Светогорското аватон (забрана за достъп на жени)

Принципът на аватон бил строго спазван от всички светогорски манастири, без изключение, от момента на тяхното основаване. Едно кратко въведение за статута на Света Гора може би ще бъде полезно на това място. Съгласно чл. 105 от Гръцката конституция (1975/1986/2001 г.) Атонският полуостров отвъд Мегали Вигла, съставляващ планината Атон (Света Гора), съгласно своя древен привилегирован статут, е самоуправляваща се част от гръцката държава, чийто суверенитет там остава непокътнат.

На Света Гора съществуват общо 20 суверенни манастира, които са легални обекти на публично право. Прикрепени към тях като зависими са други монашески учреждения като скитове, келии, каливи и т. н., които не могат да съществуват отделно.

Манастирите на Света Гора, които днес отново са общежитийни са директно зависими от духовната юрисдикция на Вселенската Константинополска патриаршия. Света гора е също така надзиравана от гръцката държава чрез губернатора на Света Гора, който се назначава с президентски устав по предложение на министъра на външните работи и съгласно новия вътрешен правилник на Министерството на външните работи има ранга и заплатата на областен управител. Вътре в Света Гора има ясно разграничение между администрацията на монашеската общност от двадесетте манастира и администрацията на всеки манастир поотделно.

Администрацията на цялата Света гора е упражнявана от Светата община (кинотис), която се състои от двадесет члена, представители на двадесетте манастира и има за свое седалище главното селище Карея. Тези представители са избрани съгласно устава на всеки манастир и носят службата в продължение на една година. Изпълнителната власт е упражнявана от четиричленна света Епистасия (комисия), т. е. представители избрани на ротационен признак, базирани на тетрадна система: двадесетте манастира са разделени на пет тетради с един от петте старши атонски манастира, като първи член на всяка тетрада. Всяка тетрада образува Светата епистасия за една година оглавявана от член на старшия манастир на тетрадата като главен монах, протоепистат (или прот, т. е. пръв старец). Най-висш административен орган заседаващ два пъти годишно именно 15 дни след Великден и на 20 август (стар стил – б. пр.) е извънредното 20-членно свещено събрание, съставено от игумените на двадесетте манастира. (Заедно с 20-те представители от Светата община те образуват т. нар. Двоен събор – б. пр.). Всеки един от свещените манастири на Атон се управлява от игумен, събор на старците и игуменски съвет. Игуменът се избира пожизнено чрез тайно гласуване от всички членове на братството, които са навършили поне шест години от своето пострижение. Съборът на старците се избира също пожизнено съгласно вътрешния правилник на всеки манастир. Накрая игуменският съвет се състои от двама или трима членове в зависимост от устава на всеки манастир и се избира всяка година от Събора на старците между неговите членове.

На територията на Света Гора само 20-те свещени манастира имат право на собственост. Целият полуостров Атон е разделен между тях и територията му е освободена от експроприация, съгласно изрична конституционна клауза (Чл. 105 от Гръцката конституция). Манастирското братство се грижи за стопанисването на движимото и недвижимото имущество на манастирите, което е обаче упражнявано от игумена и игуменския съвет […]

Традиционният произход на аватон е също потвърден в действащото законодателство именно в чл. 186 от Устава на Света Гора (1924 г.), валиден от 1926 г., след ратифицирането му от гръцката държава чрез законодателен указ от 10/16 септември 1926 г. Според този член от Устава влизането на жени на Атонския полуостров е според древния обичай забранено. Обаче от гледна точка на публичното право тази клауза била lex imperfecta, понеже не били предвидени санкции в случай на нарушения. Единствено мярката депортиране от територията на Света Гора можела да бъде предприета срещу жените нарушители на аватон. Обаче тази клауза била впоследствие допълнена с наказателно-правна мярка за нарушителките на аватон като резултат от дебаркирането на няколко дами на атонска територия по време на 9 международен конгрес по византология, проведен през април 1953 г. в Солун. Законодателен указ 2623/1953 г. определил, че нарушителките на аватон подлежат на затвор за срок от два месеца до една година, което съгласно общите клаузи на Наказателния кодекс не може да бъде компенсирано с парична глоба.[…]

Сега ще пристъпим към дискусията за възможните съмнения, които от време на време се появяват като конституциоалността на правната клауза, установяваща светогорското аватон […]

Един повърхностен поглед би могъл да ни доведе до извода, че забраната за влизането на жени на атонска територия противоречи на принципа за равенство и/или представлява ограничение на личната свобода. Двата принципа за свобода и свободно движение на хора са заложени не само в гръцката Конституция, но също и в множество международни договори, ратифицирани от Гърция и представляват неразделна част от гръцкото право и нещо повече имат приоритет пред всяка противоположна правна клауза, като предписани от Конституцията.

• принципът за равенство, прокламиран в чл. 4 от гръцката конституция задължава законодателя да третира по еднакъв или подобен начин всички гръцки граждани под едни и същи или подобни условия и забранява всяко благосклонно или неблагосклонно третиране, освен при случаи на изключения от общото правило. Обаче, принципът на равенство не изключва различното установено със закон регулиране на несходни или различни случаи или случаи, намиращи се под различни или специфични условия. Напротив, в същия казус, различно третиране е империтив, защото различни особени причини социални, икономически, религиозни и пр. напълно оправдават различно третиране, при условие, че такова различно третиране е обективно и базирано на общи и неперсонални критерии. Такъв е случаят с аватон. На всички жени е забранен входът на Света Гора, без никакво изключение. Това щеше да бъде нарушение на принципа за равенство ако на особени категории жени или само на жени подведени под някакви особени критерии беше позволен входът.

• личната свобода, която според чл. 5 параграф 3 на Конституцията е узаконена, не е неограничена – както всъщност е случаят с всяко индивидуално право. Конституцията изрично споменава, че свободата на придвижване може да бъде ограничена, когато и както е определено със закон.

И тъй като никой досега не е мислил да оспорва конституциалността на други ограничения на свободното движение на хората, като забраната за влизане във военни обекти или забраната за ловуване или риболов на някои места или през определени сезони и т. н., поради същата юридическа причина няма нарушение на Конституцията в случая с аватон […]

* Йоанис Конидарис е професор по църковно право в Атинския университет и главен секретар по религиозните въпроси в Министерството на образованието и вероизповеданията на Гърция.