Кръщението – влизане в Църквата

В живота на Църквата понятието „знак“ изразява много повече, отколкото в ежедневния живот, макар и тук да има някаква прилика. Пътният знак, който забранява движението, носи в себе си мисъл, „идея” за забраната да пътуваш в някаква посока, но сам по себе си не препятства това движение. В Църквата знакът сочи нещо повече – той е видим образ, неразривно свързан с невидимото действие на Божия Дух. При това духовното действие не се извършва механично, не е просто резултат от изпълнение на определени ритуали, а се случва само със съзнателното и свободно участие на самия човек.

Съединяването на външното действие с акта на вярата в един по-дълбок смисъл става знак на приобщаването към живота в Христа. Най-важните знаци на нашето единство с Иисус Христос се наричат тайнства. В Църквата съществуват седем тайнства: Кръщение, Миропомазание, Причастие, Изповед, Брак, Свещенство и Елеосвещение.

В църковните тайнства Духът Божи слиза върху членовете на Църквата по техните молитви.
Още по време на земния живот на Иисус Христос, тези, които тръгнали след Него приели водно кръщение. Славянската дума „кръщение” съответства на гръцката „баптизо”, което значи „омиване”. Водата отдавна е символ на омиване и очистване. И подобно на това как водата очиства тялото, благодатта Христова освещава душата и омива всички нейни грехове. За християните водното кръщение става начало на живота с Христа.

В първите векове на съществуване на Църквата кръщение са приемали най-често възрастни хора, които се обръщат в християнството от юдаизма или езичеството. Такива светци като Василий Велики, Григорий Богослов, великомъченица Варвара, Константин и Елена и много други са приели кръщение в зряла възраст.

В наше време е разпространен обичаят децата да се кръщават скоро след раждането им, до четиридесетия ден. Понятно е, че в християнското семейство детето не трябва да бъде лишавано от християнско име. Но в същото време ние трябва да съзнаваме, че кръщението на детето – това семе, посято в душата му, трябва да бъде отгледано, за да израсне, а не да бъде оставено само на себе си, без всякаква грижа.

Всеки възрастен трябва да приема кръщението като съвършено съзнателно начало на нов живот, който ще се извършва в него при съвместното действие на Божия Дух и собствените му усилия. Както скъпоценна вещ, ако бъде забравена и захвърлена, ще се покрие с прах и мръсотия до неузнаваемост, така и кръщелната благодат, ако човек не върви след Христа в своя ежедневен живот, ще остане напразен дар, който човекът е получил от Бога и е забравил за него.