Постът и свободата

Какво може да звучи по-абсурдно от предписанието за пост в една религия, която говори за това, че дава свобода на човека?! Как може да кажеш, че си свободен, когато трябва да се въздържаш от нещата, които ти харесват?! Постът означава не само въздържане от определени храни, но и от всички телесни удоволствия.

Как да не гледаш на това като на едно посегателство върху най-благородния инстинкт на човека – свободата?

Ако постът е задължение, то тогава Евангелието е върхът на литературата на абсурда. Размишлявайки върху това, протестантите решили да се откажат от поста. Но колкото и цитати на апостол Павел и дори от словата на Самия Спасител да вземем, призивът за пост е като трън в очите на този, който всъщност малко познава светото Писание. Всички вярващи преди идването на Христос също са постили. Постът е предхождал срещата с Господа, както и Божието откровение. Моисей се изкачил на планината след 40 дневен пост, за да се срещне с Бога. В това отношение Новият Завет не се различава от Стария, той започва с постника Йоан Кръстител. Спасителят е постил преди да тръгне да проповядва. Следователно, не можем да загърбим поста, като си правим изводи от няколко библейски стиха, след като дори и тези, които са ги изрекли, самите те са велики постници; струва ми се много по-достойно да поставим под съмнение собствената си способност да разберем тези стихове.

Веднъж Христос бил попитан защо учениците Му не постят (Мат. 9:14). Оттук много хора вадят заключение, че апостолите и Спасителят са били всеядни и не са постили (Mат. 11:19). Но всъщност има случки, които ни разкриват, че апостолите и Спасителят често са ходили гладни. Това много ясно се вижда от историята с разговора на Христос с фарисеите за това, че учениците Му са късали житни класове по време на съботата (Лук. 6:1). Апостолите са били толкова заети с проповядването, че дори са забравяли да се хранят, а фактът, че са късали житни класове, показва колко гладни са били и че обикновено са ядели където заварят. Спасителят обаче не е ял с тях житни класове, след като обвинението на фарисеите е отправено само към Неговите ученици. Той е бил пример за постник.

За това, че учениците Му са яли по малко, съдим и от евангелската история с умножените хлябове – апостолите са имали само пет хляба и две риби. И въпреки че са били на пусто място, без да имат възможност да намерят храна, те са били готови да дадат на множеството и малкото, което са имали (не знаейки, че хлябовете ще бъдат умножени!), което ни разкрива, че те са свикнали с лишенията много повече отколкото другите хора. Следователно, Спасителят и апостолите са постили, но с тази разлика, че те не са броили дните като фарисеите. На въпроса защо учениците му не постят Христос все пак отговорил: „Нима можете накара сватбарите да постят, когато с тях е младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава, през ония дни ще постят.“ (Лук. 5:34-35). „Ония дни“, през които Младоженецът е отнет от тях, са срядата – денят на предателството, и петъкът – денят на Христовото разпъване на кръста. През 50 г. след Христа апостолите свикали в Йерусалим събор, на който установили вярващите да постят през тези два дни от седмицата.

Така че протестантите правилно са разбрали, че постът не е задължение. Насила наложеният пост няма никакъв смисъл. Това обаче не е причина да отхвърляме поста. Постът трябва да бъде разбран в целия си благороден смисъл, тъй като той е висш израз на човешката свобода. Точно така са разбирали поста първите християни – смисъл, който ние днес сме изгубили.

Да ядеш е присъщо на закона на тялото, но да постиш спада към категорията на свободата, пише св. Ефрем Сириец през ІV век. Кой може да се похвали, че яде само защото „така иска“? Не, ти ядеш, защото не можеш да не ядеш, това произтича от естествения ти инстинкт, а не защото си свободен. Разбира се, в това няма нищо лошо, не е никакъв грях, но не е и добродетел. Добродетелта е плод само на свободата. „Всяко нещо, което не се върши с абсолютно свободна воля, не може да има стойност за вечността“, казваше архим. Софроний (Сахаров). Постът е свободен избор на човека, който избира по-благороден живот, в който има нещо от реалността на вечния живот. I www.credo.ro. 

Превод: Сандра Керелезова