Единството на Църквата – духовенство и миряни

Значението на миряните

Думите мирянски, мирянство, мирянин произлиза от гръцката дума “лаос”, която означава хора, народ. Мирянинът е човек, който споделя Божествения избор и получава от Бог специалният дар и привилегията да е член на Църквата. Това е силно позитивно значение, напълно различно от онова, което намираме в речника на Уебстър. 

Можем да кажем, че според православното учение всеки християнин, независимо дали е епископ, свещеник, дякон или просто член на Църквата, е мирянин, защото това не е негативен или частичен, а всеобхватен термин и наше общо призвание. Преди да бъдем нещо определено и различно, всички сме миряни, защото цялата Църква е мирянство – хората, семейството, общността – създадено и установено от самия Христос.

Миряните са ръкоположени

Свикнали сме да мислим за ръкоположението като за отличителен белег на духовниците. Те са ръкоположените, а миряните са неръкоположените християни. И тук православното отново се различава от западното духовенство – както от католиците, така и от протестантите. Ако ръкополагането означава най-вече приемане на даровете на Светия Дух за изпълняването на нашето призвание като християни и членове на Църквата, то всеки мирянин става мирянин – лаикос – чрез ръкополагането. Откриваме това изразено в Тайнството Миропомазание, което следва Кръщението. Защо има две Тайнства за влизане в Църквата? Защото Кръщението възстановява нашата истинска човешка природа, затъмнена от греха, а Миропомазанието ни дава активната сила и благодатта да сме християни, да действаме като християни, да изграждаме заедно Божията Църква и да сме отговорни участници в църковния живот.

Миряните в Литургията

Обикновено мислим за Богослужението като за специфична за духовниците сфера на дейност. Свещениците служат, а миряните слушат. Едните са активни, а другите – пасивни. Това също е грешка, и то сериозна. Християнският термин за богослужение е “литургия”, което означава общо, съвместно, всеобхватно действие, в което всички присъстващи са активни участници. Всички молитви в Православната църква са написани в първо лице множествено число. Ние предлагаме, ние се молим, ние благодарим, ние почитаме, ние влизаме, ние въздигаме, ние получаваме. Миряните са съ-служители със свещениците по много пряк начин. Свещениците предлагат на Бог молитвите на Църквата, представляват всички хора, говорят от тяхно име. Един полезен пример за съ-служение е думата “амин”, която използваме толкова често, че почти не й обръщаме внимание. А нейното значение е съществено. Няма молитва, няма жертва, няма благословия, дадени от Църквата, които да не са санкционирани от “Амин”, което означава одобрение, съгласие, участие. Да кажеш „Амин” на нещо означава, че го правиш свое, че се съгласяваш с него. “Амин” наистина е думата на миряните, която изразява функцията им на Божи народ, който свободно и радостно приема Божествената жертва и я одобрява чрез съгласието си.

Мястото на духовенството

Православното разбиране за миряните разкрива и истинското значение и функции на духовенството. Духовниците правят Църквата това, което трябва да бъде: особен кръг хора или част от Бога. Тяхното предназначение е да увековечават вътре в Църквата това, което не зависи от хората: милостта на Бога, учението на Бога, заповедите на Бога, спасителната и целителна сила на Бога. То не е в учението или във властта им, защото те нямат такива, освен онези, които са запазени и увековечени в Църквата от времето на апостолите до днес и които са същността на Църквата.

Основа за единство и сътрудничество

Заключението е ясно: не съществува противопоставяне между духовенството и миряните в Църквата. И двете са важни. Църквата като цялост е миряните и Църквата като цялост е наследството, духовенството на Бога. И за да бъде всичко това, вътре в нея трябва да съществува разделение на функциите и на службите, които се допълват взаимно. Духовниците са ръкоположени да направят Църквата дар на Бога – израз и възвестяване на Неговата истина, милост и спасение на хората. Това е тяхната свещена функция и те могат да я изпълнят само при пълно послушание пред Бога. Миряните са ръкоположени, за да направят Църквата приемник на този дар; човешкото “амин”, отправено към Бог. Те също могат да изпълнят своите функции само при пълно послушание пред Бога.

Превод: Милена Иванова