Пътуване до Гърция

Когато ми казаха, че ще е хубаво да ида на това пътуване, първоначално се замислих над факта, че няма да имам много време, защото съм претрупана с работа и защо пък да ходя на екскурзии. Само че това съвсем не беше само екскурзия, а много повече – поклонническо пътуване!

Когато ми казаха, че ще е хубаво да ида на това пътуване, първоначално се замислих над факта, че няма да имам много време, защото съм претрупана с работа и защо пък да ходя на екскурзии. Само че това съвсем не беше само екскурзия, а много повече – поклоническо пътуване!

И така тръгнах аз от гр. София за гр. Пазарджик, от където щеше да започне нашето пътуване. От гарата в Пазарджик звънах на отеца и той след малко дойде и ме заведе в дома си, където пък се запознах със съпругата му и двете му прекрасни деца. Ето че стана време за тръгване и ние отидохме до автобуса, който беше полупълен с участниците в пътуването. Тръгнахме, а по пътя ни през различни селца събрахме останалите участници. Тази вечер имаше за мен една много хубава изненада – с нас щеше да пътува и моя стара позната. Не се бяхме виждали отдавна, а дните, които в последствие прекарахме заеднно бяха наиситна чудесни. След дългия нощен преход, стигнахме границата на зазоряване. Преминахме българската и ето ни на опашката за влизане в Гърция. Въпреки голямото уважение на митничарите към отеца, то и компютара им беше счупен, а и ние се бяхме наредили на колконката за автобуси от Европейския съюз, и така останахме на границата 3 часа. Когато след това пристигнахме в Солун хората бяха изморени и общо взето не им беше много до разходки. Направихме това, което всеки българин, посещавайки Солун би трябвало да направи – поклонихме се в храма на светите братя Кирил и Методий. Отеца, заедно с другия съпътстващ ни отец, напомниха на всички ни за святия живот, който двамата братя са имали. След като се поклонихме в този прекрасен храм, целия украсен с мозайки, имахме голямото щастие да се поклоним на мощите на св. Димитър в храма посветен на него. Не съм очаквала подобно нещо, подобно благоухание. Бях чувала, че мощите му благоухаят изключително, но когато го видиш на живо, разбираш, че вярата ти е била слаба. За първи път в живота си видях и катаконби. Наистина не бяха големи, но гледах да не се разхождам много, за да не се загубя. Тъй като всички бяхме изморени, ние тръгнахме от Солун с обещанието на връщане отново да влезем в града и да прекараме още няколко часа в него.

Ето ни в хотела, който беше на 23,45 м. От Бялото море. Следобеда решихме да го посетим, но неговата вода се оказа студена и солена и аз лично поспах на плажа. Вечерта се разходихме из курортното село Лептокария и разгледахме “малката му селска църква” – де да имахме и у нас такива! Изписана като по учебник, с голямо старание и майсторлък!

  
Рано на другата сутрин след като наблюдавахме как слънцето “изплува” от морето потеглихме за Метеора. Това беше основна част от нашата програма. Но преди това се отбихме до параклиса на св. Петка, скътан в скалите до изворите на Афродита. Езическото вярване е, че на това място Афродита, която изневерявала на съпруга си, всяка сутрин се умивала и така възвръщала своята девственост. Някои от групата се умиха. Поклонихме се на мощите на св. Петка и продължихме пътя си към манастирите на Метеора. Много отдавна искам да посетя туй приказно местенце. Господ тук покзва много чудеса – невероятните форми на скалите, и тези приказни манастири! И хората! макар монаси почти да не видяхме, то тяхното присъствие беше осезаемо, навсякъде! Като започнеш от чудесните цветя навякъде, спретнатите дворове, манастирските котараци – приятно загладили косъм, и свършиш със свещите в храмовете, направени от восък и магазинчетата за сувенири с множеството дребни предметчета. Поклоници имаше навякъде, от всякъде. Нашата група беше голяма. Разгледахме само два от манастирите, но си дадохме дума, и за останалите следващия път! Имаше и допълнителна атракция за нас – магазин за сувенири с иконографско ателие и томболи разни. Една наша сънародничка се опита да ни разясни как се рисува икона, но не много успешно. Имаше икони на разпродажба – това ме потресе! Сред тази духовна обстановка, на това свято място, където хора са се отказвали от всичко земно, тази търгашка ситуация направо ме разтрои!

Тъгнахме към хотела за почивка преди вечената ни разходка. А тя беше до друго чудно място: манастирът "Св. Ефрем Сирин", там монахините ни почерпиха с кафе, локум – както подобава, а нашите отци ни обясниха защо. Разказаха ни за любовтта към ближния, за даването и за всички дребни, но нужни жестове. Удивихме се от райската градина в манастира. Поговорихме с монахините, някои от тях – толкова млади! С още едно въгленче любов в сърцата си, тръгнахме от манастира. По-късно същата вечер се разходихме из курортния квартал на гр. Катерини – Паралия.

  
В утрото на третия ден от престоя ни в Република Гърция се отправихме към планината Олимп. Там посетихме манастира на св. Дионисий Олимпийски, поклонихме се на мощите му и научихме за живота на този преподобен от нашите отци. По-нагоре в планината посетихме старите сгради на манастира, разрушени през войните, и тук се поклонихме в храма. Имаше един монах, който се подвизаваше в изоставената постройка. Недалече от манастира пък, направихме барбекю и докато чакахме то да стане готово посетихме пещерата в която се подвизавал св. Дионисий Олимпийски. Вътре в нея е построено малко скромно параклисче, в него светеца отправял молитвите си към Господа. Отпихме от водата на айазмото извиращо в основата на пещерата и след като отеца помаза всички с елей от кандилото се върнахме към нашето барбекю. Една групичка задружно печеше кебапчета, други групички осърдно ги консумираха. Имаше и една групичка от дами, които откриха лаврово дърво и организираха спонтанна работилница за изработка на лаврови венци.

Вечерта имахме голяма забава – посещение в таверна. Въпреки, че основната цел на пътуването ни бе поклонението, тези светски отклонения в програмата помагаха за сближаването на хората от групата, да разберем, че всички сме нормални хора. Програмата беше изпълнена с много интересни моменти, най-основният беше сиртакито, което всеки един от нашата група танцуваше прекрасно, като родното хоро.

На четвъртия, последен ден посетихме гр. Катерини, отново видяхме гр. Солун и аз бях изключително щастлива от "случайната" среща с мой приятел. После тръгнахме за гр. Серес, но преди да се впуснем в обиколка на градските сладкарници посетихме два манастира. Първият от тях е посветен на св. Възнесение. В този манастир се срещнахме с група зографи, с които аз и моята приятелка обменихме опит. Срещнахме и монахини, отдадени на човеколюбието. Отеца ни обясни, че предварително не им се е обадил – умишлено, за да не се притесняват в излишни приготовления на голямата ни група. Тези невероятни монахини веднага сложиха маси с почерпка за групата и помолиха да се обаждаме предварително, защото така не можели да се подготвят добре. На тръгване майката на манастира подари на всеки, кръстче, иконка и памуче с осветен елей. Дойде до автобуса и подари и на шофьора. След това стоя докато автобуса не се изгуби от погледа й и ни благославя с икона! С подобна любов от хора не бях срещала! Тя ме разтърси дълбоко и сълзите ми сами потекоха. Не можех да повярвам че това са хора, та те се извисяват в любовтта си до ангелите в небесата! Слава на Бога!

Ето ни пред втория манастир посветен на св. пророк Илия. И тук сестрите ни посрещнаха с внимание, и тук дворът беше красив, пълен с благоуханни цветя, фонтани и чешмички. И тук останахме безмълвни, кротко умълчани и с блясък в очите. Сестрите пред този манастир бяха издигнали хълм с три кръста на него, една умалена Голгота, стояща там да ни напомня за жертвата Господня, за нашето спасение.

След тези разтърсващи срещи ние се втурнахме из сладкарниците на гр. Серес да търсим сладки и локуми, които да носим на близките си в България.

Вече на свечеряване се отправихме към България. След дългото нощно пътуване, нашата група започна да се разсипва по селцата от които на тръгване бе взета. Четири дена прекарахме заедно, а бяхме толкова близки. Сбогувахме се, да всеки продължаваше по пътя си – с Бога. Аз се качих на един автобус и когато пристигнах в София – право на работа. Сякаш бях сънувала четри дена…