Да се помолим за всички нас, които сме изгубили покоя и издръжливостта си!

След ожесточеното противопоставяне на улица Грушевски в Киев, между спецчастите и протестиращите застанаха трима свещеници с кръст и икони. Стрелбата спря, затихнаха взривовете, вече не летят камъни. Но след това започнаха провокациите… Архим. Алипий (Светличний), един от тези, които в онази нощ не се уплашиха да противостоят с молитва на агресията, споделя своите размисли за ситуацията в Украйна…

Политиката замъглява съзнанието ни! Зная го от собствен опит. Но мозъкът ни е даден да мислим. А когато християнинът мисли, той изведнъж започва да разбира, че мислещият човек не е непременно мъдър! Тогава започваш да търсиш източника на мъдростта, а той е в Бога! Аз съм жалка буболечка в сянката на Неговото Величие. Всяка сложна политическа ситуация рано или късно отшумява. Всички настроения, които преминаха през моята душа, и които я изцапаха с ответна страст не трябва да продължават да живеят у мен и занапред. Напред е само Вечността! В живота си сме длъжни да правим само светли неща и след нас трябва да остава само светла диря.

Това, което се случва днес в Украйна, не е светло, ако трябва да впускам в него своята предназначена на Бога душа. То ще ме омърси със своето злободневие на страстите, бушуващи наоколо. Единствено молитвата ще ми помогне да се извися над ежедневието и да стана по-мъдър. Аз обичам Псалтира. Там може да се намери всичко, даже без да се търси точно това, което ти подхожда. Защото цитирайки, ние постоянно унищожаваме духа на Светото Писание. Псалтирът, както и цялото Свето Писание, трябва да се възприема в цялата му пълнота. Тогава и Църквата ще стане по-понятна и близка. И даже това, което е на една ръка разстояние и по своему ни е било понятно, ще се вижда по-добре и по-цялостно.
Нека мъничко да смирим душите си. Нека се помолим.

Има за какво да се молим. Трябва да се молим за тези, които доскоро презирахме и ненавиждахме. Те не са нашите врагове. Врагът ни ни ги представи за такива. Трябва да се молим за тези, които жертват за нас живота и здравето си. И за тези, които искрено вярват, че той ни помага. Че пази нашето благополучие. Той се нуждае от нашата молитва. Защото ние започнахме да изтрезняваме от нашите страсти и ни е нужна молитвена помощ.

Ние сме длъжни да се молим за пострадалите: за стотиците страдащи от болките и раните си. И не само за тези по улиците. Колко страдащи около нас отдавна не стават от своите постели и инвалидни колички! Не бива да ги забравяме!

Трябва да си спомним и за бездомните – за тези, чиито домове изгоряха, за тези, които най-безцеремонно бяха изгонени, за тези, които сами напуснаха – дали от глупост или по убеждение. А каква безумна мъка изпитват хората, погребващи своите близки! Не на всеки е дадено християнското смирение да ги изпраща с вяра! Нека се помолим и за тях. Нека те почувстват топлината на нашата молитва чрез Божията мъдрост!

Да се помолим за всички нас, които сме изгубили покой и издръжливост и сме готови да извършваме безумни постъпки, съпровождайки ги с не по-малко безумни глаголи! Но днес е най-важно да се молим за мира в нашата многострадална Украйна. Та ние сме на ръба!!! Нека застанем всички заедно на този ръб. На тази неутрална полоса на острието на меча, която е предназначена за истинските изповедници на вярата. Точно затова и Господ ни донесе този меч, а не изкуствен мир. Ние трябва да разширим тази спасителна полоса. Да я направим такава, че да побере всички, които са решили да се спасят. Да се помолим!

"Владико Вседържителю, Светий Царю. Погледни от небесата и виж, как враждуват рабите ти и замислят един на друг суетни и злобни страсти. О, Многомилостиви! Прости греховете и беззаконията наши, и многото скръб, беди и нужди, сполетели ни заради тях. С Благодатта на Пресветия Свой Дух ороси с любов изсъхналите от самолюбие, ненавист, завист, злоба, вражда и лукавство людски сърца, та да могат да изпитат гореща любов към Тебе и към своите братя, и чрез нея да бъдат изтребени всички разпри, раздори, разделения в Отечеството ни.

Усърдно ти се молим, дарувай мир на нашата държава, на Твоята Църква и на всички Твои люде. Ти си Царя на света и твоят свят няма край и на Тебе слава и благодарение и поклонение от всички се въздава, и нине и присно и во веки веков."

Нека се помолим и на нашия език, на езика на нашия народ за нашата страна, за нашия народ! Ние всички сме достойни за тази молитва! Тя е за всеки един от нас:

"Боже Святий, Отче Вседержителю, Сине Єдинородний і Душе Святий, що все у Твоїй владі тримаєш і про все піклуєшся Премудрим Твоїм Промислом, молимося Тобі за Богом бережену Державу нашу Україну, боголюбивий народ, владу і військо її, даруй їм, Господи, глибокий і невід’ємний мир, поклади їм на серце добре про Церкву Твою та про всіх людей Твоїх, щоб і ми в тиші і чистоті проводили життя наше у всякому благочесті і чеснотах.

Позбав, Господи, Державу нашу від голоду, мору, землетрусу, потопу, вогню, меча, нашестя іноплеменних і розбрату. Родини в мирі і любові збережи, дітей виховай, молодь навчи, старість підтримай, подорожуючим сподорожуй, вбогих захисти, недужних зціли, тих, що за ґратами, згадай, розпорошених збери, спокушених наверни і з’єднай зі Святою Твоєю соборною і апостольською Церквою.

Бо Твоє є Царство і сила і слава Отця і Сина і Святого Духа нині і повсякчас і на віки віків. Амінь."

Та ако мирът и мъдростта не са вътре в нас, то къде трябва да бъдат, сестри и братя? I www.pravmir.ru

Превод: презвитера Жанета Дановска