Сълзата на Иисус

В деня на разпятието към лобното място народът се стичаше на големи върволици. Повечето от хората отиваха да задоволят любопитството си и да видят Този, когото някои наричаха цар на юдеите, а сам Той наричаше себе си Син Божи.

Улиците на Йерусалим не стихнаха още от ранна сутрин.

– Йозеф, какво си се затворил тук? Хайде, народът се извлече на Голгота да се развлича, а ти работиш – казваше един юдеин на богатия търговец на благоуханни масла, Йозеф Ваал Маон.

– Да си оставя търговията ли? Боя се да не загубя това, което мога да спечеля днес, Амон Витули!

– Иди, Йозеф! Вземи и стока със себе си. Там също можеш да печелиш. Народът се трупа горе на тълпи. Къде ще намериш по-добър пазар!

Йозеф Ваал Маон, който живееше сам с единствената си дъщеря Юдит и вече бе твърде стар, се реши да отиде. Той заключи дъщеря си в своя богат дом, изведе мъскàта* си, заметна седлото с меко шарено покривало, възседна и се упъти към лобното място. Едва си пробиваше път из гъстата навалица.

Колкото по-нагоре отиваше Йозеф, все по-често чуваше името на Иисус. И макар да се питаше дали е Син Божи, не пожела да го види, а потърси такова място, където да може да продава стоката си. По едно време се изплаши да не го ограбят, но като видя тежко въоръжените римски войници, успокои се. Като наближи върха, Йозеф избра добро място и нареди на шарената постелка няколкото шишета и малки стъкленички, които бе донесъл. И не се излъга. Тълпата, доволна от зрелището днес, купуваше с малкото си пари благоухания. А мнозина се спираха само да намаже косите им срещу един асарий**.

…

А народът като мътна река се стичаше нагоре към лобното място.

Зает с продажбата на стоката си, Йозеф Ваал Маон не усети как тълпата на Голгота оредя. Изпродал почти всичко, той събра останалото и се накани да си ходи, когато изведнъж небето потъмня, чу се глухо подземно бучене, земята се разтърси, а над главата му със страшен трясък блесна светкавица. Един стражеви войник викна на другарите си:

– Наистина Син Божи е бил този Човек!..

Сега вече Йозеф Ваал Маон не издържа и реши да види Иисуса. Тиха и мека светлина обграждаше тялото на Иисус. Приближи и се вгледа в лицето на Назарянина. И както бе скръстил търговецът ръце на гърдите си, върху ръката му капна сълза от очите на Иисус. „Ако наистина този е Божи Син – помисли си Йозеф, – тази сълза не ми е излишна…“

И старият търговец прибра Иисусовата сълза в една стъкленичка, като я запуши добре. Не бе малко това, което днес се случи пред очите му. Йозеф Ваал Маон се прибра в Йерусалим обезпокоен и разколебан. И когато на третия ден се чу, че Иисус възкръснал от мъртвите, Йозеф повярва в учението Му.

Един ден в дома му намина хромият му познайник Дотим, случайно се допря до стъкленицата със сълзата на Иисус и – о, чудо! – на мига оздравя. Старият Йозеф припадна на колене и с поглед към небето прошепна:

– Слава на Бога във висините!

От този ден при Йозеф се стичаха мнозина да намерят изцеление. Търговецът посрещаше страдащите с добро сърце и с молитва на уста им поднасяше стъкленицата със сълзата на Иисус, която всекиго изцеляваше. И като пееха хвалебни песни, изцелените си отиваха щастливи и с твърда вяра в Бога.

Един ден Йозеф Ваал Маон се почувства зле и повика дъщеря си до постелята, на която лежеше.

– Юдит, може би скоро Бог ще ме вземе при себе си. Оставям голямото си богатство на тебе, ти си ми едничка. Още по-голямо богатство е стъкленицата със сълзата на нашия Бог и Спасител Иисус Христос. Пази я повече от зеницата на очите си!

След няколко дни Йозеф почина.

Пред Юдит се явиха мнозина младежи, които пожелаха да се оженят за нея. Тя остана да избира между богатия юдеин Аарон Мера и бедния християнин Ники бар Елим. Юдеинът я хареса заради хубостта и богатството ѝ, а християнинът я обичаше с цялото си сърце. Богатият Аарон Мера победи, а Ники бар Елим лееше тихите сълзи на любовта по своята прекрасна Юдит.

Както и по-рано, в къщата на някогашния търговец дойде един болен от проказа. Аарон Мера, след като му поднесе сълзата Христова, поиска му пари да заплати за изцелението си. От този момент сълзата на Иисус изгуби чудодейната си сила. Не след дълго от голямото богатство на Йозеф Ваал Маон не остана нищо, тъй като Бог бе вдигнал благословията Си от този юдейски дом, в който алчният Аарон Мера пожела да търгува и със сълзата на Иисус Христос.

* мъскà – муле, катър
** асарий (или ас) – римска монета, една десета от динария, употребявана в Юдея.

Из списание „Християнка“, 1935 г., кн. 5

Разказът е публикуван в сборника „Детски цветослов“, ИК „Омофор“ 2012