Възникване и реализация на идеята за извънучилищно обучение по Православно краезнание

Знае ли съвременният българин как се пристъпва в храма, каква е дълбоката същност на кръщението, църковното венчаване, как следва да се отнася към духовния си наставник или свещеник?

Ролята на спояващ фактор между изучаването на православната вяра, на историята на християнството и развитието на Българската Православна Църква – елемент от гражданското образование на нашия съвременник, може да изиграе отново Краезнанието.

Съвременници сме не само на прехода между две хилядолетия, но и на време наситено с превратни събития и мащабни обществени процеси. Те неминуемо дават своето отражение върху живота на отделния човек, увличат го във вихрения си водовъртеж и го поставят в нови, изненадващи за самия него ситуации.

Най-уязвими и раними в тази обстановка са младите хора. Как и къде да намерят своето място, да опазят мечтите си, за да ги претворят в дела, полезни за тях самите и за обществото?

Училището прави усилия да отговори на изискванията на времето. Образователната реформа и покриването на високите критерии за формиране на квалифицирани личности е наложително. За съжаление, в новите образователни стандарти слабо е застъпено понятието “извънучилищно обучение”. Времето на учениците извън регламентираните учебни програми е територия, доброволно отстъпена на улицата, сектите, наркотиците.

Краезнанието има традиции в българското образование. Години наред педагозите прилагат успешно краеведския подход в своята работа – историци, географи, биолози, литератори разнообразяват пряката си учебна дейност с акценти, представящи особеностите на определен регион.

Направеното в това отношение не е малко, но е съществено белязано от основния знак на близкото ни минало – атеизма. В събирателската, проучвателска и изследователска дейност съзнателно се заобикаляха въпросите, свързани с религията като се поставяше акцент върху бита, поминъка, народо-психологията или обичайното право и фолклор в техните светски параметри. Изкуствено и тенденциозно бе изолирана православната вяра на българина от това, което му е предадено със Св. Кръщение и Св. Причастие, и което формира християнската му душевност.

Знае ли съвременният българин как се пристъпва в храма, каква е дълбоката същност на кръщението, църковното венчаване, как следва да се отнася към духовния си наставник или свещеник?

Ролята на спояващ фактор между изучаването на православната вяра, на историята на християнството и развитието на Българската Православна Църква – елемент от гражданското образование на нашия съвременник, може да изиграе отново Краезнанието. Неговата сила се състои в това, че със своята интердисциплинарна същност, то притежава възможностите да насочи интереса към изучаване на Православната вяра и отражението й в бита, душевността, родовата приемственост и памет, историята на свети места, храмове, светилища, местни светци и покровители, тачени с векове от хората; да посочи разграничителните елементи между езическите наслоявания и православния канон, да обогати познанията на нашите съвременници като ги доближи до Православието, за да почувстват силата му.

Реализацията на идеята за интегриране на познавателната област “Православие” и краезнанието придоби своите реални очертания през есента на 2001 г. Тогава бе положено началото на секция със същото име – “Православие и Краезнание” към енорийското неделно училище при Духовно-просветен център “Св. Възнесение Господне”, храм “Св. Св. Кирил и Методий” – град Бургас. Учениците, тогава от IX. клас на СОУ с хуманитарно-естетически профил “Св. Св. Кирил и Методий” бяха привлечени от предизвикателството да надникнат в един нов свят, в материя – неясна и далечна за тях. Благоприятстващ е фактът, че в тази училищна степен се изучават политически и културни научни проблеми, свързани с възникване на християнството, развитие и утвърждаване на Християнската Църква, укрепване на българската средновековна държава и ролята на ориентацията й към новата европейска религия. Учениците, с подчертан интерес към хуманитарно-естетическото познание са от паралелки с профилирано обучение по: изобразително изкуство, история, география, литература. Те поставиха основата на първоначалния състав на новоизградената секция. Постепенно от идеята бяха привлечени и други (от същата възрастова група), учещи в близки училища от енорията.

Трябва да се отбележи, че от изключителна важност е съставът на преподавателският екип. Най-благоприятният вариант за нашите условия се оказа сътрудничеството между: богослов-свещеник, историк-етнограф и историк-педагог.

В нашия случай, предвид ясно очертаната компетентност на отделните преподаватели, подготвихме тематичното съдържание на учебната програма. Тя придоби завършеност след като я обвързахме с годишно разпределение, обхващащо целия период на обучение в рамките на 3 учебни години. Основополагаща бе идеята – разглежданите богословски, исторически и етнографски въпроси да бъдат неразривно свързани с краеведската събирателска и проучвателска дейност. Работата ни с ученици – гимназисти, които не са се занимавали с подобен род проучвания ни задължи да предвидим теоретичното изясняване на основополагащи за краезнанието понятия, насочване към методиката за извършване на събирателска и проучвателска работа.

Неделните занятия на секция “Православие и Краезнание” се провеждат по определена План-програма в рамките на два астрономически часа. По време на занятията задължително вземат участие двама преподаватели от екипа по предвидената тема, според тяхната научна компетенция.

В хода на занятията се прилагат разнообразни учебни методи и похвати – лекция, беседа, дискусия, работа с тест (упражнение). Използват се текстове от християнската литература, исторически съчинения с документална стойност, биографични данни за известни радетели на българската духовност, нагледни материали.

Съвместната работа с музея, библиотеката, архива допълнително разширява кръгозора на учениците. Те се убеждават в действената сила на интегрирания подход и общите цели на тези институции в духовното поприще.

Една от най-съществените страни от работата на секция “Православие и Краезнание” е практическото приложение на наученото през годината. Избраната от екипа форма е експедиционно-краеведско проучване на малкото селце Кирово в община Средец, в полите на Странджа планина. Определящо за избора ни бе положението, че то е сравнително добре запазено, с коренно население от тронската етнографска група, с автентична странджанска архитектура. Приносът на младите краеведи трябваше да бъде в посока изучаване на православните светини (църкви, параклиси, свети места, битови и етнографски елементи, непосредствено свързани с Православната вяра; проучване биографиите на свещеници, работили в енорията, дарители и ктитори от региона. За изпълнение на цялостната ни програма, предвидихме три последователни практически теренни проучвания като финал след края на всяка учебна година.

За целта изработихме примерни въпросници, по които ще се води интервюто с възрастните жители на селото. Тематично те също са синхронизирани с учебния материал и следват кръга проблеми, които вече са изучени. Практическото водене на интервю бе отиграно като работен момент предварително. Взаимните интервюта между учениците, умението да се записва разказа, да се задават насочващи въпроси към възрастния информатор и да се следва темата без отклонение – всичко това бе отрепетирано няколко пъти в работна ситуация преди провеждането на първата експедиция.

Натрупаният опит даде възможност за отпечатване на цялостна програма “Православие и Краезнание” през 2004 г. за работа в енорийското неделно училище. Вече е отпечатан и Въпросник – обобщен опит от тригодишната практическа работа на терен. В предпечатна подготовка е Методика за работа на терен. Екипът усилено работи и върху Методика за работа по Програмата.

Ясно беше, че работата в неделното училище не трябва да остане извън обществения живот в града. Тя трябваше да потърси своето място в него, за да постигне в по-голяма пълнота своите цели – да популяризира знанията и уменията на младите краеведи. А и след всяка експедиция те имат какво да покажат, да споделят и съпреживеят. Затова по традиция организираме Св. Николаевски Православни образователни четения в първите дни на м. декември, когато Бургас отбелязва и своя празник – деня на Св. Николай Чудотворец. Пред широката общественост младите краеведи за пръв път представиха събраните материали от експедицията в с. Кирово под формата на съобщения. С подкрепата на Бургаския свободен университет, архиерейското наместничество и бургаското свещенство, Инспекторатът на МОН, община Бургас, община Средец нашият град съпреживя вълнението и трепета на младите родолюбци. Музейната сбирка, представяща етнографски предмети, църковни съдове, одежди, книги, снимков и документален материал; рисунки, направени от учениците беше къс от Странджа, носеше духа на с. Кирово.

Радостта на участници – проучватели, родители, ръководители е особено голяма, когато разгърнат издадените през 2003-2004 г. сборници: единият “Жива старина-II” (за автентични проучвания и събирателска работа) и вторият – съдържащ изнесените православно-краеведски съобщения от учениците.

След тригодишното проучване на с. Кирово, общ. Средец, през м. септември 2005 г. обновеният състав на секцията се насочи към друга енория – с. Калово, общ. М. Търново. Събраната автентична информация за историята, първите родове, училища, православен храм в селото е основа за разработване на Четвъртите "Св. Николаевски" православно-образователни четения на 2 декември 2005 г.

Успешно положеното начало печели привърженици. Интересът се засилва и това ни кара като екип да мислим, че пътят, който поехме преди 4 години е правилен.

Авторката, г-жа Милка Бихлюмова, е  учител по история в СОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, преподавател в енорийското неделно училище към храм “Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Бургас