Младите и Великата Четиридесетница

Великата Четиридесетница като период от четиридесет дни, откъдето е получила и названието си, е сърцето на църковната година. Тя е период на приготовление и причастност към Кръста и Възкресението на Христа. Този период от богослужения е последван от периода на Пентикостара [1], в течение на който ние преживяваме плодовете от Кръста и Възкресението на Христа в личния си живот.

Атмосферата на този духовен период, който се вдъхновява от молитвата, умилението, поста и празничното богатство на тези дни, помага не само на възрастните, но и на нашите млади. Някой дори би могъл със сигурност да каже, че Великата Четиридесетница е тясно свързана с младите, тъй като тя може да проговори на душите им, които са търсещи, които мечтаят за едно по-добро бъдеще, като не се помиряват със статуквото.

Можем да проследим тази връзка на Великия пост с младите хора в няколко основни момента.

Периодът от тези четиридесет дни е в действителност един динамичен преход към Възкресението. Знаем много добре, че Възкресението на Христос е „съживяване на нашата природа“, то е донесло нов живот на човечеството. Христовото Възкресение е най-голямата революция в историята на човечеството. То изцяло е променило статуквото и е преобразило човека, придало е друга перспектива на нашето антропоцентрично общество, на което безизходицата е характерен белег. От антропоцентрично нашето общество е станало богочовекоцентрично, от опита на смъртта то е придобило живот. По този начин Възкресението е осъществило една реална революция. Използваме думата „революция“ в нейното изначално значение [2], т.е. като възвръщане и поставяне на човека отново в предишната му слава.

Глаголът επαν-ίστημι (въз-стоя, въз-поставям) означава, че се въз-връщам на мястото, на което съм бил, придобивам същото състояние, от което съм изпаднал, като по този начин постигам целта на своето съществуване.

Възкресението на Христос е нова реалност в историята на човечеството. То е преобърнало всичките стари възприятия за тялото на човека, за смъртта, но и за целта на човешкото съществуване. След Възкресението на Христа смъртта, която измъчвала хората, била премахната, човек излязъл от мрака на тлението и смъртта, като по такъв начин дошъл новият живот.

Изисква се обаче и личностно преживяване на този нов живот, който не е просто един по-добър или по-развит живот от предишния, а нещо съвсем ново. Затова в периода на Великата Четиридесетница Църквата се стреми да помогне на християните да придобият лично, екзистенциално участие във Възкресението на Христа. Тези велики събития и празници изискват личното ни приближаване и изоставянето на всички маски.

Младите се отвращават от формалното празнуване на различните религиозни и национални празници и затова се опитват по всякакъв начин да подхождат към тях. Те се отвращават от формалностите и условностите, защото младежката възраст е отворена за истинските и великите неща от живота. Църквата отговаря на това търсене чрез своя период на Великата Четиридесетница. Тя отговаря на екзистенциалните проблеми, които главно занимават младите, отбягва формализирането на живота и съглашателството с конформизма.

Не съществува нищо по-лошо от това животът да бъде формализиран и да стане някакъв консервиран продукт, чужд на човешкото естество. По такъв начин постът, атмосферата на покаянието, радостната тъга на духовния живот, богослуженията през този кръстовъзкресен църковен живот, всичко това помага на хората да преживеят лично тайнството на Кръста и Възкресението на Христа, кръстно да се съ-разпнат и възкръснат за един нов живот. По този начин бива задоволено това откровено търсене на младите за едно истинско празнуване, а не за поредна празнична проява, която функционира повече като наркотик за душата, без да решава реалните ни проблеми.

Посредством нашето лично участие в тези празници ние преживяваме властта по един действителен начин. Христос е царувал по парадоксален начин. Той е приел образ на роб, слугувал е на робите, пострадал е като роб, възкръснал е, като по този начин е направил самите роби синове и жители на Царството Небесно. По този начин разбираме властта чрез поста, скромността и покаянието. Истинската власт се постига посредством кеносиса и любовта, а не чрез анархия, войни и насилие над човешката свобода.

Истинската власт се преживява чрез смирението и любовта, което в действителност е трансценденция на светската власт, без да я замества. Нещо повече, както знаем от много древни текстове, а също и от литургичната практика периодът на Великия пост е бил използван като време на подготовка за встъпване в Църквата на нови християни. През този период оглашените са се очиствали от страстите и сатанинските въздействия, лекували са се, като в деня на Велика събота или в неделята на Пасха били извършвани групови кръщения.

По такъв начин чрез празника на Кръста и Възкресението Христово новопросветените, а с тях и всички членове на Църквата са преживявали възкресението им, освобождаването им от робството на тварта, причастието към новия живот, който Христос донесе на света.

По такъв начин новопокръстените, както и младите хора, са преживявали на дело какво означава нов живот, превъзмогване на смъртта и освобождаване от поробеността на тварното. Те са разбирали, че Църквата не е от този свят, но е „убежище на Божията любов“, място на Богоявлението, действителното помилване на човечеството. Периодът, който предшества Възкресението, е период на освобождаване от всяка тирания и е проникване в пространство, където човек може да преживее вечния живот. Така Църквата е духовното притегляне, която съсредоточава хората в пространството, което трансцендира тварното, и се причастява към нетварното.

Периодът на Великата Четиридесетница е период, наситен с църковен живот. Съвременната педагогика отдава голямо значение не толкова на думите, колкото на опита. Тя препоръчва да предлагаме на децата опит от любовта, свободата и обичта и с това именно този период постига тази цел. Това е и причината да говорим за младите хора в този контекст.

В православна Гърция всички млади хора са израснали и растат с така наречения „църковен етос“. Някой може и да пренебрегва този факт, но това не променя факта. Богородичният акатист, които се чете всеки петък в нашите храмове, Преждеосвещените литургии, които ни пренасят в древната традиция и практика на Църквата, чрез които ние преживяваме исихасткия дух на Православната традиция, всекидневните вечерни последования от Страстната седмица, последованията на Страстите Христови, снемането на Христа от кръста, украсата и шествието с плащаницата в храмовете и площадите, тържеството на Възкресението – всичко това е отпечатано в паметта и сърцето на всеки православен.

Участието на младите в тези последования, по време на които помагат на свещеника, държат свещите и факлите, украсяват плащаницата или пеят, всичко това гарантира едно вярно и истинско църковно възпитание. То се извършва не с думи, а чрез литургичната практика, затова има такова голямо значение. Чрез тези прости действия нашите млади хора навлизат в един живот, който трансцендира смъртта, в един живот, който няма нужда от какъвто и да било наркотик. Но дори ако в даден момент младият човек се откъсне и отдалечи от „бащиния дом“, църковният опит от този период ще го върне някой ден отново.

И накрая, периодът на Великата Четиридесетница е период на „война“ срещу всяко статукво. А знаем, че най-лошият ред е този, който ограничава съществуването на човека в затвора на осезанията, на чувственото и смъртта.

В същото време този период е период на „игра“. Това е така, защото тази борба става радостно чрез действието на Божията благодат. Ние живеем в „игрите на Божията благодат“, и бих се осмелил да кажа, че преживяваме една „екзистенциална анархия“. Църквата също притежава своите „игри“ и духовни „веселия“!

Този умилителен период в живота на нашата Църква принадлежи повече на младите именно по тази причина, а също и на онези, които искат да останат винаги млади в своя живот и мислене.

Бележки

1. Периодът от Пасха до Петдесетница. – Бел. Ред.
2. Гръцката дума е επανάσταση и има същия корен като ανάσταση – възкресение (буквално – „изправяне“). – Бел. ред.

Снимка: Gosfyouth.org

Превод: Константин Константинов, Мартин Ганев

Из книгата на митрополит Йеротей (Влахос) “Духовни ориентири за съвременното общество”, ИК “Омофор” 2017 г.