Какво се ражда заедно с Христос на днешния ден?

По същия път през пустинната местност

с тях ангели бързаха в нощния мрак –

незрими от чистата си безтелесност,

но стъпки оставяше босият крак. 

Борис Пастернак¹

Ивайло Борисов

Днес е велик и знаменателен ден за целия човешки род – на земята се ражда в плът Царят на царете и Господарят на господарите. „Христос се ражда – славете го! – възвисява глас св. Григорий Богослов – Христос слиза от небесата – срещнете Го!“² Неговото пришествие дава възможност на всеки, който Го приеме, да стане чедо Божие (срв. Йоан 1:12).

Какво, мислите, е това, което се ражда със Спасителя в един и същи ден? Какво може да е това явление, което да привлече вниманието на автора на този текст, а чрез него и на вас, в този празничен ден, озарен от Витлеемската звезда?

За любителите на автомобилите ще кажа, че не става дума за основателя на компанията Шевролет, родил се на днешния 25-ти декември в далечната 1878 г. – американеца Луи Шевроле.

За сметка на това обаче тези, които са свързани с това, за което иде реч, са не по-малко бързи от автомобила. Дори, бих казал, доста повече, което вероятно се дължи на тяхната безтелесност – става дума за ангелите.

И на кой друг, ако не на ангелите, които са нематериални, би се паднал жребият да извърши нещо нематериално (музиката – твърди гениалният виолончелист Ростропович – е нематериална) – в тази свята нощ те изпяха чудна песен, песен, чийто текст никой не бе чувал: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14). Така дойдохме до същината – на днешния ден се ражда и едно красиво и завладяващо явление, едно въздействащо изкуство – църковната музика. Тази музика, чрез която въздаваме песенна хвала не на друг, а на Самия Творец.

Бихме могли да кажем, че както до идването на Христос в плът достъпът на човека до общение с Бога е бил затворен, така и до изпяването на този ангелски химн пред скромните овчари, пеенето – такова, каквото се практикуваше от хората, не бе получило своята висша санкция.

Знаем, че в една Своя притча Христос уподобява царството Божие на синапово зърно, „което човек взе и посея в градината си; то израсна и стана голямо дърво, та небесните птици си виеха гнезда в клоните му.“ (Лука 13:18-19). Извън еклисиологичния контекст, сочещ, че апостолите на Христа, макар и немощни и често пъти гонени, ще бъдат тези, които ще „уловят вселената“ (тропар на Петдесетница), тази притча би могла да ни бъде ориентир и в разбирането на църковната музика.

Ангелският химн, възвестяващ раждането на Иисус, се разнесе не над императорския дворец в Рим, а в римската провинция Юдея, над бедната Витлеемска пещера, приютила Светото семейство. Тази ангелска песен стана онова зърно, от което произлезе цялото църковно-музикално богатство, звучащо през вековете на християнската ера.

Появила се като химн, изпят пред удивените овчари, тази песен беше зародишът, от който църковната музика се възправи в своя величествен ръст. Ръст, който в продължение на много векове хвърля плътно сянката си върху музикалния живот на културните народи.

Можем да твърдим, че в исторически план това ангелско славословие в определени времеви отрязъци преминава в кресчендо³ – т.е. неговата духовна мощ се засилва в творчеството на особено надарени автори на църковни химни⁴.

Сякаш в музикалната тъкан на ангелския химн се таи бъдещата поява на редица творци на музика, родена в недрата на Тялото Христово – Църквата.

Тук съзираме личностите на св. Роман Сладкопевец (†ок. 556 г.) – твореца на кондаците, и св. Григорий Велики († 604 г.), с чието име свързваме появата на старото западно грегорианско пеене.

В тихата динамика на ангелската мелодическа линия прозира и бъдещето творчество на светци като Йоан Дамаскин (†749 г.) – с когото свързваме оформянето на осмогласието, Андрей Критски (†740 г.) – творец на богослужебни канони, Теодор Студит (†826 г.), основателя на Студийския манастир, и св. Касия (IХ в.), завещала ни прекрасни стихири, една от които пеем на самия празник Рождество Христово – „Августу единоначалствующу на земли“⁵.

Но ехото на ангелското славословие не замлъква – откриваме го и в ХIV в., когато твори сънародникът ни св. Йоан Кукузел (†1360 г.), и в ХVIII в. в творчеството на поствизантийския мелотворец Петър Лампадарий (†1777 г.). Молитвени акорди от първия ангелския химн сякаш звучат и в творчеството на руския композитор Бортнянски (†1825 г.), автор на прекрасен концерт, носещ същото наименование: „Слава във висините Богу“.

В светлината на твърдението, че музиката е най-разпространеният и разбираем международен език, надскачащ всякакви различия, трябва да отбележим, че влиянието на ангелското Рождественско славословие се разпростира не само в пределите на светото Православие, но и в църковно-музикалното творчество на целия християнски свят. Бихме отбелязали композитори като Палестрина (†1594 г.) и Бах (†1750 г.), изпод чиито талантливи ръце са излезли не малко вдъхновени химни, възпяващи славата на Бога⁶.

Вярваме, че ехото, за което говорим, не е замлъкнало и до днес.

В едно от песнопенията, които Църквата ни подканя да пеем на тайнството венчание – „Исайе, ликуй“, химнографът е отбелязал, че именно пророк Исаия, предсказалият идването на Спасителя Христос, наречен Емануил (срв. Исаия 7:14), е този, комуто се пада радостната участ да ликува, защото макар и столетия по-късно неговите пророчески думи са се сбъднали. Дали пък и ангелските хорове не се радват, когато песента им „разгръща потенциала си“ в творчеството на великите църковни музиканти?

Както споменахме, вярваме, че ехото на „Слава във висините Богу…“ кънти и днес. Сигурно то ще може да докосне и сърцата на тези, които идват след нас – поне така ни подсказва християнската надежда. С която всъщност е пропит и честваният днес Рожден ден на Този, Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек⁷.

Бележки: