Слово в Неделя на всички светии

С почитта си към светците пряко и непряко възхваляваме Господа. По думите на Самия Спасител: „Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил (Мат. 10:40).

Почитаме светците, защото те са приятели на Господа, според свидетелството на Спасителя, Който казва на своите ученици: „Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам“ (Йоан 15:14). И на други места в Писанието се казва, че светците са приятели на Бога: „И изпълни се Писанието, което казва: „повярва Авраам на Бога, и това му се вмени за оправдание“, и той бъде наречен приятел Божий“ (Яков. 2:23; срвн. Исая 41:8).

Почитаме светците и чрез тях измолваме Неговата помощ, защото „не знаете ли, че светиите ще съдят света?…“ (I Кор. 6:2). Защото Спасителят само на апостолите и на подобните на тях е казал: „Истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена“ (Мат. 19:28).

Знаете ли колко на брой са светиите? А ангелите? Никой не знае колко са нито едните, нито другите… Но нека осъзнаем колко голям е нашият дълг, на нас – християните, постоянно да се молим и да призоваваме за помощ светиите и Божиите ангели в молитвите си.

„Голяма сила има усърдната молитва на праведника ” (Яков 5: 16), ни казва Писанието, а каква ли е силата на молитвите на милионите светии пред Господа, които се застъпват за хората и са положили душите си пред Него?! Затова, радостни са онзи християни, които почитат Божиите светии и просят милост от тези Господни посредници в молитвите си. Но горко на онези християни, които са се отклонили от истинската вяра и не почитат светиите и ангелите като молитвеници за света пред всевечния и милостив Господ.

Най-големите измежду светиите, като Пресвета Богородица, св. Йоан Кръстител, светите апостоли, светите Трима светители, светите Николай и Спиридон, светите великомъченици Георги и Димитър, св. Варвара, св. Екатерина и още много други се радват на особена почит. Църковната служба за тях е богата, а техните празници се празнуват с особено благоговение. В името на големите светии се строят църкви, те се провъзгласяват за закрилници на градове и държави. Повечето от нашите вярващи носят имена на светии, които приемат при светото Кръщение, и още от малки се поверяват на закрилата на съответния светец или светица, като при изпитанията в живота си се уповават на тях.

Но защо е необходима „Неделя на всички светии”? Тъй като голяма част от мъчениците и преподобните са останали неизвестни за света, Православната църква е наредила веднъж годишно, в първата неделя след Петдесетница да се почитат всички светии – знайни и незнайни, от Христос до наши дни.

Кой може да бъде почитан като светия? Много от светиите, които са съвършени в молитвата християни, смирени пред Господа в изпитанията и най-вече в любовта си към Бога, са приели особен духовен дар още през земния си живот. Някои от тях са имали дара на сърдечната молитва, други са имали дара на сълзите, на духовното мълчание, на смирението и на безграничната любов към цялото творение. Други от светиите са имали дара да правят чудеса, да виждат в бъдещето, да лекуват болести, да виждат мислите на хората, да гонят нечисти духове. След смъртта им техните мощи остават нетленни и по Божията благодат правят чудеса.

Светиите в Православната църква се делят на няколко чети: тази на апостолите, които прогласяват Христовото Евангелие по цялата Земя; на пророците и твърдите във вярата от времето на Стария Завет; четата на учителите на света, които са защитавали Църквата и догматите на православната вяра; четата на мъчениците, които проливат кръвта си за вярата в Христос; четата на преподобните отци на Църквата, това са свети монаси и отшелници, уповаващи се единствено на Бога, подвизавали се в пустини, пещери и манастири на пост и непрестанна молитва. И последната чета е тази на блажените и праведните на Земята, които Господ е обикнал, на сираците, вдовиците, невинните деца, на усърдни в Бога монаси и свещеници, на вярващите, които славят Господа и които безстрашно търпят нещастията си, болестите или изпитанията в земния си живот.

Христовата църква е Църква на светиите и мъчениците. Тя е основана с жертвата на Господа на Кръста, върху учението на апостолите и с кръвта на над десет милиона мъченици. Църквата винаги е раждала светии и на нея винаги са служили светии. Църквата и днес изисква святост, свети пастири и вярващи със свят живот!

Измежду тях сме и ние. Нашият дълг е да бъдем Христови последователи и тук, на Земята, да водим живот по пътя към светостта, да полагаме усилия за придобиването на Небесното царство.

Да бъдем с душата си със светиите, които са ни помогнали да се родим отново в Христос, означава да следваме тяхната непоколебима вяра, любовта им към Господа, усърдието, с което изпълняват Евангелието, постоянството им в молитвата. Не можем да се спасим, ако не подражаваме според силите си на живота на светиите. А това означава смирение и чистота на сърцето, мъжеството на мъчениците, молитвата на аскетите, смелостта на първите християни, търпението и благостта на отците…

Светиите са като наши родители, те са нашите молители, помощници в мъки и неволи, пример за следване. Нека оставим гордостта настрана, лошотията и липсата на вяра, и да помолим за помощ всички небесни светии, начело с Пресвета Богородица, която също честваме днес. Те са имали у себе си само чистота и святост: на тялото, на ума, на словото и на чувствата си. Затова са вършели чудеса, затова са изгонвали нечисти духове, затова телата им остават нетленни.

За да следваме пътя на светиите, нека се покаем за греховете си и винаги да се молим за помощ с тази кратка молитва: „Всички светии, молете се на Господа за нас!“. I www.doxologia.ro

Статията е публикувана със съкращения

Превод: Сандра Керелезова