Едно лято в Германия

Германия е особена държава. Ако някой в България се бие в гърдите, че е шоп или капанец, ще му се изсмеят, но там националната принадлежност определено стои на второ място след регионалната. Бавария, която е най-голямата и най-развитата немска провинция, с гордост носи определението “Freistaat” (Свободна държава). На свой ред Бавария се дели на исторически региони.

Град Ерланген, в който прекарах месец юли 2004 г., е намира в северозападната част на тази провинция. Той определено не фигурира на предните страници на туристическите пътеводители. Основан е през VІІІ в., но от някогашните крепостни стени са останали само спомени в имената на прилежащите улици. Най-старата запазена сграда, макар и преработена, датира от ХІV век. Средновековието тук е изтрито като с гума, което прави странно впечатление. Причината се крие във факта, че Ерланген от ХVІ век насам е протестантски остров в силно католическата Бавария. Освен това, тук през 1686 г. прииждат хиляди хугеноти, които са подложени на гонения във Франция. Тези пуритани са отлични занаятчии и създават силни традиции в производството на обувки, ръкавици, шапки и завеси, т.е. на всичко онова, което скрива тялото. Те отдавна са се претопили сред местното население. Случайно или не, Ерланген почти не е бомбардиран през Втората световна война и става основен производител на електромедицинска апаратура в концерна “Сименс”. Днес в града безработни са само лудите и алкохолиците.

Ерланген е известен със своя университет (1743 г.), в който са учили или преподавали някои от най-великите немски философи, писатели, учени. Централното му здание е поместено в бившия палат от 1700-1704 г. на маркграфовете на Кулмбах-Байройт. Сградата на кметството е сторена през 1731 г. Голяма част от градските жители са младежи, които придават колорит на иначе сивия местен пейзаж. Вечер те изпълват десетките кръчми, където разговарят с часове на чаша бира и порция печени наденички. По стените са надраскани от същите студенти антиизраелски и пропалестински лозунги.

Посетих Историческия музей на Ерланген. В него предисторията, античността и средновековието са бегло представени, понеже ударението е сложено върху новото и най-новото време. Особено е интересна залата, посветена на националсоциалистическия период. В други подобни музеи, например в Регенсбург, периодът 1933-1945 г. е пропуснат. Включени са многобройни експонати от онази епоха, озвучени от записи на речи на Хитлер, рапорти на функционери, четене на ключови документи и др. В следващата зала се набива в очи една трогателна подписка на жените от Ерланген, които настояват съветските власти да освободят мъжете им – пленници в сибирските концлагери.

През уикендите използвах случая, за да посетя с бързите и евтини влакове няколко очарователни града наблизо – Кобург, Байройт, Бамберг, Вюрцбург. Особено ми хареса тихият средновековен Бамберг. В музея на неговата катедрала се пази византийско погребално платно на местния епископ от средата на ХІ век с изображение на император Василий Българоубиец. Да го разгледам беше една от мечтите на живота ми. Останах поразен как къщите, църквите и колите в Бамберг са оставени отключени, без някому да дойде на ум да краде.

В леденото подземие на църквата “Св. Августин” в Кобург се докоснах до покрития с българското знаме саркофаг на цар Фердинанд – една личност, за която нашата и световната история още не е казала последната си дума. Всички саркофази в това подземие са от мрамор, а само неговият е от дърво. На хълма над града се намира голям природонаучен музей, чийто 200-килограмов директор ми показа колекциите от трофеи на цар Фердинанд – от пеперуди до носорози. Последната експедиция на царя в Африка е през 30-те години, когато е застрелял стотици животни – може би подсъзнателна компенсация за изтичащия собствен живот.

Между другото католическият Кобург е един от първите изцяло нацистки градове в Германия. На този преход е посветена специална експозиция с множество снимки, на които ясно се проследява как на първите събрания на хитлеристите идват предимно лумпени и безработни, а когато партията се засилва и става влиятелна, на предните редове сядат вече търговци и предприемачи. Те финансират възхода на немския националсоциализъм, но и те споделят неговия трагичен крах. В Германия много рядко може да се види паметник на загиналите по време на Втората световна война, но такъв е поставен на хълма в Кобург. Когато го разглеждах, до мен се доближи много възрастна дама и с разтреперан глас възкликна: "Този човек запали целия свят!" "Кой"? "Хитлер! Моят брат загина в Сталинград…"