Старецът Теофил Пъръян – размисли за истинския и неистинския християнин

На утрешния 3 март през 1929 година е роден един от най-известните и обичани румънски духовници архимандрит Теофил Пъръян (починал през 2009 г.) от манастира „Бранковяну“, Съмбъта де сус.

Сляп по рождение, благодарение на вътрешното си зрение старецът Теофил вдъхновява поколения румънци за вярата, проповядвайки за радостта в Христос, затова и често е наричан „отец на радостта“.

Когато го попитали какъв съвет би дал на християнина в желанието му да води автентичен духовен живот, той споменава пет практически принципа… Първият е участието на вярващия в богослужението на Църквата, всеки според своето призвание – на епископ, свещеник, дякон или мирянин. „При мен идват много хора, които казват, че вярват, но не ходят на църква. И аз винаги им обяснявам колко голямо е значението на това да ходиш в храма… Неделята не е ден, в който сме свободни да вършим каквото си искаме, а е ден, в който да вършим нещо за Бога. Най-важното, което можем да свършим в този ден, е да отидем на църква“, казва отец Теофил.

Вторият ключов елемент на християнския живот е молитвата. Особено сутрин и вечер, не е нужно да й посвещаваме много време, достатъчни  са 5-10 минутки според стареца. Третото условие да живеем автентично вярата си е да четем Свещеното Писание. „Препоръчвам на всеки да прочита по две глави от Новия Завет всеки ден. Това не отнема повече от 5-10 минути време. Но отделянето на тези минути е от голямо значение за нас, защото така държим в ума си мисълта за Бога. Държим добри мисли, от които ще се родят други добри мисли…“, казва той. Четвъртото условие е практикуването на умната молитва – с която се подвизават монасите; тази, която държиш винаги в себе си; за която всички знаят, но малцина практикуват правилно. „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния!“ – това е средоточието, в което трябва да пребиваваме, за да получим Божията благодат. Петото е постът, който според отец Теофил ни задава посоката – че трябва да вървим в ритъма и с учението на Църквата.

Представяме ви още няколко негови размисли, избрани от негови беседи…

„Постоянно като християни се питаме: „Дали постя достатъчно?“; „Дали се моля достатъчно?“; „Дали трябва да правя повече поклони?“; „Дали Господ вижда усилията, които полагам?“. Но помислете, запитал ли се е някой от вас поне веднъж: „Достатъчно ли обичам? Истински ли обичам?“. Във времето на пост да изпитаме себе си и от този аспект – колко любов имаме, заставайки пред Божието лице…“

* * *
„Мярката на любовта в Христос е да обичаш без мярка“.

* * *

“Някои си мислят, че християнинът трябва да плаче. Господ да е на помощ на онези, които си мислят, че това е ролята на християнина. Истинското християнско поведение е да се възрадваме“.

* * *
„Кога Господ Христос идва при нас? Когато направим място в душата си, разчиствайки я от нечистотията, защото Той не може да влезе на нечисто място.“

* * *
„Всичко красиво, което можем да възприемем от музиката и литературата, не само от Евангелието, ни съгражда. Има добра и красива литература, която украсява ума, независимо дали говорим за поезия, за новели, романи, изобщо за добри писания, които четем и които спомагат за нашето духовно формиране.“

* * *

Някой веднъж ми каза, когато го попитах какво прави във времето, в което би трябвало да е в храма: „Гледам телевизия.“. А аз му казах: „Бъди внимателен, защото това означава, че държиш телевизора пред лицето си, а Господ – зад гърба си. Смени посоката – дръж Господа пред лицето си, а телевизора – зад гърба си“.

* * *

Нямам против онези, които не се интересуват да получат Светите Дарове, но съм против онези духовници, които възпират вярващите да вземат св. Причастие с мотива, че са се причастявали скоро. Всяка света Литургия е време за причастяване. И колкото пъти не се причастяваме, толкова пъти отказваме да вземем онова, което Господ иска да ни даде. Ние отстъпваме поради един или друг мотив. Защото не сме готови, например. Подготовката за светото Причастие е подготовка през целия живот. Ако живееш правилно, тогава се подготвяш за Причастие, ако не живееш правилно, изобщо не се подготвяш, дори и да си мислиш, че се подготвяш. Не съм против подготовката преди причастяването със Светите Тайни, непосредствено преди Причастието, например с четенето на причастни молитви. Съгласен съм – но това не означава, че човек трябва да чака да се изпълни определен срок, например 6 седмици, преди последното причастие.”

* * *

“Ако някой постъпва различно от това, в което вярва, с времето започва да вярва според това как постъпва. Тоест, ако някой вярва в Бога и се причислява към вярващите, но неговите дела са дела на невярващ, той отпада от вярата. ”

* * *

Свети апостол Павел казва: „Ако някой се не грижи за своите, а особено за домашните си, той се е отрекъл от вярата и е по-лош от неверник“ (I Тим. 5:8). Даваме си сметка от думите на апостол Павел, че той разделя хората на три типа: вярващи, невярващи и онези, които са много повече за окайване от невярващите. Кои са те? Тези, които се представят за вярващи, а делата им са като на невярващи.

* * *

“Съпругът и съпругата не бива да не се радват на онова, което може да изглежда като нещо „низко“, „паднало“… Някъде, в една книга по темата за интимните отношения прочетох, че онези, които се срамуват по време на интимен акт, угасват светлината и правят грешка. Това беше мнение на един мирянин по този въпрос. Но наистина, човек не трябва в такъв момент да се чувства зле, да се вайка: „Ах, горко на мене, грешника!“. Това са неща, които трябва да възвисяват човешкото същество, а не да го принизяват.“

* * *

“Когато бях младеж и особено като студент по богословие, си поставих задача много внимателно да прочета и да проследя какво казват апостолите в Евангелията и в книга Деяния апостолски за Христовото Възкресение. И след като изчетох всичко, си дадох сметка, че в края на краищата то не е абсолютно убедително. Тоест, ние имаме информацията, но не можем напълно да бъдем убедени според това, което сме прочели. И всъщност си мисля, че никой не се е убедил в истината на Христовото Възкресение единствено от прочетеното в Евангелията. Защо? Защото Възкресението стои по-високо от всичко, което някой може да очаква, което някой може да възприеме единствено въз основа на информацията. Нито от Евангелията, нито от слушането на словата на някой друг, нито от някоя проповед. Всеки, на когото му е поверена истината за Христовото Възкресение, я е приел, както са я приели онези преди него, които са достигнали да кажат: „Христос воскресе!“ не като формула, а като жива реалност, като изповядване на вярата – всички те са успели да приемат тази истина единствено с благодатната сила от Господа. Да знаете, че само Бог може в пълнота да ни вдъхне вяра в божествените истини.“ | Parinteleteofil.wordpress.com

Превод: Сандра Керелезова