениците си”! Представяте ли си?!

Точно тази капка преля цистерната на търпението. Смирението е най-голямата добродетел. Но нека да не го бъркаме с овчедушието, с приемането на злото като норма на поведение. Затова тук, в Казанлък се обединихме от един Инициативен комитет. За да поискаме от властимащите НЕЗАБАВНО ВЕРОУЧЕНИЕТО ДА БЪДЕ ВЪВЕДЕНО КАТО РЕДОВЕН ПРЕДМЕТ В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА! Изпратихме Петицията с това настояване до парламентарната Комисия по жалбите. Връчихме я на тогавашния министър Игор Дамянов. Разпратихме я до Президента, до Премиера, до Патриарха… Ефектът, засега, е нулев.

Но ние не искаме децата ни да бъдат възпитавани от улицата, от агресивните филмчета на “Фокс кидс”, от чалга-каналите, от циничните простотии на Слави, които се повтарят на обед, за да не би да ги пропусне някое дете, което си ляга преди 22,30 часа. Не искаме техни примери за подражание да стават онанисти, бисексуални, лесбийки и прочие ексхибиционисти от което и да било “реалити шоу”. Ако и вие, четящите тези редове, сте на същото мнение – нека направим нещо заедно. Няма да пращаме sms-и. Но всеки от нас би могъл да изпрати по едно старомодно писмо до тези, от които зависи Религията да бъде въведена като пълноправен предмет в нашите училища. А това са премиерът Станишев, министърът на образованието Даниел Вълчев, Огнян Герджиков – председател на парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията, Лютви Местан – председател на парламентарната Комисия по образованието и науката. Нека поискаме, за да ни се даде. Не съм го измислил аз. Казал го е Друг!

Господа властимеющи, всичко е във ваши ръце. Вие имате моралното задължение и възможността да прекратите кошмара, в който живеят нашите деца, а и всички ние. Дайте на подрастващите моралния критерий за добро и зло, върху който се крепи всяко нормално общество. Съобразявайте се с мнението на политическите си началници, но не забравяйте и за Оня Началник, пред когото рано или късно всеки човек ще се отчита за свършеното. Както и за несвършеното…

повече за автора и неговите произведения на личния му сайт