Религиозните войни за учебниците по история

Максимата твърди, че историята се пише от победителите. Днес обаче стремеж да я пренаписват проявяват все повече религиозни дейци. Не става дума само за офанзивата, която християнските фундаменталисти водят срещу теорията за еволюцията. В САЩ учебниците по история се превърнаха в залог за голяма битка, като всяка конфесионална група се стреми нейната религия да бъде представена в най-добра светлина. В последните три години бяха създадени две хиндуистки и една еврейска асоциации, чиято цел е да се намесят в учебното съдържание, както това правят доста мюсюлмански групи от 1990 година насам.

Всички те се стремят да внесат промени, като използват процедурата по одобряването на учебниците, която върви всеки шест години в Калифорния. Тази процедура оказва влияние върху покупките на учебници в най-населения щат на САЩ, а и одобрените в Калифорния учебници обикновено биват одобрявани и в останалата част на страната. Хиндуистките групи, в частност, удавиха калифорнийските власти с предложения за промени, целящи да елиминират или да смекчат сведенията за политеизма, за системата на кастите или за подчинения статут на жената в древна Индия. Hindu Education Foudation, която е свързана с една индийска национал-хиндуистка организация, например предложи да се промени пасажът, в който се казва, че ‛мъжете имали много повече права от жените с ‛мъжете имали различни задължения и права. Имало много жени между мъдреците, на които били откривани Ведите.‛

Като оставим настрана този цирк, можем да си зададем въпроса дали лобито на религиозните групи се стреми към една по-точна и по-зачитаща историята версия. И дали това се прави в полза или във вреда на учениците. Колкото до издателите на учебници, те рискуват да бъдат отстранени от пазара, ако не държат сметка за мненията на религиозните организации. Миналата година окръг Феърфакс във Виржиния, който е един от най-големите учебни окръзи в страната, оттегли одобрението се за учебник на МакГроу-Хил, след като родители се оплакали от него. Учебникът вече не се използва в лицеите на окръга.

През 70-те и 80-те години американските учебници по история се гнусяха да говорят за религия. По-късно, под натиска на конфесионални групи, щатите започнаха да искат тази материя да е по-широко застъпена. Но те наложиха трудно съвместими цели: грижа за историческата точност и щадене на самолюбието на вярващите. Калифорнийските директиви, например, посочват, че ‛учениците трябва да разбират религиозните страсти, които са довели до фанатизма и до конфликтите.‛ В същото време обаче, текстовете трябва да избягват да дават лош образ на една религия или да втълпяват ‛предразсъдъци‛.

За активитските групи като Council on Islamic Education тези предпазни мерки са неочакван шанс. В рамките на процедурата по одобряването на учебниците в Калифорния, това сдружение поиска съществени промени, които щатът изглежда готов да приеме. Визираните текстове са от учебник на издателя Prentice Hall. В него се обяснява, че експанзията на исляма през Средновековието се дължала отчасти на военните завоевания. ‛Приемането на исляма не се е извършило насила‛, аргументира се сдружението. Есперт, назначен от министерството на образованието, за да разгледа доказателствата, препоръча да се премахне този пасах, нещо, което Prentice Hall се кани да направи.

Издателите често се обръщат към Council on Islamic Education, за да дава мнение по ръкописите. В Калифорния асоциацията играе ролята на ‛консултант по съдържанието‛ на няколко издателствна. Тази мюсюлманска група ‛диктува‛ съдържанието на учебниците на издателите, обвинява ги Gilbert Sewall, директор на American Textbook Council, нюйоркско сдружение, което анализира исторически книги и ги намира често повърхностни и неточни. ‛От петнайсетина години мюсюлманските групи за натиск се занимават да пренаписват миналото в учебните помагала‛, пише Gilbert Sewall до калифорнийските власти. ‛Те прикриват, а понякога и напълно скриват всичко, което има общо с джихада, с шариата, с мюсюлманската практика на робството, със статута на жената или с ислямския тероризъм.‛

Издателство Houghton Mifflin се защищава, че е отстъпило властта на Council on Islamic Education и твърди, че търси и хиндуистки, еврейски, протестантски, католически и будистки мнение. ‛Ние изслушваме техните препоръки и ги съпоставяме с оново, което нашите автори смятат, че е действително‛, уточнява говорителят на издателството. Ballard & Tighe също твърдят, че са се обръщали не само към мюсюлмански сдружения, но и към еврейски и хиндуистки специалисти. ‛Ние сме загрижени преди всичко да не нараним никого‛, обяснява един ръководител на фирмата. Колкото до Prentice Hall, те казват, че в лицето на Council on Islamic Education са намерили един ‛надежден събеседник в областта на съдържанието‛. Ако ислямът се ползва днес от едно по-благосклонно третиране в учебните текстове, това не е резултат от действията, проведени от Council on Islamic Education, твърди неговият основател Shabbir Mansuri. А защото директивите на щата Калифорния изискват да се проявява деликатност при разискванията на религиозните вярвания.

Начинът, по който се говори за хиндуизма в учебниците, е политически чувствителна тема, която редовно предизвиква полемики в Индия. Проблемът пристигна в САШ в багажа на много имигранти от субконтинента. По отношение на древна Индия американските учебници обикновено описват образа на общество, в което мъжете са имали повече права от жените, което се покланяло на много богове и което било разделено на касти.

В очите на Hindu Education Foudation и на Vedic Foudation, образователен клон на хиндуистки храм в Остин, щата Тексас, хиндуизмът е монотеистична религия, защото всичките му божества са аспекти на един и същи бог, Брама. Така че ведистката група иска изречението ‛Индусите почитат боговете си в храмове‛ да бъде променено на ‛почитат Бог‛.

Двете сдружения предлагаха няколко пъти да бъде премахнато и споменаването на кастовата система, като се вмъкнат промени с цел да се представи по-благоприятен облик на индийската история и култура. Едно учебно пособие на McGraw-Hill например говори за древния владетел Ашока, че притежавал ‛необичайна за епохата му толерантност‛. Hindu Education Foudation предлага да се замени ‛необичайна‛ с ‛обичайна‛.

‛Нашият девиз е да възстановим величието на хиндуизма. За тази цел първо трябва да коригираме учебниците, защото те са извор на неразбиране и предразсъдъци‛, обяснява Janeshwari Devi, програмен директор на Vedic Foudation. Някои индийски ученици твърдят, че се чувстват унизени от съдържанието на учебниците, които наблягат върху дискриминационното третиране на недосегаемите или върху забравения вече древен обичай сати – вдовиците са се самоизгарят на погребалната клада на техните съпрузи. Trisha Pasricha, колежанка от предградията на Бостън, разказва, че е престанала да казва, че е индийка, защото й писнало да се сблъсква с разпространяваните от учебници и учители стереотипи. ‛Учебниците слагат ударението върху тези мрачни практики, като самоизгарянето на вдовиците, като че ли това става всеки ден, казва тя. Най-голямата грешка е да се описва хиндуизвът като политеистична религия. А кастовата система няма нищо общо с хиндуизма. Но никой не ви вярва, защото е написано в учебника.‛

Някои известни университетски преподаватели – индийци и неиндийци – все пак преценяват, че учебниците казват истината. Според Madhav Dehpande, професор по санскритски в университета в Мичиган и самият той индус, хиндуизмът наистина е политеистичен, има връзка с кастовата система и жените действително са имали по-нисък статус в древна Индия. Той обяснява, че хиндуистките групи защитават погрешни тези, които са от ХІХ век, когато Индия е под британско господство и е подложена на влиянието на християнските мисионери. Те обяснявали на желаещите да се покръстят, че християнството е по-висша религия, защото е монотеистична, без касти и зачитаща жените, подчертава проф. Dehpande. Като реакция, хиндуистките интелектуалци съшили тезата, че тяхната религия е била такава в миналото. Не може да се твърди, че – както казват екстремистките хиндуистки сдружения – кастовата система е независима от хиндуизма, защото ‛в древните текстове не се прави разлика между религиозните и нерелигиозните аспекти на съществуването.‛

За да разгледа предложените от тези сдружения промени, щатът Калифорния ангажира един специалист, препоръчан му от едно от тях. Shiva Bajpai, пенсиониран професор по история от Калифорнийския държавен университет, поръчителствал за повечето промени. ‛Разбира се, че искам да покажа негативните страни, но пред скоба искам да извадя позитивните‛, обяснява професорът, изповядващ хиндуизма.

Тъкмо когато Калифорнийското министерство на образованието щеше да даде зелена светлина на тези промени, се намеси Michael Witzel, професор по санскрит в Харвард. Алармиран от един студент от индийски произход, към когото Vedic Foudation се обърнала с молба да подкрепи предлаганите от нея промени, проф. Witzel писа до министерството на 8 ноември, в навечерието на окончателното приемане на промените. ‛Тези промени са необосновани от историческа гледна точка и са мотивирани от политически и религиозни причини‛, пише той. Писмото му бе приподписано от петдесетина университетски преподаватели, между които и проф. Dehpande от Мичиган.

Проф. Witzel квалифицира Hindu Education Foudation като фасада за една национал-хиндуистка организация, действаща много активно в Индия, Rashtriya Swayamsevak Sangh,чийто ръководител предизвика буря от негодувания през ноември 2005, заклевайки индуските жени да правят колкото се може повече деца, за да настигнат демографския растеж на мюсюлманите. Hindu Education Foudation признава връзките и с тази организация, но твърди, че действа независимо от нея.

Щатските власти направиха крачка назад, след като получиха писмото на Michael Witzel, и го поканиха, заедно с още двама преподаватели със сходно мнение, да разгледа предложенията на Shiva Bajpai. Тримата дадоха съвет в учебниците да останат предишните формулировки, което донесе на министерството лавина от протестни писма, изпратени от екстремистките хиндуистки организации. Hindu Education Foudation даже заплаши щата Калифорния със съдебен процес.

Тези сдружения убедиха двама избранници от Калифорния в Конгреса да се намесят. Двама депутати, един унитарианец и една католичка, поискаха от директора на общественото образование в Калифорния да направи спешно разследване на мнението на проф. Witzel. Директорът им отговори, че досега щатът е организирал три публични изслушвания по повод учебниците, получил е повече от 1000 страници свидетелства и е разучил повече от 800 предложения за промени.

На 2 декември нещата отново се обърнаха: него ден Комисията за учебните програми гласува повечето поискани от национал-хиндуистките сдружения поправки. Но играта не беше свършила. Други групи – между тях и членове на кастата на недосегаемите – се включиха в караницата на страната на проф. Witzel. Dalit Freedom Network, която защитава недосегаемите, писа до министерството на образованието, че промените, поискани от двете асоциации, отразяват ‛поглед към индийската история, който се старае да омаловажи жестокостта на кастовата дискриминация, която съществува в Индия… Не позволявайте на ревизионисти със задни политически цели да пренаписват индийската история.‛

Поставено между два огъня, министерството на образованието покани професорите Witzel и Bajpai на необичайно закрито заседания, състояло се на 6 януари. Пред хора от министерството и членове на Комисията за учебните програми те сблъскаха мненията си за предвижданите промени. Събранието било много шумно, но въпреки всичко двамата постигнали съгласие за някои промени. Но никак не е сигурно, че постигнатият компромис ще е траен. На 12 януари Калифорнийското министерство на образованието състави комисия, която да разгледа случая отново – и така отвори широко вратата за нов религиозен натиск.

The Wall Street Journal