Трите дървета
Това е една привидно наивна история, една приказка, която обаче има дълбоко значение и голяма поука.
Имало едно време в една гора три дървета и всяко от тях имало за себе си планове и мечти.
Първото дърво желаело да се удостои да стане един ден скъпоценен сандък – красиво изваян, резбован, и в него да съхраняват скъпоценно съкровище.
Второто дърво искало да попадне в ръцете на добър корабостроител и да стане голям кораб, здрав, с красива фигура, величествен, който да превозва царе и сановници, и с който да пътуват високопоставени особи.
Третото дърво казвало, че искало само да стане най-високото и силното дърво в гората, така че хората, които гледат високо към върха му, да се чудят и да си мислят за небето и за Бога.
Минали обаче години и нещата се развили съвсем другояче. Дървари отишли в гората. Отрязали първото дърво. И докато то жадувало да стане красив дървен сандък за съкровища, дърводелецът го направил съд за храна – ясла за сено на животните.
От второто дърво, което мечтаело да стане красив кораб, за да превозва царе, направили малка рибарска лодка, която бедните рибари използвали, за да ловят риба.
Третото дърво, което искало да стане най-високото в гората, отсекли и оставили в склада на дърводелеца.
Минали години. Дърветата, разочаровани от развитието на нещата, забравили даже мечтите си.
Един ден обаче, един мъж и една жена дошли в обора, където се намирала онази дървена ясла със сеното, и там жената родила Младенец, и го сложили в яслата, издялана от първото дърво. Това били блаженият Йосиф и пресвета Богородица. И положили в онази дървена ясла не просто злато и диаманти, а Самия Бог, Който бе станал за нас Човек. Така тази хранилка – яслата, се удостоила да приеме в себе си Съкровището на съкровищата – Самия Бог!
В малката рибарска лодка, направена от второто дърво, след години се качили рибари и Един от тях, изморен, легнал да спи. Излезли с лодката в открито море. Извила се голяма буря и вълнение. А рибарската лодка не била достатъчно здрава да издържи на вълнението. Тогава всички останали събудили Този, Който спял. Той станал и заповядал на бурното море: „Млъкни! Престани!” И морето веднага утихнало. Това бил Христос в Генисаретското езеро, заедно с учениците Си. Така и второто дърво, което имало амбицията да стане голям кораб и да превозва царе и високопоставени особи, се удостоило да превози Царя на царете, Самия Христос с учениците Му.
А третото дърво, което се намирало в склада на дърводелеца, един ден било взето и от него направили кръст. На този кръст разпънали Христа. Така дървото станало по-високо отколкото изобщо можело да желае. Стигнало до небесата и до Бога. Изравнило се, както се казва в един тропар, с небето.
Всъщност, накрая, всяко от дърветата в тази история получило не само това, което жадувало, но несравнимо повече, обаче не така, както си го представяло.
Тази история ни казва следното:
Ние не знаем каква е Божията воля за нас. Трябва да имаме мечти, желания. За добро. Не трябва обаче да забравяме, че някои неща не винаги се развиват, както ние желаем. Но Бог прави нещата по-добре, отколкото ние искаме и си ги представяме.
| † В памет на Юлия |
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
