За Богослужението

Празнуването на Рождество Христово (на 25 декември) е построено по подобие на Пасхалното тържество и също се предшества от четиридесетдневен пост с особени подготвителни дни (св. апостол Андрей, св. Николай).

В навечерието на празника се служат Царските часове и литургията на св. Василий Велики, съединена с Вечернята. На тези служби се четат старозаветните пророчества на Михей, който предсказва, че Витлеем ще бъде мястото, където ще се роди Спасителя и Исая, който предсказва произхода на Месията и неговия облик.

“Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил” (Ис.7:14)

“Враждувайте, народи, но треперете и внимавайте вие, всички далечни земи! Въоръжавайте се, но треперете, въоръжавайте се, но треперете!”(Ис. 8.9)

“Защото Младенец ни се роди – Син ни се даде, властта е на раменете Му и ще Му дадат име: Чуден Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира. Неговата власт и мир безкрай ще расте върху престола на Давида и в царството му, за да го утвърди Той и да го укрепи чрез съд и правда отсега и довека. Ревността на Господа Саваота ще извърши това” (Ис.9: 6-7)

Всенощното бдение на празника започва с Великото повечерие, тържественото песнопение “С нас е Бог” и стиховете от пророчествата на Исая. На повечерието също се пее тропар и кондак на празника и, след дългите празнични ектении, тържествено се благославят петте хлябове, пшеницата и виното, които после се раздават на молещите се и елеят, с който ги помазва свещеникът. Тази част от службата се нарича “лития”.

На рождественските служби тези думи на ангелския химн не се четат както обикновено, а се пеят.

Рождественската литургия също започва с псалми, прослава и хваления. Заедно с Трисветата песен (Светий Боже, Светий Крепкий, Светий Безсмертний …) се пее кръщелният химн от Посланието към Галатяни. Апостолското четиво също е избрано от това послание: “Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението. А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който Дух вика : Авва, сиреч, Отче! Затова не си вече роб, а син, ако пък си син, то си и наследник Божий, чрез Иисуса Христа.” (Гал. 4: 4-7) Двата дни, които следват Рождество, са посветени на Божията майка и на свети първомъченик Стефан. Самият рождественски период продължава до Богоявление. През това време се пеят празничните песнопения. Отменени са постът и коленопреклонните молитви. До IV век Църквата е отбелязвала Рождество Христово заедно с Богоявление като общо тържество на появяването на Бог, Месията на Израиля в образа на човек и явяването на двете му естества – човешкото и божественото на хората, за да се предаде нов смисъл на езческото празнуване на непобедимото Слънце, което се извършвало на този ден. Това е съзнателна стъпка на Църквата в борбата с езичеството, както личи и от тропара на празника, в който се отхвърля поклонението на слънцето и звездите и се призовава за поклонение на Христа – истинското “Слънце на Правдата” (Мал. 4:2).

“Рождеството Твое Христе Боже наш, със светлината на Разума света освети, защото в нея ония, дето на звездите служеха, от звезда се научиха Тебе да се кланят – Слънце на правдата и Тебе да познават от висотата на Изтока! Господи, слава Тебе!” (Тропар на Рождество Христово)

Неслучайно пьлното название на празника е: Рождество по плът на Господа, Бога и нашия Спасител Иисус Христос. Затова земната невеста на Спасителя вечната Цьрква – видима и невидима, пее за да отбележи въплъщението на Божия Син, на истинния и предвечен Бог:

“Дева днес ражда Предвечния Бог; земята пещера на Непристъпния поднася; ангели с пастири славословят, влъхви със звездата пътешестват, защото зарад нас роди се Младенец – Предвечният Бог.” (Кондак)

Из “Основи на православието”