Кризата в Кения и нейното отражение върху Православната църква там

Миналата година през последните дни на декември след резултатите от президентските избори пристигнаха новините. Членовете на енорията към храма “Св. Георги”, както толкова много други кенийци, трябваше да бягат от етническото насилие и омраза, предизвикани от провокативните действия на безотговорни политици.

Телефонни обаждания до Негово Високопреосвещенство Макарий потвърдиха, че са нужни помощ, храна, дрехи и одеала незабавно. Отец Моузис ми каза, че всички те са останали без дом.

Откъде идва Православната църква, как достига до източна Африка?

През 20-те години на ХХ век, търсейки “истинска църква”, една шепа кенийци с приятели от Уганда се питат какво всъщност е истинската вяра. Автентичен отговор не можел да се открие в мисиите, основани от европейците. Установен е контакт с така наречената Африканска православна църква и един епископ е поканен да кръсти, обучи и ръкоположи свещеници. През 1946 г. Африканското православно движение в Кения е прието в юрисдикцията на Александрийската патриаршия.

Кипърският архиепископ Макарий е един важен приятел на кенийците от 1950-те, който симпатизира на тяхната борба за независимост. Той помага да се довърши изграждането на Патриаршеската семинария в Найроби през 1974 г., която сега носи неговото име. Днес има около половин милион православни християни само в източна Африка. Човек се удивлява как това чудо е било пазено в тайна през цялото това време.

В Кения литургията може да се служи на 16 местни езици. Православната църква е обхванала цялата страна и прави всичко възможно да служи на православните верни дори и в отдалечените общности. Не е рядкост един свещеник да служи в четири енории.

Успехът на православната вяра може да се обясни също и с подхода към местните обичаи и практики. Не всичко в традиционните африкански разбирания е осъдено като зло и примитивно – една грешка на ранните европейски мисии в кенийската история. Като “религия”, която се приспособява към местните условия, Православието печели души сред онези, които някога са отхвърлили християнството, като един пример е прочутият народ на масаите.

Сегашната криза

Връщайки се към въпроса за кризата обаче – има още една война, която се води в Кения от четири години с подкрепата на западните страни. Това е войната срещу пандемията ХИВ/СПИН. Разпространението на ХИВ/СПИН е в зависимост от определени фактори: хранене, достъп до здравни грижи, ниво на хигиена, достъп до чиста вода и образователно ниво – не е чудно, че войната срещу тази болест до голяма степен е изгубена. Близо 900 000 деца са останали сираци поради СПИН в Кения. Хиляди млади хора достигат пълнолетие без никога да са изпитали топло отношение или любов. Църквите в Кения играят важна роля за обгрижването на тези уязвими деца и Православната църква не прави изключение. Отец Моузис се грижи в момента за около 35 деца, които или са сираци, или родителите им не могат да бъдат открити за момента.

Когато избухнаха размириците в края на миналата година, една невъобразима лудост обхвана хората. Бяха нападнати и изгорени домове, имаше голям брой убийства и изнасилвания и често участник в тези действия беше някой, който е твой съсед, някой, с когото си ходил на училище, с когото си пътувал за работа. Вместо политическото недоволство да се прояви в търсене на свобода и демокрация, то се обърна в етническо прочистване и предлог за грабеж. Насилието съвсем не беше спонтанно, а беше и все още е организирано от политически екстремисти. Някои райони са недостъпни поради етнически военни формирования, които блокират пътищата, за да проверяват какъв език говорят хората – и отделят онези, които са считани за врагове.

Неравномерното разпределение на богатството ожесточава мнозина. Икономическият растеж се е превърнал в бедствие за много обикновени хора. Животът вече не е по силите на повечето хора с ниски заплати. Човек не може да си позволи да купи на децата си училищни униформи, нито дори да си плати наема. Понеже няма надежда, няма възможности, семействата се разпадат. Материалната нищета се придружава от духовна нищета.

Животът в енорията на “Св. Георги” не се е нормализирал и това едва ли ще стане в близко бъдеще въпреки обещанията за политическо разрешение от върха. Макар че Найроби се е успокоил, обстановката около храма в Кибера е все още много напрегната. Не винаги е възможно да се пътува дотам.

С помощ от Лондон [изпратена от Епископалния викариат на Великобритания и Ирландия към Екзархата на православните енории по руска традиция в юрисдикцията на Вселенската патриаршия] отец Моузис е в състояние да предостави храна и други продукти на изгубилите домовете си. Негово Високопреосвещенство е осигурил подслон в семинарията за най-уязвимите. Учащите са се върнали в училище, въпреки че при тези разстояния пътуването може да бъде опасно.

Нашата подкрепа дава възможност на отец Моузис да плаща наема за временното настаняване на мнозина. Някои, които все още остават на територията на международния панаир “Джамхури Парк”, в момента се изгонват от там. Съществуват опасения, че правителството по този начин ще реши проблема и жилищата на хората в Кибера ще бъдат изгубени завинаги.

Отец Моузис е разделил своето паство на по-малки групи или семейства, за да може по-лесно да им помага. Той се вижда с тях на определени места за среща и им доставя продуктите. На обществени места нуждаещите се хора биха се скупчили върху него и помощта нямаше да може да се разпредели по равно.

Попитах отец Моузис как се чувства сред цялата тази лудост. Той ми напомни и напомня на всички ни, че всеки носи образа на Христос. Той подкрепя хората и се среща с тях в своя свещенически имунитет през верските и етнически разделения. Сред хората от Кибера Православната църква има репутацията на грижовна и любяща църква. Мащабната задача на помирението е предстояща. Хората искат да се завърнат по домовете си, но не знаят какво ще заварят.

Негово Високопреосвещенство митрополит Макарий е благодарен за всички усилия да се подкрепи Църквата в Кения. Той изпраща своето благословение.