Богоявление в Цариград

Богоявление е и пак съм в Цариград. Утрото като че се бе окъпало в студения пейзаж, но все пак слънцето измъкнало се от сутрешните облаци, бе във възход и скоро щеше да влезе в зенита си. И този път Фенер си постави за цел да подобри своеобразния си ежегоден рекорд.

Събитието беше забележително не само защото броят на посетителите на Богоявление надмина границите от предишните години, защото рейсовете спираха по целия бряг на Златния Рог, а и защото поклонниците от няколко години вече се разделят на две – едната част заема мястото си веднага на кея на Фенер след слизането им от автобусите, а другата се отправя към патриаршията и максимално запълва храма и двора отпред. Така бе и тази година. Възможната мобилност на струпалото се множество обаче бе сведена до абсолютния миинимум, след като на двора и пред портите на патриаршията броят не присъстващите възлизаше на стотици, а вътре в храма цяло чудо бе човек да достигне до втория етаж, да не говорим за бакърения съд за светена вода, който миналата година стана жертва и се наклони на една страна, а тази година още по-свирепи и нахални туристи (за съжаление, не бих могъл да ги нарека иначе) използваха добре познати и у нас методи (ръкопашно редене за нафора например), като си служеха с лакътни техники, за да се докопат до заветната цел. Въпреки това очакваните за тукашните георграфски ширини скандали не се случиха, а аз се изумявах как самите хора искаха да въведат ред, а не пречеха на създаването му.

Митрополитите Филаделфийски Мелитон и Севастийски Димитрий 

До самата патриаршия в българския храм човек можеше определено по-спокойно да се отдаде на молитвено настроение. Отец Ангел отслужи празничния водосвет, като службата бе споделена от неколцина, включително и от единствения българин – архонт на Константинополската Патриаршия, г-н Атанасов.

Великият Протопсалт Леонидас Астерис със своите подгласници

Патриархът служеше заедно с четирима митрополити на Вселенския трон, двама от които до скоро заемаха важни ръководни длъжности в Патриаршията – Филаделфийският митрополит Мелитон и Севастийският митрополит Димитрий, както и митрополитите Апостол и Теоклипт – последният наскоро станал доста влиятелен в патриаршията. Гръцкият тв-канал Е3 и турският Е8 предаваха пряко от мястотото на събитието, а патриаршеската лична охрана достигна до максималния брой от шестима души, както се полага в последно време за такива случаи. На десния и ляв клир службата и този път бе огласяна от Великия протопсалт Леонидас Астерис, Лампадарий Йоанис Хариатидис, по-младите Доместики и певци. Скоро след края на богослужбата патриархът оглави литийното шествие към брега на Златния Рог, придружаван от множеството. Патриархът хвърли Кръста, който падна в краката му, после го хвърли отново и 14-те смелчаци, между които и една жена, скочиха от лодката. Щастливецът, извадил Кръста, бе Димитрис Кузунис от Солун, който смирено каза, че кръстът е подарък за него, семейството му, децата и подарък за света. Той допълни, че за него не е важно дали човек е християнин или мюсюлманин – важното е да има мир и любов помежду ни.

Радващо е че и тази година церемонията на хвърлянето на Кръста премина в още четири места в Града – в кварталите Кузгунджук, Месохорио, в Сан Стефано (толкова познато за нас), както и на остров Имврос.

Фото-материали: Фос Фанариу, Омогениа Константинополеос и лични на автора