Архиепископът на Кентърбъри споделя православно преживяване

Архиепископът на Кентърбъри, д-р Роуън Уилиамс разкри, че първата му среща с Бог се е състояла не по време на англиканска или римокатолическа служба, а на литургия в руска православна църква.

Д-р Уилиамс бил едва 14-годишен, когато помощникът на местния енорийски свещеник англикан го завел на православна литургия в Суонси, отслужена от гостуващ руски свещеник.

Въпреки че пътуването на д-р Уилиамс към Бога започнало още от „скута на майка му”, той казва, че руската православна литургия е един от малкото моменти в юношеските му години, когато срещнал „живия Бог”.

По-късно, в отговор на въпрос, зададен по време на конференция, той описва силното влияние на литургията върху него така: „Същата вечер коленичих за молитва, облян в сълзи и с усещането, че това ще ме отведе на място, което не познавам. Трябваше да се променя, да порасна и да се позкая. Трябваше да оставя тази действителност да придобие реалност.”

Бъдещият водач на Англиканската църква и primus inter pares (пръв сред равни) на англиканската общност е израснал в християнско семейство, в което обаче се изповядвала уелската неконформистка презвитерианска традиция.

Когато бил на 11 г., семейството се преместило и се присъединило към англиканската църква в Уелс. Уелските англикани, особено тези в Южен Уелс, имат дълга традиция в т. нар.  „високо” англо-католическо богослужение.

На високо интелигентния и религиозен Роуън тези претрупани и напарфюмирани ритуали са му изглеждали посредствени в сравнение с тричасовата Божествена литургия на св. Йоан Златоуст, отслужвана всяка седмица в православните църкви по света.

Д-р Уилиамс казва: „Чувствах, че виждам какво е да славиш и почиташ за първи път. Видях и чух хората да се държат така, сякаш Бог действително съществува. Тръгнах си оттам с усещане за абсолютната обективност, могъщество и красота на Бог, които никога не забравих. Ако всички хора почитаха Бога така, Той щеше да бъде още по-реален от това, което съм узнал за Него досега.”

Другото Богоявление д-р Уилиамс преживява в „другия край” на богословския спектър, в една баптистка църква, три години по-късно.

Д-р Уилиамс описва как е помогнал на трима души да се обърнат към християнството, в това число на Гуинет Луис, национална поетеса на Уелс, която по неговите думи преди десет години почукала на вратата му, след като години наред практикувала будистка медитация. След около две години тя получила първото си причастие като англиканка.

След 1992 г. много бивши англикани, които се противопоставиха на ръкополагането на жени, се присъединиха към Православната църква във Великобритания.