Чувството за вина

Въведение

Обичам да разглеждам цветните туристически брошури, но когато видя цената, си казвам: “Може би догодина!”. Виждал ли си някога брошура, която да те попита: “Имаш ли нужда от ваканция? Направи си една екскурзия в града на вината!” Не?… Нито аз… Въпреки това почти всеки прави такава екскурзия и почти всеки посещава мястото, наречено ЧУВСТВО ЗА ВИНА. За някои от нас това се превърща в рутина, както ежедневното ходене на работа. За други – това е екскурзия, която правим без да мислим за разходите, ползите, времето и енергията.

Затова в тази брошура ще разгледаме по-отблизо тази тема – чувството за вина. Какво е това? Какви са цените? Какви са ползите, ако има такива?

Какво е чувството за вина? 

Магда е счетоводител. Тя е откраднала пари от собственика и е подправила документите, за да прикрие действията си. В продължение на месеци тя си присвоява  достатъчно пари, за да задоволи зависимостта си към хазартните игри. Когато я хванали и арестували, демонстрирала липсата си на почтеност, казвайки: “Моят шеф има толкова много пари, че не знае какво да прави с тях.”

Тибор живее в другия край на града. Приятелката му получава сърдечна криза преди няколко месеца. И до сега той продължава да си мисли, че е трябвало да остане вкъщи в нощта, когато се е случило това. Би трябвало да знае, че ще се случи. Ако си беше вкъщи, би могъл да заведе приятелката си в болница много по-бързо.

Тибор се чувства виновен. Магда – не. Следователно, какво е чувството за вина? Нещо полезно ли е или нещо вредно?

Речникът казва, че вина означава да се чувстваш отговорен. Ако човек не поема отговорност за минали грешки, можем да го опишем като антисоциален (човек, който никога не се чувства виновен, вероятно има личностен проблем).

За това, което Магда е сторила, вината би била адекватно чувство от нейна страна. Ако беше почувствала вина, би спряла да краде преди, да я хванат и арестуват.

Тибор не би могъл да знае, че приятелката му ще получи сърдечна криза. Не е направил нищо лошо с това, че е излязъл навън същата тази вечер. Нощ след нощ да не може да спи, чувствайки се виновен за поведението си, е нещо, което вреди на Тибор. Това е “ирационално” чувство за вина, макар че то може да бъде  и част от процеса на загубата.

* Чувството за вина, следствие на което човек губи себеуважение  и се влошава  здравословното му състояние,  е вредно и неадекватно. 

Можем да направим разлика между чувството за вина и чувството за срам по начина, по който мислим за самите себе си. Ако смятаме, че поведението ни е било неправилно и се чувстваме зле от това, чувството, което усещаме е вина. Ако напротив, мислим, че това, което сме направили ни превръща в нищожество, преминаваме от вината към срама. Срамът има много по-дълбоки корени от чувството на вина. Много често ги намираме в детството, изживяно в нестабилно семейство, в което сме били насилени емоционално, сексуално, физически. Срамът е хроничен и често пъти се налага терапия.

· Човек, който се чувства виновен, ще каже: “Съжалявам за начина, по който се отнесох”.

· Човек, който се чувства засрамен, може да каже: “Не ставам за нищо. Не знам защо сте край мен?”

Чувство за вина и зависимост 

Магда още от детството си усеща чувството на срам, което добре прикрива с добре измислена система. Част от това е да убеди себе си, че шефът й няма нужда от парите, които е взела. Този начин на мислене, лишен от почтеност, пречи на Магда да види реалността и да прецени ситуацията.

Магда е в затвора поради парична злоупотреба. В предварителния арест тя  приема да получи помощ, за да преодолее зависимостта си от алкохола и хазарта. Така започва да разбира, че ако не осъзнае и не признае собствената си вина, не би могла да участва в програмата за възстановяване. Но в никакъв случай не трябва да си позволи да почувства срам, защото има вероятност да стигне отново до алкохола и хазарта.

Магда научава също, че чувството за вина, свързано с нейното поведение от миналото, в този момент й е от помощ. Ако почувстваме вина за направеното от нас зло, има голям шанс да не сторим такова нещо никога повече.

Ако се справим с болката, която сме причинили на себе си или на другите, можем да предотвратим евентуално повторение на действията. Чувството на вина може да ни направи отговорни и това е важно за продължаване на възстановяването от всякакъв вид зависимости.

Когато усетим, че обвиняваме някого за нещо, би било полезно да спрем и да се самоизпитаме чрез вътрешен диалог. По този начин можем да разберем какво чувстваме – рационална или ирационална вина.

Обвинението на някого може би е начин за предпазване от анализ на личното поведение.

Резюме

Чувството на вина може да бъде полезно тогава, когато ни възпира от повтаряне на направените веднъж грешки.

• Субектът на отговорност не може да бъде само една личност.
• Дори и личността би могла да бъде безотговорна под натиска на една принуждаваща сила, която надминава способността й за психологическа защита и за “разумна реакция”.
• Отговорността има две важни условия: да нямаш психически отклонения; да бъдеш свободен в действията си.
• Свободата почти винаги е синоним на: отговорността на личността за собствените чувства; способността да ги управлява.
• Човешката личност, чрез собствената си нравственост и способността да разсъждава, е отговорна за личните си мисли, действия и чувства дотолкова, доколкото ги осъзнава и разпознава и има възможност да ги владее.
• Човешката отговорност се основава на свободата.
• Един отговорен акт е: Доброволен, т.е. едно нещо произлиза от волята с пълното познаване на целта; Съответен със зрелостта и свободата на личността; Нравствен; Свободен.
• Съществува една разлика, понякога много тънка, между доброволния акт и свободния.

Най-често срещаните спънки при доброволния и отговорен акт:

• Насилие или принуда – може да бъде: неограничено и тотално – извършените в такова състояние действия не са отговорни; относително или частично –  действията са неправилни, ако е имало възможност за противопоставяне и не е направено; психическо насилие – видимо без външни причини, но съдържащи се в натрапчивата идея или вътрешно принуждение, определени от условията на живот, в които живее дадената личност.
• Страхът: Най-голямото препятствие по пътя на човешката свобода; Първична емоция. Емоционално състояние, което носим още от раждането. Емоция, която може да влияе на човешките реакции; Има силно влияние над волята; От начина, по който е провокиран може да бъде: вътрешен (тревога, безпокойство, паника) или външен (предизвикан от видима опасност, неизбежна); Може да бъде тежък или лек; Зависи от душевната структура на личността, по-специално от чувствителността й;
• Невежество: дефинирано като “незнание или липса на познаване на нещо, което трябва да познаваме”; по-скоро е културна пречка.
• Страсти и страдания: Психологическа или соматична зависимост на човека.

1.      Патологично състояние на чувствата, които владеят човешката душа.

2.      Натрапчиви чувства, които принуждават човека да действа в тяхна посока.

От морална гледна точка, това са силни желания, насочени към сетивни неща, които  могат да провокират наслада и които понякога се противопоставят на свободната воля на човека. Пример: омраза, ревност, загуба, ужас и т.н.

• Навици: Това са елементи на волята “Доброволни повтарящи се действия”.
• Други влияния:

–         Специфични особености;

–         Влияние на хормоналната система;

–         Соматични влияния, темперамент;

–         Ментални смущения;

–         Хипнотични внушения;

–         Влияние на външната и социална среда;

–         Възраст, пол, раса и др.