Проф. Георги Бакалов: Без контрол в българското училище ще нахлуе фундаменталистки ислям

Проф. д-р Георги Бакалов е роден на 15 май 1943 г. в гр. Неврокоп. През 1947 г. семейството е изселено в с. Черепиш, Врачанско, където живее до 1963 г. Същата година Бакалов завършва в Черепиш Софийската духовна семинария. Войник е в Строителни войски. След завършване на Историческия факултет при Софийския университет се занимава с византийска история, с българска средновековна история и с християнска култура на Балканите. Бил е заместник декан и декан на Историческия факултет при СУ. Доскоро бе и заместник ректор на СУ “Св. Климент Охридски”. Лидер е на гражданско Движение за национална демокрация /ДНД/, известно като професорската партия. Автор е на шест книги, 150 статии и студии и 14 учебника. Председател е на Обществен съвет /ОС/ назначен от МОН за изготвяне на концепция за предмета религия в Българското училище. На заседание миналия четвъртък Светият синод на БПЦ не прие предложената от екипа на проф. Бакалов концепция. Това бе един от поводите за разговора с него.
– Проф. Бакалов, ще учат ли българските деца религия ?
– Първо искам да кажа, че в Обществения съвет са петима богослови, един филолог, философ и арабист. Ние изготвихме концепция и примерна програма, която да обхваща обучението от първи до дванадесети клас. Получихме указания от МОН да подготвим проект, който да не е конфесионален /да не се изучава само една религия/ и тук идва конфликта със Светия синод. Аз заставам зад становището на Светия синод, което отхвърля нашият проект, но само при положение, че в България е възможно да се въведе конфесионално обучение по религия. При положение, че този предмет трябва да е светски. Да има общообразователен характер и да не внася елемент на обучение по съответна религия, той би следвало да изглежда така, както ние сме го предложили. Не знам министерството в крайна сметка какво решение ще вземе. Според нас ще появят веднага трудности, ако се отиде към конфесионално обучение. Защото ще възразят всички религиозни общности. Ако всеки предяви претенции да се изучава неговото вероизповедание, на практика няма да имаме такъв предмет. Постарахме се да заложим на общохристиянските ценности и да покажем в най-общ план други традиционни за нашата страна вероизповедания. Целта е да възпитаваме преди всичко дух на толерантност. Аз като православен християнин съм за православно обучение, но не това се изискваше от нас. Ние наблегнахме на морално етичните послания на християнството, които в повечето случаи звучат общочовешки хуманно.

– Това разногласие между Светия синод и учените глави на България няма ли да доведе отново до задънена улица?
– Присъствах на заседания на комисията по правата на човека и вероизповеданията и на просветната комисия. И двете изразиха ясни становища: “Да, общообразователен предмет може да въведем. Само тогава той може да бъде задължителен. Ако бъде конфесионален, то тогава може да се изучава във вид на неделно училище с кадри и програма, които самото вероизповедание може да предложи”.
– Такава е и днешната практика на СИП и ЗИП на някои места.
– И аз това исках да обясня на Светия синод. Първият учебник по религия излезе, когато пак бях председател на такава комисия. Тогава целяхме да направим учебник, който да има конфесионален характер и да се изучава доброволно от тези, които желаят да учат православно християнство. Същевременно се подготвиха такива учебници в райони, където преобладава ислямското вероизповедание. За да излезем от тази схема се предложи общообразователен предмет. Не мога да разбера позиция, която изисква или всичко, или нищо. Вярно е, че православието е традиционно вероизповедание на повечето българи, но трябва да се държи сметка, че има и атеисти и други вероизповедания. В момента никой не се интересува, на някой дали му харесва математиката, или не. Тя е общообразователен предмет и се изучава навсякъде. Това искахме да направим и с часовете по религия. В този смисъл обучението по религия ще има много полезни страни, освен че ще формира един друг вид морал и усещане у самите млади хора. Мнозина смятат, че е забранено само това, което е забранено от закона. А в обществото има много други забрани, които са въпрос на морал. Моралът сам по себе си не се преподава. Опасността при едно строго конфесионално обучение да навлязат в българското училище радикални пропагандатори на религиозни учения е реална. Ние имаме предвид исляма, а не православието, както го е сметнал Светият синод. Ако държавата няма контрол върху този вид дейност, в нашето училище ще нахлуят хора, които защитават уахабитския ислям, а това е нежелателно за нас.
– Наистина ли съществува такава опасност?
– Има, разбира се, защото кадрите, които са подготвени да преподават този вид ислям, са завършили именно в такива страни. Защо трябваше да визираме отделни вероизповедания. То е ясно за кого става дума. А Синода го отнесе към православието. И тук възразявам много категорично.
– Отново религията се докарва до едно нежно отношение към управляващите, да не обидим част от тройната коалиция. Ако дясното беше силно, в България нямаше ли по-лесно да се утвърди такъв предмет като религия.
– Убеден съм. Още повече, че хора с предимно дясна ориентация настояваха за въвеждането на този предмет. Но за съжаление дясното в момента е силно партикуларизирано. Няма още достатъчно воля за консолидация и като цяло то не представлява достатъчна сила, която може да създаде една здрава опозиция. И причината за това е повече от очевидна. В дясното пространство още от началото на 90-те години бяха вкарани хора с ясната задача да го разбият. В крайна сметка те успяха да го постигнат.
– Вие вече като партиен лидер как виждате, има ли някакъв изход или нещата дълго време още ще са неясни и взаимно десните лидери ще се обвиняват. Ще се правят ли опити да се консолидират малките десни партии?
– Първо искам да кажа, че аз съм застъпник на двуполюсния модел. Не, представяйки си го като два политически субекта, а като една левица, която покрива примерно няколко леви партии и една десница, която има същите функции. Но трудно е според мене да се преодолеят амбициите за лидерство в десния полюс. Убеждението, че десницата без да губи своята идентичност, трябва да бъде обединена, може би е единственият път, по който трябва да се върви.
– Според вас ГЕРБ дясна партия ли е?
– Явления като ГЕРБ и "Атака" бяха извикани от конкретната политическа конюнктура. Те трябваше да задоволят интереси и въжделения, които нито от ляво, нито от дясно бяха подадени в политическия ни живот. С малко по-радикална фразиология те успяха да спечелят много привърженици, но никой не е в състояние да каже в момента, в каква степен са избистрени техните идеологии. И какво точно защитават. Заявлението, че ГЕРБ е дясна партия трябва да се докаже.
– Ето, вие събрахте около себе си интелектуалци, професори, но колкото и да ни е неприятно, не успяхте да направите нищо при два избора. Докато хора с милиционерско минало успяха да вземат доста места при последните месни избори. Какъв е този феномен в психологията на българина?
– България е бедна страна. Бедността в нея винаги е доминирала и това е една от причините за желанието да се чуват по-радикални послания. Нещо, характерно за хора, които имат митингово говорене, които слагат пръст в раната и обещават действия в тази насока. Интелектуалците са от по-друга категория. Те първо искат да обяснят феномена. След това да потърсят едно решение, което не е свързано с един мандат, а с по-далечна перспектива. Мисля, че това не е характерно само за нас. Това не е част от народопсихологията на българите. Изобщо народите като цяло са по-склонни да слушат и да се подведат по такива радикални изяви. Да видим Германия в 30-те години. Та нима някой би могъл да каже, че германската нация не е достатъчно просветена, не е дала достатъчно в областта на интелекта. Напротив, но всички станаха слушатели на призива на националсоциалистите. Никой не се вслуша тогава в гласа на интелигенцията, която предупреждаваше, че това е опасно. Не виждам защо ние трябва да правим изключение от това правило.
– След жестокото остракиране на Иван Костов, смятате ли, че той вече е приключил своята кариера като политик?
– Иван Костов е едно явление в нашия политически живот и в никакъв случай за него не може да се говори еднозначно. Аз мисля, че онова, което пречи нему и на партията му е този остракизъм и това себезатваряне, капсулиране. Това държи на дистанция дори и хора, които са близки по разсъждения и поведение до това, което те изповядват. Желанието или да оглавят този процес, или да стоят настрани от него, не работи в полза на хората около Иван Костов. Ние се опитваме да направим диалог, да говорим максимално разбираемо с хората отдясно.
– Смятате ли, че ще има предсрочни парламентарни избори и как си представяте бъдещето на България в най-близко време?
– Трудно е да се каже, защото има моменти, в които нещата се наслагват много отрицателно за сегашната коалиция. Разнобоят, който съществува в нея. Всъщност в тройната коалиция относително затишие и консолидация има само в ДПС. И в БСП се очертават крила, колкото и неистово да го отричат. Какво значи либерална изобщо. Това може да бъде подход, може да бъде вид политика, но либерализмът не може да бъде идеология изобщо. Защото либерализмът, погледнат строго научно, означава свобода във всичко. Нещо, което не е допустимо за една политическа формация.
– Вие казахте, че морал не се учи. Дори и да се въведе предмет религия, едва ли българчетата ще станат по-морални, а от там и нацията ни. Как да станем по-добри, по-човечни?
– Много от нещастията, които ни сполитат, са следствие негативната енергия, която се излъчва от всички нас. Християнството има едно основно изискване – любовта към ближния и към Бога. Ако не се проникнем от едно такова чувство, ние не можем да се надяваме на нищо добро в бъдеще.