Нека който няма грях, пръв да хвърли камъка

Отърсването на държавата ни от тегобите на комунистическия ярем и досега – 18 години след „промените” – не даде желаните конкретни резултати. Известни са вече имена, факти и събития. Известни са вече немалка част от лицата, сътрудничили неуморно на репресивния апарат. Но те продължават да „управляват”, без да им трепне окото.

Без да се съобразят с народната воля, че народните избраници дори гласуваха още през 2000 г. специален Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Но от безбожни държавни органи, водени от лица без съвест, без обществена отговорност не може да се чака ни изповед, ни молба за прошка, ни покаяние.

Един единствен контрааргумент за това, че не каквато е държавата, такива са и религиозните общности вече е неоспорим факт.

Отговорността да изведе БПЦ от кривата рамка на „благоразумните компромиси в служението” на Църква и Божий народ, пое единственият досега, а вероятно и за вбъдеще – на практика и публично доказващ вяра, съвест и отговорност достоен архиерей на САЩ, Канада и Австралия – Митрополит Йосиф.

Неговата изповед е символ на пречистването на БПЦ и най-голяма възможност за Възкресение от пепелта на катастрофалното безбожие, узурпирало БПЦ и държащо я още в захвата на политико-партийния хомот.

За мен днешният 1-ви юли е празник за цялата Христова Църква, защото Господ проговори чрез устата и ръката на един архиерей.

А другите – останалите – Господ ще ни покаже кои са водачите и кои са мършата. Съвсем скоро! Сам Той е сърцеведецът!

Днес е денят, в който решение № 24 от Четвъртия ЦНС става реалност. Денят в който църковно-правната теория става практика! Денят, в който бяха написании едни от най-хубавите страници от църковната ни история!

Знаем, че една птичка пролет не прави, но знаем колко важен е прощъпулникът!