Вярата и добрите дела

В ду­хов­нос­т­та на Църквата не съ­щес­т­ву­ва т. нар. „проб­лем вя­ра и доб­ри дела”. Връзката меж­ду вя­ра­та и доб­ри­те де­ла ста­ва „проблем” са­мо ко­га­то оп­ро­ща­ва­не­то на гре­хо­ве­те се раз­би­ра ка­то външна, юри­ди­чес­ка про­цедура меж­ду Бога и човека. В то­зи слу­чай хо­ра­та или се страхуват, че доб­ри­те де­ла ще зас­та­нат меж­ду ду­ша­та и Иисус Христос, или напротив, счи­тат де­ла­та за зас­лу­ги пред Бога.

Православното ста­но­ви­ще е, че де­ла­та не са са­мо­цел на извършителя, а спа­си­тел­но сред­с­т­во при пре­об­ра­зя­ва­не­то на пок­ва­ре­на­та чо­веш­ка при­ро­да в „но­ва твар” (2 Кор. 5: 17). Затова еван­гел­с­ки­те за­по­ве­ди не са закон, а бла­го­дат и милост. Те са ка­то лекарство, ко­ето ни е да­де­но и без ко­ето не мо­жем да се излекуваме.

Нека взе­мем ня­коя от пре­по­ръч­ва­ни­те ни в Евангелието добродетели, нап­ри­мер смирението. По ка­къв друг на­чин бих­ме мог­ли да из­рас­нем в него, ос­вен със сми­ря­ва­не на практика, в живота. В бо­гос­лу­же­ни­ето чес­то се пов­та­ря мо­лит­ва­та от Псалом 118: „Благословен си ти Господи, на­учи ме на Твоите наредби!”.

Поради сво­ята пок­ва­ре­на природа, чо­век ня­ма друг начин, за да по­ка­же бла­го­дар­ност и лю­бов към Бога, ос­вен чрез стре­меж да из­пъл­ни в жи­во­та си заповедите, ко­ито Христос е дал и ко­ито му по­ма­гат в спасението. „Ако Ме любите, опа­зе­те Моите заповеди” (Иоан 14: 15). Изпълняването на Христовите за­по­ве­ди от Евангелието – молитвата, поста, слу­же­не­то на ближния, сми­ре­ни­ето и па­зе­не­то от осъж­да­не на дру­ги­те – мо­же да се оп­ри­ли­чи на лис­та­та в ду­хов­но­то дърво. Даровете на Духа – любов, радост, мир, дълготърпение, благост, кротост, въз­дър­жа­ние – съ­от­ветс­т­ват на пло­до­ве­те на дър­во­то (Гал. 5: 22). Те са бе­ле­зи на из­чис­те­но­то сърце. Мъдростта и труд­нос­т­та на ду­хов­но­то пъ­ту­ва­не се със­то­ят в това, че лис­та­та не тряб­ва да се при­емат ка­то плодове, ни­то да се допуска, че ще се ро­дят пло­до­ве без листа; ни­кой не мо­же да при­до­бие пло­до­ве­те на Духа без усилие.