Арабо-израелският конфликт и пророчествата за „Третия храм“

Поредният конфликт между палестинците и израелците неволно ни кара да си спомним пророчествата за възстановяването на „Третия храм“ и последните времена на този свят.

В Израел продължава военният конфликт между евреите и палестинците. Да, сблъсъци между воюващи страни има навсякъде по света. Но нас ни интересува преди всичко какви последици може да има този конфликт за християните, и има ли той отношение към библейските пророчества за края на света.

Хроника на конфликта

Новото изостряне на палестино-израелското противопоставяне започна в началото на май 2021 г., след като Върховният съд на Израел утвърди решението на съд от по-долна инстанция за изселване на палестински семейства от жилищата им в Стария град в Йерусалим. Арабите организираха протести на Храмовия хълм против принудителното изселване и на 8 май 2021 г. в околностите на джамията Ал-Акса последваха сблъсъци с полицията, в резултат на което повече от 200 палестинци бяха ранени.

Ислямското движение „Хамас“, контролиращо ивицата Газа, отправи към израелските власти ултиматум, поиска отзоваване на полицията от Храмовия хълм, и след като не получи отговор, започна да обстрелва с ракети територията на Израел.

За десет дни активни бойни действия, от Газа по Израел бяха изстреляни около 4000 ракети. Израелската страна заяви за 11 загинали и повече от 500 пострадали. От своя страна, ответните мерки на израелската армия ЦАХАЛ доведоха до гибелта на повече от 230 палестинци (от тях около 40 деца), бяха разрушени много сгради. ЦАХАЛ отчете също, че са били унищожени няколко ръководители на тази групировка и разрушени повече от 100 км подземни тунели, използвани от „Хамас“ за военни цели.

Водещите световни държави и международни организации призоваха страните към прекратяване на огъня. Египет и Русия предложиха своите столици като място за преговори между лидерите на Израел и Палестина.

Защо се случва всичко това?

За да отговорим на този въпрос, трябва да видим за какво са били водени всички предишни арабо-израелски конфликти и по-точно периодичните изостряния на основния постоянен конфликт между Израел и целия мюсюлмански свят, започвайки от 1948 г., когато с решение на ООН в Палестина бе възстановена еврейската държава, несъществувала от две хиляди години.

Историците изброяват шест сериозни изостряния на арабо-израелския конфликт, които се обозначават с термина „война“, и още няколко – с термина „военна операция“. Във всички тях Израел се сблъсква с противници, многократно превъзхождащи еврейската държава по жива сила и военна техника. И от всичките Израел излиза като победител, всеки път разширявайки територията си, влиянието си и укрепвайки положението си както в Близкия Изток, така и в света като цяло.

В действителност с нищо друго освен с Божи промисъл това не може да се обясни, въпреки опитите на много хора да предложат други обяснения. Но да не забравяме, че Божият промисъл може да представлява както воля Божия, така и допущение Божие.

Третият храм

Арабо-израелският конфликт отдавна щеше да бъде решен за взаимно задоволство на всички страни в него, ако те се ръководеха само от политически, икономически, финансови и други житейски интереси. Но главният интерес на страните в този конфликт е религиозен. Евреите искат да възстановят храма на мястото, където някога, в библейски времена, се е издигал Първият и Вторият храм – днес от него е останала само Стената на плача. Но мюсюлманите никога няма да се съгласят с това, защото днес на това място стои третата по значимост светиня на мюсюлманския свят – джамията Ал-Акса, а също и Кубат ас-Сахра (Куполът на скалата). Куполът на скалата е мюсюлманско светилище, издигнато над Камъка на основанието – мястото, където е била Светая Светих на Йерусалимския храм.

Именно за тези светини се води война между юдеите и мюсюлманите, и тази война не може да бъде спряна с никакви преговори и дипломатически усилия. Тя може да приключи само с окончателна военна победа на една от страните.

Засега израелската държава на официално ниво не поставя въпроса за построяването на Третия храм; но тази тема се поддържа в активност от различни еврейски обществени организации – като например „Нееманей хар ха-байт“ (Ревнители на Храмовия хълм), или „Движението за построяване на храма“. Съществува също и  „Махон ха-Микдаш“ (Институт на храма), чиито служители работят над възстановяването на храмовата утвар и одеждите на свещениците, необходими за храмовото богослужение. Възстановено е всичко – от огромния златен седмосвещник до най-дребните предмети на храмовия култ, описани в Стария Завет. Издирват се и потомците на древните свещеници (коени) и левити, които ще могат в бъдеще да извършват службите в Третия храм, ако той бъде построен.

Много равини, както древни, така и съвременни, смятат, че нищо не може да освободи еврейския народ от задължението да възстанови храма. Мненията им се различават само в детайлите: трябва ли евреите да възстановят храма преди идването на Машиаха (очаквания от юдеите Месия, според християните – Антихристът), или пък Месията сам ще построи храма, когато се появи на земята? Привържениците на последната гледна точка твърдят, че тъкмо построяването на храма ще бъде доказателство за месианската мисия на Машиаха.

При всички случаи с всяко ново изостряне на арабо-израелския конфликт разговорите за перспективите на строителството на Третия храм се възобновяват с нова сила. Анализаторите отново и отново правят предположения, ще бъде ли той построен или не, и ако да, то кога.

През 2000 г. известният руски дипломат, президентът на Дружеството за приятелство и делово сътрудничество с арабските страни Вячеслав Матузов разказваше, че по време на преговорите между президента на САЩ Бил Клинтън, министър-председателя на Израел Ехуд Барак и лидера на Палестинската автономия Ясер Арафат в Кемп-Дейвид евреите са предложили на Арафат да решат окончателно палестинския въпрос по най-изгоден за палестинците начин. В замяна от Арафат се искало само да даде съгласие за следните действия: под мюсюлманските светини на Храмовия хълм да се прокара мощен железобетонен фундамент, който да ги издигне на определена височина над земята. Това би позволило построяването на „Третия храм“ без разрушаване на джамията Ал-Акса и Купола на скалата. Арафат отговорил с категоричен отказ, след което започнала тъй наречената „Втора палестинска интифада“.

В кой храм ще се възцари Антихристът?

Сред християните е разпространено мнението, че възстановяването на Йерусалимския храм е един от признаците за идването на Антихриста, защото той ще се възцари именно в него. Привържениците на това мнение смятат, че за това говорят думите на апостол Павел: „Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог“ (2 Сол. 2:3-4).

За Йерусалимския храм ли става дума тук, или за някой друг?

Много свети отци смятат, че апостолът е имал предвид именно Йерусалимския храм.

„В Божия храм – не нашия, а древния, юдейския“ (преп. Йоан Дамаскин).

„За да седне в Божия храм“. В кой храм? В разрушения юдейски храм, а не в този, в който се намираме сега… Той ще дойде при юдеите под името на Христа и ще поиска юдеите да му се поклонят; и за да ги прелъсти още повече, ще се погрижи особено за храма, показвайки им, че, бидейки от рода Давидов, иска да построи храм, подобен на Соломоновия“ (св. Кирил Йерусалимски).

Но това не е единствената гледна точка. Например, преп. Ефрем Сирин смята, че тук се има предвид Христовата Църква, т.е. православен храм: „По този начин той ще се яви и ще влезне в Божия храм, за да седне в него, а именно в църквата Божия“. Бл. Августин смята, че изобщо е невъзможно да се определи кой храм ще стане мястото, в което ще се възцари Антихристът: „Ала не се знае в кой Божи храм ще седне той: на развалините ли на храма, построен някога от цар Соломон (вж.: 3 Цар. 6:1-38) или в църква. Защото апостолът не би нарекъл храма на някой идол или демон храм Божи“.

Във връзка със сегашното изостряне на арабо-израелския конфликт гръцката информационна агенция „Vimaorthodoxias“ помести на своя сайт цитат от неотдавна канонизирания преп. Паисий Светогорец: „Знамение за това, че наближава изпълнението на пророчествата, ще бъде разрушаването на джамията на Омар в Йерусалим. Ще я разрушат, за да възстановят храма на Соломон, който, както казват, се е намирал на нейно място. Във възстановения храм ционистите в края на краищата ще провъзгласят Антихриста за Месия. Чух, че те вече се готвят да възстановят Соломоновия храм“.

Тези думи се потвърждават от цялостното протичане на събитията в Близкия Изток, започвайки от възстановяването на Израел като държава през 1948 г. И наистина, всичко бавно, но сигурно върви към това, че „Третият храм“ все пак ще бъде построен въпреки съпротивата на целия мюсюлмански свят. И все пак, отчитайки, че между светите отци няма пълно съгласие по този въпрос, не трябва да се основаваме изцяло върху гледната точка на преп. Паисий и другите отци, имали същото мнение като него, защото това може да се окаже опасно. Защото докато чакаме именно възстановяването на Йерусалимския храм и вярваме, че без това Антихристът няма да се появи, той междувременно може да дойде и да се възцари на друго място. С други думи, можем просто да пропуснем неговата поява.

Ето защо е необходимо да обръщаме внимание не само на това в кой именно храм ще се възцари Антихристът, но и на целия комплекс от пророчества, свързани с настъпването на последните времена. И най-важното – трябва да помним, че апостол Павел, писал на солуняни, че Антихристът ще „седне като бог в Божия храм“, е писал също и за това, че всеки християнин е храм Божи: „Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?“ (1 Кор. 6:19). А да пуснем или да не пуснем Антихриста в този храм – зависи единствено от всекиго от нас.

Превод: Андрей Романов

Източник: Spzh.news