Прошката

Източник: www.sfintii-arhangheli.ro

Монахиня Силуана е игуменка на манастира Jitian от Архиепископия Крайова и координатор на Образователния център “Светите архангели Михаил и Гавриил”, Румъния. Известна е на румънските вярващи с духовните си наставления, които са публикувани в интернет, или излъчвани в различни радио- и телевизионни програми.  Монахиня Силуана е съставител на част от сесиите в семинара "Учи ли се прошката".

"Все повече хора имат нужда от помощ и съвет за решаване на много и наболели проблеми. Решение не може да има, ако нямаме връзка с Божията благодат. Светата Църква е място, където можем да получим тази благодат, а ние сме длъжни да я пазим и да работим с нея. В този смисъл предлагаме един семинар на тема “Учи ли се прошката?” Отговорът на този въпрос ще намери всеки, който реши да участва в семинара и премине всяка една от сесиите", казва монахиня Силуана в своето въведение към участниците в този семинар.

Православие.БГ публикува първите три сесии от семинара, чиито теми са:

Сесия 1: Прошката
Сесия 2: Какво не е прошката

Сесия 1: Прошката

Дефиниция:

• Прошката е начин да опознаем Господ и да бъдем като Него;

• Прошката е съзнателен процес и убеждение на душата;

• Доброволен и свободен акт;

• Свободен процес, който освобождава;

• Проблем на душата в библейския смисъл на думата, а не на психиката;

• Обновява прекъснати отношения;

• Прекъсва лавината от реакции, предизвикани от болката;

• Предлага силата за преодоляване на негативните чувства или емоции, предизвикани от болката;

• По-скоро е проблем между човек и Бог;

• Извор на Благодат и освобождаване от негативната сила на обидата, злопаметността, самосъжалението, горчивината, самооправдателното държане, прикриване на истинската идентичност;

• Бог е готов да ни прости и да ни обича без никакви условия; затрудненията идват от наша страна, от нашата неспособност да се оставим да бъдем обичани.

За да разберем прошката е необходимо:

• Да си дадем сметка за собствената си идентичност в Господа;

• Да осъзнаем, че сме хора, което означава: че сме сътворени по Божий образ и подобие, че сме творение различно от Бога и сме зависими от Него, че сме призовани да бъдем съработници на Бога;

• Човек съществува само във връзка: с Бога, със себе си, с ближния;

• За падналия човек връзка означава мястото, в което: е обичан и обича, е нараняван и наранява, може да расте и да се излекува, прощавайки като Бог и приемайки прошка с признателност;

• Да осъзнаваме съществуването на доброто и злото и това, че сме заобиколени от последствията от злото, съществувало преди нас;

• Да разберем, че потъмнената ни природа ни притиска и можем да се освободим единствено чрез Божията благодат;

• Да открием, че Бог ни прощава и ни дарява прошка като начин за изцеление на раните на сърцето и възобновяване на отношения.

Човек е различен от Бог

• Бог: Творец на всичко видимо и невидимо; Абсолютно съвършен; Обича съвършено; Обича безусловно; Влиза в лична връзка с всеки човек по отделно; Не си престъпва обещанията; Следва интереса на всеки един човек.

• Човек: Създаден е от Бог; Има нестихваща жажда по Абсолюта и съвършенството; Обича несъвършено; Обича с условия; Не е в хармония с всички хора, но се стреми към това; Престъпва си обещанията; Егоист и своенравен.

Значение на прошката:

• Лекува душата и оправя отношенията. Ключ към истинското здраве на човека;

• Неочакван лек на любовта против несправедлива болка;

• Отваря врати към възможностите в живота;

• Дава сили чрез освобождаване на блокираната от омраза и обида енергия;

• Помага да се противопоставиш на отрицателната действителност;

• Нямаш вече нужда от обида и омраза, защото, отказвайки се от битката, ти нямаш нужда от армия.

Когато си решил да простиш:

• Не се спирай. След като си решил да простиш, ще разбереш, че чувстваш нещо различно от това, което си мислел, че ще почувстваш;

• Не се плаши. Състоянието на обида може да продължи и след като си простил, тъй като на чувствата, породени от болката, им трябва време да угаснат. Изживей ги, прощавайки;

• Искай прошка за твоята вина;

• Мисли, че проблемът е по-скоро между теб и Бог, отколкото между теб и този, който те е наранил;

• Имаш нужда от приемане и разбиране на собствените чувства без да си воден от тях;

• Започни, откъдето можеш, и остави прошката да си свърши работата в процеса на лечение с Божията благодат.

Домашно:

1. Направете списък с нещата, които сте простили на този, който ви е наранил.

2. Направете списък на нещата, които са ви простили.

3. Направете списък с нещата, които не бихте могли да простите. Ако ви е трудно да ги запишете, поставете символи.

4. Направете списък с нещата, които мислите, че не могат да ви бъдат простени.

5. Направете списък с нещата, които вярвате че никога не бихте могли да простите.

6. Кое смятате ви пречи да простите всичко това?

Сесия 2: Какво не е прошката

Прошката не е забравяне

• Така наречените “забравени” рани са неосъзнато “забравени” и това продължава да измъчва хората. За да се излекуват, е необходимо да бъдат осъзнати.

• Прошката лекува емоционалните рани. Припомнянето на случката поражда неприязън. Но вече не страдаме. Спасителят е възкръснал със следи от раните, но вече не е усещал болка.

Прошката не е само незабавен акт на волята

• Повечето се чувстват виновни или обвиняват другите за това, че не им прощават веднага. Но прошката не е героичен акт на волята, с който премахваме неприятните емоциите, а е акт на цялото ни същество, в който участва цялата ни страдаща сила: душата, ума, волята.

• Който прескача етапите на емоционалните промени и лечение, прави само превръзка на инфектираната рана. По този начин раната би могла да се инфектира повече.

• Чувството на гняв и на вътрешна несправедливост са част от процеса на прощаване.

• Има нужда от време и за лечение, и за прошка. Не трябва да ускоряваме това, което става в нас.

• Трябва да различаваме чувството на гняв от желанието за мъст, фантазии, свързани със “справедливост”, която искаме сами да раздадем и т.н.

• Гневът е силна емоция, воля на сърцето, която Господ ни е дал, за да можем да опазим целостността си. Не гневът е грях, а омразата и страданието, които може да предизвика. Гневете се и не грешете, казва Господ.

• Важно е да вземем решение да не си отмъщаваме по никакъв начин. Отмъщението е безполезно и опустошително. Има нужда от вътрешен мир, емоционален.

Прошката не значи извинение

• Да извиниш, означава да не смятаме за отговорен този, който ни е обидил. Когато някой ни направи някакво лошо без да иска или без да знае, няма за какво да ни иска прошка, но трябва да ни иска извинение.

• Ако някой е искал да ни стори зло и е искал да ни нарани, вече не става въпрос за извинение. Причината да извиним този, който ни е обидил, се основава на смекчените обстоятелства, предложени от миналото или други обстоятелства. Но никаква предумишлена вина, дори и обяснена, не би била извинителна. Тя може да не бъде дори простена. Когато Моисей моли Господ да прости на народа, Той отговаря, откривайки му, че е: “Господ, Господ, Бог човеколюбивий и милосърдний, дълготърпеливий, многомилостивий и истинний, Който пази (правдата и показва) милост в хиляди поколения, Който прощава вина, престъпление и грях, ала не оставя без наказание…” (Изход 34:6-7).

Прошката не е синоним на сдобряването

• Прошката се отнася до факта променил отношенията. Сдобряването е следствие от прошката, но не е задължително. Ако след приемане на прошката, чувстваме, че чрез сдобряване отношенията ни не биха се променили, е по-добре да откажем просто и ясно сдобряването, за да запазим мира. Мирът означава да не отмъщаваш и да не искаш отмъщение. Мирът и любовта на неприятелите не предполагат приятелство.

• За нещастие много хора се сдобряват без да са си простили един другиму обидите, за да не “безпокоят мъртвите”. Но без признаване и назоваване на болката, която сме причинили или почувствали, не съществува истинско сдобряване. Истината трябва да се говори.

• Сдобряването предполага прощаване, а прощаването предполага изричане на истината.

Прошката не се налага

• Прошката е действие на любовта. Човекът, който прощава, трябва да се ангажира по свободен начин с избора, който е направил, без да има претенции към този, комуто прощава.

• Може да искаме да бъдем обичани от човека пред нас в гнева от лошите постъпки, но не можем да претендираме за това.

• Прошката се дава, иска се, но не се изисква.

Прошката не е отказ от това, което ти се полага

• Прошката не изключва истината. Прошката към крадец не е освобождаване от връщане на откраднатото.

• Прошката не анулира последиците от причиненото зло или изказана лоша дума. Прошката не е акт на правда, а любов и реабилитация на виновния. Това означава да не смесваме злодеятеля с греха.

• На кръста Спасителят е осъдил греха, който носим, но нас не ни е осъдил заедно с греха.

Прошката не променя другия

• Когато прощаваме, наистина се случва нещо необикновено, но с този, който прощава, а не с комуто се прощава. От прошката и той може да почувства чудото и може да си промени отношението или държанието, но силата на прошката се проявява в нас. Нас лекува, на нас ни дава мир, на нас ни дава сила да се молим за другия.

• Не трябва да прощаваме, очаквайки промяна в другия.

Спънките по пътя на прошката

1. Падналата природа и покварената и сила.

• За падналия човек е естествено да не прощава на този, който го е наранил с нещо, и да се опитва да раздава “справедливост”. Казано иначе: Гневът се използва, за да се чувстваме и показваме силни. Без гняв човекът може да се почувства обезоръжен и уязвим.

• Прошката изнася болката на преден план, за да бъде излекувана. Възприемането и приемането на болката е условие на прошката.

2. Сваляне на обвинение чрез оправдателно държане.

• Прошката не означава извинение на държанието, което ни наранява.

• Има нужда от ясна преценка на случилото се.

• Има нужда от отговорност, която да се прояви в необходимия момент.

3. Смесване на прошката със забравата.

• Миналото моделира човека и решенията, които той взима.

• Да забравиш, означава да оставиш тези, които са те наранявали да продължават да го правят.

• Има нужда от асимилиране на болезнените случки.

• Можем да прости без да забравяме.

4. Връзката на прошката към някого със съжалението към него.

• Прошката е изцяло акт на този, който прощава. Тя не зависи нито от разбирането, нито от държанието, нито от съгласието на другия.

5. Мисълта, че трябва да се заслужи прошката.

• Прошката винаги е безплатен дар, не се заслужава.

Домашно

Всеки един ден от седмицата (за предпочитане вечер преди лягане) направете следните стъпки към прошката:

1. Четете Акатиста на Светия Дух или друга молитва към Светия Дух.

2. Начертайте “злото на живота си”, отбелязвайки лъкатушенията му, т.е. най-силните моменти, които си спомняте.

3. Спомнете си и опишете писмено (всеки ден) по една болезнена случка от детството. Назовете и опишете накратко въвлечените персони.

4. Назовете деструктивните чувства, които сте имали по време на случките.

5. Как завършват те и какви последствия мислите е имало това за вас?

6. Какви чувства изпитвате в момента към тези личности?

Сесия 3: Братоубийството

Братоубийството (Бит. 4 гл.)

• Господ “на Каин и на дара му не погледна благосклонно. Каин се много огорчи, и лицето му се помрачи” (ст. 5).

• Каин бил огорчен от неблагосклонността към неговите дарове. Сега живее:

– във възмущение от несправедливостта;

– в гняв, неприязън и желание за мъст;

– в тъга и обезсърчение.

• В този случай Бог се намесва, за да:

– възпитателен момент, който следва да помогне на Каин да порасне, да премине в ново духовно ниво;

– изпитва свободата: Каин може свободно да избере издигането или падението;

– изпитва вярата в Него: всеки следва да има вяра в Любовта и справедливостта Божия, дори и да се подхлъзне и стане жертва на сляпата вяра на вече падналия образ.

• Каин не приема да “победи” греха, който “чука на вратата”, и избира да бъде заробен от ревността, завистта и възмущението и си отмъщава, убивайки брат си.

• Каин, първороден и “придобит човек от Господа” (ст. 1) става първият убиец в човешката история. Престъплението му става първата халка на една непрекъсната верига от престъпления, логическо начало на насилствените убийства, които са управлявали и управляват човечеството.
• Престъплението на Каин става прототип на човешкото насилие срещу човека.

Чувството за онеправдание поражда насилие

• Както Каин, така и всеки човек, застанал пред лицето на несправедливостта, ще се натъжи, ще страда, ще се възмущава.

• Възмущението ще се изрази чрез неприязън и болезнени чувства, провокирани от случката.

• Неприязънта, ако се поддържа и храни води до желание за мъст.

• Духът на отмъщението унищожава вътрешния мир, подхранва омразата към брата и желанието да го унищожи.

• Омразата и отмъщението изграждат унищожителна спирала, която може да се опише не само с престъпление като убийството, а също с клевета, злословие, подигравка…

• Моторът на този убийствен динамизъм е нежеланието на човека да порасне, пазейки манталитета на детето, което смята, че всичко му се полага, хроничната неблагодарност и непрекъснатата борба за справедливост.

• Разказът за Каин ни показва, че егоцентричното отношение провокира насилие и прави човека сляп за даровете, които са му дадени. Каин очаква Бог да отговори на очакванията му.

• Каин, а и всеки човек е поканен да надигне глава и да слуша възпитателните Божии слова за очистване и промяна на сърцето.

• Всякакво насилие срещу брата е нежелание за духовно усъвършенстване.

• Човешкото желание за насилие, ако не е насочено Царството Божие се насочва срещу себеподобния.

• Каин отмъщава на Бог, убивайки брат си.

• Всякакво насилие над брата е в крайна сметка насилие срещу Бога.

• Бог стана човек и Христос прие да бъде жертва на човешкото отмъщение срещу Бога, за да покаже любовта Божия към човека и така да ги примири чрез жертвата Си – хората с Небесния им Отец.

• Хората винаги намират оправдание за насилието, което проявяват, винаги се чувстват онеправдани и искат сами да търсят правото си. А да раздаваш правосъдие означава да заемеш мястото на Най-правия.

Оправданието:

• е прехвърляне отговорността върху другиго: “аз не, ти, той, тя, те…”;

• ни спъва да осъзнаваме отговорността, която носим;

• пречи ни да осъзнаем механизмите на несъзнателното оправдаване, които ни отправя живота;

• пречи ни да разберем, какво зло сме причинили на брат си, който в последствие ще се почувства виновен. Когато една вина не може да бъде назована, тъй като злоупотребилият не признава, жертвата започва да се чувства виновна, решавайки, че причинената му загуба е правилна и законна… Това се нарича фалшива вина.

Фалшивата вина:

• Кара този, който я усеща, да гледа на обидата като нещо справедливо и законно;

• Кара го да навлезе в миметизма на изпитаното зло, докато го възпроизведе без желание върху другия;

• По друг начин казано, изтърпелият насилие ще стане насилник, с когото са злоупотребили – ще злоупотреби, униженият – ще унижи, малтретираният – ще малтретира.

Освобождението на човека от уточнения и ограничения

• С благодатта Божия, човекът може да осъзнае несъзнателните схеми на миметизма и може да се спаси от тиранията им. Любовта е по-силна от смъртта.

• Думите на Бог към Каин: “грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него” – ни показват, че чрез властта на свободата можем да отговорим на това, което ни наранява и по друг начин различен от насилието. Но ако тази свобода е променена от падение, страстта вече не е сила, която човек може да упражнява както иска.

• Човешката свобода никога не бива унищожена окончателно. Колкото и да сме “притиснати” да правим зло, винаги констатираме, че сме имали възможност да избираме, да изберем живота или смъртта (Втор. 30:19).

Според статията на отец Philippe Dautais, Pour rompre avec le logique meurtrier: Le pardon, публикувана в списание le Chemin, no. 39, 1998

Домашно

1. Продължете да се молите на Светия Дух всеки ден с мисълта за прошката.

2. Спомнете си и опишете една ситуация, в която сте били онеправдани.

3. Назовете чувствата, които сте имали тогава.

4. Назовете сегашната неприязън.

5. Разкажете какво сте направили за “раздаване на правосъдие” или отмъщение.

6. Какво очаквате от този, пред когото се оправдавате?

7. В кои случаи смятате, че “заслужавате” обида?

8. Разпознайте и опишете аспекти от Вашето отношение, което би могло да бъде миметизъм на злото, изпитано в детството.

9. Когато тези отсреща Ви упрекват:

– какво усещате?
– какво мислите?
– какво правите?