Кръвта на Праведника

Народните първенци се сдружиха с хайдуците против Христа, свещениците и мъдреците – с лъжесвидетелите и безумците.
Търговците зарязаха своите дюкяни и грабнаха ножове, за да убиват.
Куци и сакати протегнаха своите патерици и слепите своите тояжки – единственото си оръжие – за да помогнат за убийството на изцелителя.
Юрнаха се и жените на кръв и поведоха и децата си, за да помогнат и те на едно народно дело…
Тъй един народ от грешници се вдигна единодушно като трева, за да убие Бога.

Обезумяха мнозина на този свят и нападнаха Твоя Син, Господи по-траен от времето и по-благословен от временните поколения.

Народните първенци се сдружиха с хайдуците против Христа, свещениците и мъдреците – с лъжесвидетелите и безумците.

О, колко величествен е Той в Своята самота и в чистотата на Своя път!

Законници, прекарали живота си в тълкуване на Божия закон, се вдигнаха всички заедно не за да съдят, но за да убиват.

Старейшините народни забравиха хиляди години упражнение в правда и като гладни вълци се юрнаха след Човека на мира и доброто, за да Го разкъсат.

Търговците зарязаха своите дюкяни и грабнаха ножове, за да убиват.

Старците напуснаха своето място край огнището, за да помогнат на убийството.

Младежите, които винаги се радват, когато старите ги окуражат за зло дело, излязоха с камъни и тояги, за да извършат убийство, преди да седнат на пасхалната трапеза и да започнат да славят Бога.

Юрнаха се и жените на кръв и поведоха и децата си, за да помогнат и те на едно народно дело.

Убийците и насилниците, които в друго време са се промъквали със страх през мрак и самота, станаха водачи на водачите и първенци на първенците.

И за обитателите на затворите настъпи ден на свобода: те станаха потребни на народа, за да го научат на професията си – как се убива човек.

Богомолците, дошли в града за празника, за да се поклонят на Небето и да потърсят Бога, обърнаха гръб на храма и се втурнаха заедно с хазяите си да искат кръвта на праведника.

Свещениците забравиха храма и размахаха жертвени ножове, за да спасят народа си от Бога.

Куци и сакати протегнаха своите патерици и слепите своите тояжки – единственото си оръжие – за да помогнат за убийството на изцелителя.

Тъй един народ от грешници се вдигна единодушно като трева, за да убие Бога. И му се обърна ножът, замахнат срещу Бога, та се удари сам в сърцето.

Не ми давай да падна, Господи премили!

Отвори душевните ми очи, за да видя и да се поуча от съдбата на грешниците. За да не тръгне ногата ми подир никого, който върви срещу Теб.

За да не вдигна камък срещу Теб и да не се убия сам завинаги.

Кръвта на праведника е единственото писмо на земята, което не може да се изтрие.

Убихте ли Христа, несретници, както се надявахте? Или кръвта Му гори и днес на главите ви?

Възвести, море, с рева си до всички предели на земята: кръвта на праведника гори на главата и на стотното поколение.

Блеснете, светкавици, от изтока до запада и напишете ясно и за слепците: никакво зло не могат да сторят хората на праведника, без то да не падне двойно върху главите им.

Защото камъкът, хвърлен по праведника, е хвърлен нависоко и набира тежест, падайки от високото.

Камъни иерусалимски, дето стоите днес разхвърляни, завикайте и кажете на рода човешки, род слабопаметен, какво стана с убития праведник и какво с ония, които го убиха!

Видях псе, което се опари веднъж на вряла каша и не дойде вече и на хладна. А хората всеки ден се пържат в кръвта на праведника и никога не се свестяват.

О, безумни от безумните, не се ли срамувате да повтаряте урока, който и псетата отведнъж научиха?

По-добре да се затрие един хайдушки народ, отколкото един праведник. Защото небето не пита колко кръв е пролята, а чия кръв е пролята.

Ако ще и всички народи да се вдигнат срещу един праведник, пак няма да могат да му напакостят. Могат само да го проводят в гроба. Но той ще ги съпровожда след гроба.

Наистина праведникът наказва с милостта си до гроба и с правдата си след гроба.

Не гответе наследство за децата си, вие, които проляхте кръвта на праведника. Цялото им наследство ще се изгуби, само пролятата кръв няма да се изгуби.

И не праведникът ще ви кълне, а децата ви, кога ядат горчивия робски хляб.

В дрипите на праведника се таи Бог. Тежко ви, ако дрипите ви съблазнят, та презрете и този, който е облечен с тях.

На кръст си вдигнат, Христе Боже, не за да покажеш своята немощ спрямо света, а немощта на света спрямо Теб.

Като сенки, дето играят и се удрят на месечина, тъй са и народите, които нападат Теб.

Утехо на праведниците и храброст на мъчениците, помилуй и спаси нас.

Из "Езерни молитви" (Омофор, 2003)

Превод: Андрей Романов