Слово за гнева

От личен опит, от опита ми като духовен наставник и от наблюденията ми над обществото съм разбрал, че гневът е един от онези грехове, които са неизменни спътници на съвременното човечество. Този грях може да бъде от личен характер, както и от обществен. Първият е индивидуалният гняв, а другият е гневът на един народ, който може да доведе до опустошителна война за по-кратък или по-дълъг период, но водена с такава жестокост, каквато технологията на отминалите столетия не би позволила…

Личният гняв превръща сърцето на човека от обиталище на Светия Дух в бесовски дом, тъй като променя духовната структура на душата, като я насочва към мрачните страни на човешкото същество. Историята познава катастрофални събития, предизвикани от гняв, и трагични случаи, причинени от изблик на гняв, който донася скърби и безнадежност на онзи, който е допуснал да бъде обхванат от него.

Свещеното Писание многократно поставя проблема за гнева. В сравнение с древните времена нашето време предоставя повече поводи за проява на гнева. Това се дължи на голямото увеличаване на гъстотата на населението, което е свело личната сигурност на човека до минимум. Появата на гнева представлява голямо изкушение, което дяволът използва, за да ни примами, като знае, че гневът помрачава ума и въоръжава езика и ръцете с ярост, която наранява дълбоко…

В трийсет и четвърта глава на книга Битие за гнева на синовете на Иаков има причина. Синът на княза на град Сихем е обезчестил Дина, дъщерята на Иаков и Лия. Това деяние предизвиква гнева на Иакововите синове, които решават да отмъстят за своята сестра, въпреки че младежът е поискал да се ожени за Дина.

Мястото, където се бил установил Иаков, недалеч от Сихем, било твърде удобно за това семейство по много причини. Обаче неговите синове били подбудени от гнева и желанието за отмъщение. Когато младежът от Сихем поискал Дина за жена, нейните братя отговорили с лукавство – че ще е безчестие тяхната сестра да се омъжи за някой, който не е обрязан. И поискали всички мъже на града да бъдат обрязани, а те приели. След два дена, когато мъжете все още боледували, Иакововите синове влезли в града през нощта със своите слуги и убили с меч годеника, баща му и всички мъже. После заграбили всичкото богатство на града и откарали в плен жените и децата. Така под импулса на гнева те използвали знака на свещения завет на Авраам с Бога (обрезанието) като средство за заблуда, чрез което да осъществят отмъщението си, пренебрегвайки свещеното заради своето лично удовлетворение. Когато Иаков разбира, той казва на синовете си: „Смутихте ме, като ме направихте омразен за (всички) жители на тая земя, за хананейци и ферезейци” (Бит. 34:30).

И Иаков трябвало да замине от това място с всички, които били с него, и всичкото си богатство – от там, където бил пожелал да остане – поради необуздания гняв на своите синове. Зад себе си той оставил един разорен град и избити мъже, и бил следван от омразата и гнева на жителите на тази страна.

Тази намеса на дявола, която подбудила гнева на синовете на Иаков и като следствие – на жителите на страната, била в изпълнение на пътуването за придобиване на Обетованата земя. Смисълът на този разказ е като на всичко, което се случва като част от Божията воля, чрез което Бог ни казва нещо или ни подтиква към нещо, което трябва да изпълним, но това не означава, че грехът на гнева остава ненаказан.

Християнинът обаче не трябва да се гневи. Той знае, че Бог бди над него и че и косъм от главата му не пада без знанието на Господа. По отношение на своите ближни той трябва да укротява гнева си, защото Спасителят не се прогневи срещу онези, които Му се присмиваха и Го разпнаха. Ще се разгневим ли на ближния си, като знаем, че той е сътворен по образа на Бога? Наистина, как можем да изречем гневни думи срещу него, ако ни е сторил нещо, като добре знаем, че ние сме сторили същото на него или на някой друг и дори по-лошо?

Човек днес живее под такова смазващо напрежение, че нервите му са изпънати до крайност и дори най-незначителното предизвикателство поражда у него греха на гнева. Причина за гняв може да бъде детето, което не ни слуша, или съпругът или съпругата, който/която ни противоречи, или шофьорът, който ни сече пътя, давайки ни повод да се разгневим. Дори и ако посредством самоконтрол гневът ни не получи външен израз или не е чут от онзи, който го е предизвикал, той все пак е грях, защото уврежда нашата душа и нашето сърце. Да се гневиш е действие срещу самия себе си, провокирано от дяволско изкушение.

Спасителят строго ни предупреждава относно гнева, който поражда словесни конфликти и употребата на оскърбителни думи.

Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: „рака“ [празноглав, смахнат] виновен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: „безумнико“, виновен ще бъде за геената огнена. (Мат. 5:22)

Виждаме следователно, че Иисус не одобрява нито гнева, на който се дава външен израз, нито гнева в мислите ни. Никой не може да мисли зло без да поквари сърцето, в което трябва да обитава Бог. Онзи, който се гневи в мисълта си срещу брата си, разкъсва една свещена връзка между себе си и другия. А тази връзка е трудно да се възстанови, тъй като демонът на гнева, веднъж проникнал в сърцето, измисля многобройни аргументи в твоя защита, за да не допусне твоето помирение. В Посланието до Ефесяни св. апостол Павел дава редица съвети на жителите на град Ефес и подчертава греха на гнева по особен начин. Цитатът в началото на това слово е от неговото послание. Знаейки, че човек се разгневява по много причини и че този гняв има склонността да остава в сърцето на човека и да го превръща в омраза (или най-малкото да издълбава пропаст между нас), апостолът ни съветва да не допускаме слънце да ни залязва гневни. Чрез този съвет гневът – който често наранява и накрая става дълбоко вкоренен грях – се отстранява, а силата му се загубва.

Аз съм загрижен относно греха на гнева като ежедневен грях, извършван срещу онези, които са ни близки: срещу нашето семейство, приятели, колеги и безименни непознати, които се случва да пресекат нашия път. В един миг гневът, изразен чрез язвителни думи срещу нашата съпруга или съпруг, наранява деликатната връзка между брачната двойка. В тайнството на брака младоженецът е символ на Иисус, а невестата е Църквата. Св. апостол Павел в Посланието до Ефесяни – посланието, което се чете по време на венчалното богослужение – говори в този смисъл за семейството като за една семейна църква, в която младоженецът обича невестата с любовта, с която Иисус обича Църквата, а невестата обича младоженеца с любовта, с която Църквата обича Христос.

Ако съпругът и съпругата виждаха своя брак като отношението между Христос и Църквата, слънцето никога не би ги залязвало гневни и те никога не биха се разделили. Децата пък не биха били изпращани в държавни или частни сиропиталища, като някакви изхабени вещи, вече ненужни на тези двамата, които са разделени от греха на гнева, който не е бил потушен със залеза на слънцето. Любовта на тяхното семейство се превръща в една празна дума, която вече няма значение пред демона, който взема пълно надмощие. Една дума, изречена гневно, наранява точно толкова сериозно, колкото и физически удар. Ако онзи, който наранява, не поправи нанесената духовна щета, малко по малко между двамата се отваря пропаст и една смъртна студенина убива чувството на любов и уважение, които трябва да има между съпруг и съпруга; а времето задълбочава и разширява пропастта. По-късно за тях ще бъде много трудно да прехвърлят мост над нея – само с голямо усилие и страдание.

Виждал съм съпрузи – поддържали добър брак в продължение на много години – да се развеждат, причинявайки болка на децата си, които може би вече са женени. Виждал съм също и щастливи семейства да се разделят след кратко време все поради гняв, трупан с времето, като оставят малки деца да растат разстроени и объркани, не разбиращи какво означава баща или майка. След време, следвайки примера на родителите си, те вече не считат брака за една вечна връзка, като тази между Христос и Църквата.

Виждал съм братя, които в Румъния се обичаха, но след пристигането си в Америка се отчуждиха един от друг поради напрежението от пребиваването в чужда страна и трудностите на приспособяването. Те останаха врагове до смъртта си, защото техният гняв избухваше жестоко в остри думи и защото допускаха слънцето да ги залязва гневни.

Една арабска поговорка казва, че, когато си разстроен, трябва да преброиш до десет, а ако си разгневен, трябва да преброиш до сто. Не знам доколко ефективно е това решение, тъй като то не съдържа тайнствен елемент; то просто апелира към разума да смекчи външния израз на гнева. Аз съветвам каещите се преди да изразят гнева си, било то словесно или с жест, или дори само мислено, да кажат три или пет пъти: „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй ме грешния.” А ако кажат молитвата бързо и невнимателно под въздействието на гнева, тогава трябва да се съсредоточат със смирение върху думата „грешния” и гневът им ще стихне. Мнозина от тях са успели да променят своя живот, своите семейни отношения, своите отношения с другите хора и дори своя вътрешен живот към по-добро.

Първоизточникът на всички конфликти в света е неовладяният гняв. Човек се гневи и наранява друг, който след това отговаря с по-голяма ярост и сила. Веднъж започнала, тази верига не може да бъде прекъсната, освен чрез призива на молитвата – истинската молитва.

Променете условието на това уравнение, като заместите с групи хора отделните лица, и ще осъзнаете колосалните размери на бедствието, предизвикано от гнева.

Опитайте се да поставите непоклатима преграда пред демона на гнева. Сложете страж на устата си [срв. „Постави, Господи, стража на устата ми и огради вратата на устните ми” (Пс. 140:3)] и променете злите помисли, породени от импулса на гнева, и вашият вътрешен живот ще се преобрази. Благословението на Господа ще действа в сърцето ви, езикът ви няма да бъде вече толкова остър, а Иисусовата молитва, казана в нужното време, ще ви накара да почувствате греховното си състояние и така няма да ви позволи да дадете външен израз на гнева или да го задържите в ума и сърцето си.

Сладко е да изречеш Иисусовото име. То прогонва демоните и връща ангелите обратно в сърцето, в ума и вие ще се отнасяте към другите с кротост.