Автентичният пост не е лишение, а богатство

В съвременния свят постът не се радва на особена почит. Някои дори се опитват да аргументират неглижирането на поста с доводи, извадени от Библията, цитирайки думи на Спасителя: „…не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата…“ (Мат.15:11).

Но трябва да разбираме тези Христови думи в определен контекст – Спасителят не отрича стойността на поста, а религиозните претенции на фарисеите. Тъкмо напротив, Той нарежда поста измежду „праведните дела” (срв. Mат. 6:1-18) за всеки вярващ, заедно с милостинята и молитвата. Самият Той е започнал земното си служение с 40-дневен пост и Сам потвърждава силата на поста като средство в борбата с дявола, при изцелението на бесноватия: „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост. “ (Мат. 17:21).

За светите апостоли също знаем, че са постили. Във Второто си послание до коринтяни св. апостол Павел на няколко места ни напомня, че постът е елемент от служението му на Господа (вж. 6:5 и 11:27). В Първото си послание до коринтяни пък дава пояснения защо е необходимо да се пости като казва: „…но изнурявам и поробвам тялото си, да не би, като проповядвам на другите, сам негоден да стана“ (1 Кор. 9:27).

За това, че още първите християни са постели откриваме свидетелство и в едно от най-древните християнски писания „Дидахи“ („Учението на дванадесетте апостоли”, І-ІІ в.) . В него не се говори за необходимостта на поста, тъй като се смята, че това се подразбира от само себе си, а се обръща внимание на това, че постните дни за християните трябва да се отличават от тези на „фарисеите“: „Постите ви да не бъдат с лицемерците. Защото те постят в понеделник и четвъртък, а вие постете в сряда и петък“ (гл. 8).

Важното е не само да постим, а и начинът, по който постим. Още пророк Исаия в добре известните слова в глава 58 от неговата книга противопоставя автентичния на фалшивия пост. От този откъс виждаме как юдейският народ отправя вопъл към Бога – защо неговият пост не принася полза… На което Бог отговаря: „Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите; вие не постите в това време тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето. Такъв ли е постът, който съм Аз избрал…“ – казва Господ – „Ето поста, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай; раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си; видиш ли гол, – облечи го, и от еднокръвния си не се крий…“.

Постът има есхатологично значение, което е разкрито от Спасителя в следните думи: „Тогава дохождат при Него Йоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят? А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят“ (Mат. 9:14-15).

Чудни са тези думи, а параболата с младоженеца и сватбарите е впечатляващо точна. Вдъхновени от Неговото присъствие и хранейки се обилно с Неговото слово и благодатта Му, учениците Му изживявали нещо уникално, имайки благоволението да съзерцават пряко „славата на въплътеното Слово” („… и ние видяхме славата Му“, казва св. ап. Йоан Богослов). Настъпват обаче времена на изпитания и очакване след Христовото Възнесение. Така за Църквата периодът до идването в слава на Господа е време, в което истинските християни тъгуват за Младоженеца. И за тях това е време, в което постът има особено голямо значение – не само в битката с плътските страсти, но и като знак на есхатологично очакване.

С боговдъхновена мъдрост Църквата е определила периодите и дните на поста, така че те да изпълнят по най-възвишен начин целта си – да укрепяват духа ни в борбата със страстите, но същевременно и да ни изпълват с надеждата за очаквания Младоженец и да ни подготвят за единение с Него…

Истинският пост не означава лишение, а придобивка. На дявола, който Го изкушава с хляб, докато пости, Спасителят отговаря: „…не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста…“ (Мат. 4:4). Това върши Господ с всеки истински постещ християнин – показва му, че ограничавайки материалната храна, се обогатява с божествена храна. Св. Марк Подвижник казва, че Божията благодат е храната за онзи, който гладува в името Господне, тя е сладка напитка за него; за онзи, който трепери от студ, тя е дреха, за изтощения от умора – почивка; за този, който се моли – упование; за този, който плаче – утеха.

За онези, които спазват поста, но не го преживяват по истинен начин, той е мъчително усилие, те се усещат задъхани под напора на ежедневието и с известно нетърпение броят дните до края на постния период. Липсата на подобна нетърпеливост е добър знак, който свидетелства за автентично преживяване на поста. Тогава дори най-строгият пост започва да ти се струва лек, а тялото ти напълно се задоволява с оскъдно количество храна, защото цялото ти същество живее с радостта, предвкусваща бъдещата среща с небесния Младоженец. Тогава вече постът за теб не е нито лишение, нито някакво особено усилие. Как да усещаш и да се оплакваш, че си гладен, жаден или изтощен, когато Самият Христос е твоята храна, вода и почивка?!…| www.crestinortodox.ro

Статията е публикувана със съкращения

Превод: Сандра Керелезова