Църковно-календарният разкол

След покаянието на Крупнишкия епископ Инокентий, разколът в БПЦ беше окончателно преодолян, не може да се отрече – по един блестящ начин от страна на легитимния Св. Синод. Мъглата се разсея и ясно се очертаха контурите на единствения съществуващ разкол у нас – Църковно-календарния.

Стефан Бобчев (1853–1940), професор по каноническо право, смята схизмата и разкола за тъждествени и дава следното определение: „Схизмата е два вида – религиозна и черковна. Религиозна е, когато някой се отдели от черковата, като мисли инак за някои второстепенни предмети от черковното учение*. Черковна схизма е, когато от черковата се отделят някои и не искат да зачитат нейната законна йерархия“. Не мога да не се възхитя на прецизността на проф. Бобчев, от чието определение следва, че Църковно-календарният разкол е религиозна схизма, а вече преодоленият разкол – черковна схизма.

Календарната схизма у нас е още от 1969 г. Макар уж засягаща само един второстепенен, почти технически проблем на православната ортопраксия, нейното нерешаване я задълбочи и усложни и тя прерасна в догматичен разкол. Нашите православни старокалендарци (старостилци) упорито наричат Юлианския календар (Стария стил) светоотечески и каноничен. Фетишизирайки и канонизирайки това чисто човешко изобретение, тази едномерна скала за измерване на по-дългите отрязъци от време, старостилците изпадат в явно идолопоклонничество. А да не забравяме, че по отношение на определяне датата на Христовото Възкресение и подвижните празници зависещи от него, всички православни по света сме старостилци с изключение на Финландската православна църква.

Не се притеснявам в настоящата статия да повторя някои мои виждания както и резултати от изследвания, казани и описани в предишни мои текстове, посветени на проблема. Всекидневно още от ранна сутрин съвременният човек е застигнат от информационна взривна вълна и е почти невъзможно да му привлечеш вниманието в тази „врява и безумство“. Ето кое налага да викаш силно и да се повтаряш. Старостилците у нас вече са една трайна и устойчива фракция сред свещенослужителите и миряните. По-точно фракции. Съществува Българска старостилна православна църква със свои енории с предстоятел епископ Фотий. В някои отношения те са и старообрядци. Издават православно календарче, доста по-различно от официалното календарче на Св. Синод.

Вътре в БПЦ, Българска Патриаршия, има убедени старостилци, които не искат да имат нищо общо с епископ Фотий, разпръснати в отделните епархии. Обединява ги не само преклонението пред Юлианския календар. По правило те са и антимодернисти и най-важното – считат католицизма и папството за смъртен враг на Православието. Казано иначе, те са съвременните православни фанатици. На тяхното знаме пише „Православие или смърт!“.

Огромното мнозинство от православните българи са безразлични или конформистки настроени по отношение на църковно-календарния разкол, включително и цялата църковна интелигенция. Главната причина – липса на основни знания по астрономия и календарология. Не можем да им се сърдим. Нормално е хората да не се интересуват от това, което не разбират. Освен това календарологията е интердисциплинарна наука, нелесна за изучаване. Даже един преподавател от Богословския факултет наскоро предупреди „да не се заиграваме с календара“. Дали и той смята подобно на старостилците, че над „католическия“ Григориански календар тегне проклятието на две православни анатеми, чиято историческа недостоверност бе доказана от богослова Венцислав Каравълчев?

Моя милост е самотникът, който от години крещи с всичка сила едно и също – няма никакви канонични и догматични пречки целият православен свят да почне да служи изцяло по Григорианския календар (Новия стил)! И не само че няма пречки, но напротив: духът на светото Писание, Апостолските Правила, Правилата на светите вселенски и поместни събори, Правилата на светите отци и не на последно място античната и съвременната астрономическа наука, ни повеляват да започнем да се ръководим изцяло от Григорианския календар, както за неподвижните църковни събития и празници, така и за подвижните!

Впрочем, старостилците така и не можаха да оценят, че в мое лице имат поддръжник. Звучи парадоксално. Но и двете страни считаме вече за нетърпимо календарното двустилие в БПЦ и други поместни църкви (за неподвижните празници се прилага Григорианския календар, а за подвижните – Юлианския). Тази порочна практика нагледно може да се представи като две зъбчати колела, едното по-малко, другото по-голямо, чиито зъбци така са оразмерени, че е невъзможно да стане сцеплението между колелата. Стига се до следния абсурд: през 2013 г. Апостолският (Петровият) пост ще се падне… след Петровден?!

Освен това, аз и старостилците сме уверени в пълната несъстоятелност на т.нар. Изправен Юлиански (или Новоюлиански) календар, защото той е напълно идентичен с Григорианския чак да 2800 г. и няма никакви шансове реално да бъде въведен. И двете страни недоумяваме защо Св. Синод не отговаря с официално становище на жалби и открити писма, пряко касаещи Църковно-календарния проблем.

Стъпвайки обаче на еднакви платформи, двете страни стигаме до напълно противоположни заключения. Нещо повече – в някои случаи едни и същи цитати от св. Писание и св. Предание изтъкваме като аргументи в подкрепа на различните ни тези. Такъв е примерът с прословутото 7-мо Апостолско правило: „Епископ, презвитер или дякон, който празнува светия ден на Пасхата преди пролетното равноденствие наедно с иудеи, да се низвергне от свещен чин“, даващо за съжаление възможно най-широката и „разхлабена“ астрономическа рамка за определяне датата на Пасхата. Моите претенции са, че в Правилото акцентът е върху „преди пролетното равноденствие“, защото ако християнската Пасха е тогава, за период от 365 денонощия (1 година) ще имаме две Пасхи, което е недопустимо за християните, но не е никакъв проблем за юдеите (да имат две техни Пасхи за едногодишен период). Що се отнася до „наедно с иудеи“ , то св. Йоан Златоуст в своите осем слова „Против иудеите“ ясно и категорично обяснява този израз в смисъл на личното участие на християните в празнуването на юдейската Пасха от местните евреи. Старостилците напротив, тълкуват 7-то Правило съвсем повърхностно и буквално и са издигнали нова фалшива догма, която в общи линии гласи: „Строго забранено е датата на Христовата Пасха да съвпадне с датата на юдейската Пасха, както понякога се случва при католиците“. Многократно съм разяснявал, че същинско съвпадение на двете пасхи се случва само тогава, когато пасхалната вечер на юдеита (на евр. Ерев Песах), на коята се чете Агадата и се спазва последователност на ритуалите, наречена Седер, и вечерта на Велика Събота при католиците съвпаднат. В противен случай съвпадение няма. Изследвал съм календарни данни за последните 200 години, но не установих същинско съвпадение на Пасхите между юдеи и католици.

Методът, по който ние, православните, изчисляваме в коя неделя ще се падне Възкресение Христово, е смайващо погрешен, както съм обяснил в предходна моя статия в портала, озаглавена „Календарна годишнина“. Не е възможно досега никой учен, богослов или свещенослужител да не е стигнал до подобен извод. Склонен съм да приема, че това истинско световно недоразумение съзнателно се потулва. Недоразумението се състои в следното: за нас, православните, пасхалният времеви период по Юлианския календар, през който във всяка една от неделите може да се падне Възкресение, е от 22 март до 25 април (включително и двете гранични дати). Тъй като Григорианският календар е всеобщият всемирен календар, важащ за всички народи на планетата, колкото и да не им се иска на старостилците, по необходимост православните сме принудени да изразим нашия юлиански пасхален период от 35 дни, във и чрез Григорианския календар. За целта ние местим датата на пролетното равноденствие 21 март с 13 дни на по-късна дата – 3 април. Така нашият пасхален период, изразен в гражданския (Григорианския календар), става от 4 април (възможно най-ранната дата за Възкресение) до 8 май (възможно най-късната дата за Възкресение). Но датите на фазите на луната, включително датата на т.нар. пасхално пълнолуние, от което пряко зависи изчисляването на Великден, не ги местим с 13 дни на по-късни дати?!

Пролетното равноденствие на 21 март е астрономически изчислена точка от еклиптиката. Еклиптиката е годишният път, описан от центъра на слънчевия диск от гледна точка на земния наблюдател. Излиза, че ние, православните, „местим“ слънцето според Юлианския календар, а луната не я „местим“, оставаме си я по Григорианския календар?! Механично смесваме величини от различен порядък. Все едно сумираме десетични дроби, без да ги приведем в общ вид. Пълен аритметически абсурд! Е как тогава е възможно православната пасхалия да е единствено най-астрономически точната, най-светоотеческата, най-каноничната и едва ли не най-душеспасителната?**

Силно симпатизирам на Вселенския патриарх Вартоломей, съдейки по неговите изказвания и дела. В своето Рождественско послание за 2012 г. той констатира: „С фанатизъм изповядваме религиозните и политическите си убеждения, неумерени сме в придобиването на блага, в стремежа си към все по-голяма политическа власт. И заради това влизаме в конфликт с ближните си…“

* Шрифтът в курсив е на автора.

** „Строго погледнато, пролетното равноденствие астрономически може да се падне и на 19, 20 или 22 март. За целите на християнската пасхалия обаче, се смята, че то винаги е на 21 март.“