По стъпките на Св. Йоан Рилски (поклонническо пътуване: 13 – 20 август 2006 г.)

Конявска планина, високо над с. Гърбино, 15 август 2006 г.

Слънце, пек, насекоми жужат, аромат на зеленина; отнякъде се обажда птица, друга запява в отговор… Провираме се през храсти и дървета, а пътеката ту се появява, ту се губи. Каменистата земя хрущи под тежките обувки. Става стръмно. Някой се подхлъзва, друг му подава ръка, помага му. Продължаваме. Остава още малко до целта. Наистина, в последните метри изкачването си е живо предизвикателство…

Установих, че да се направи едно поклонническо пътуване е много вълнуващо. Да, организацията е трудна, а изпълнението крие много подводни камъни, но някъде сред всичките усилия душата се докосва до нещо неземно, нещо ужасно далеч от сивото и бездуховно ежедневие.

Нашето пътешествие беше замислено като едно потапяне в житието на Св. Йоан Рилски. Всъщност едновременно изживяхме три пътешествия. Първото беше по земята: посетихме местата, където светият отец е пребивавал. Второто беше в ума ни: припомнихме си написаното за живота на Св. Йоан и народните предания за него. Говорихме и за християнството в Средновековна България и се опитахме да си представим света, в който светията се е родил и е живял. Третото пътешествие беше в душите ни. То беше най-лично и най-трудно за споделяне. Именно там, дълбоко в нас, отвъд планините и горите, отвъд думите и писанията, всеки може би успя да побеседва с Рилския светец.

Вече няколко години нашият водач – Гергана Станчева от фондация „Покров Богородичен” – се беше опитвала да организира поклонническото пътуване, но различни спънки бяха проваляли проекта. До сега. Е, не знам дали е щастливо съвпадение, но точно това лято се празнува юбилей – 1060 години от успението на Св. Йоан…

И тъй, на 13 август по обяд пътешествието започна. Бяхме се събрали от къде ли не: от София, Бургас, Варна, Стара Загора; присъединиха се дори семейство българи, живеещи в Берлин. Гергана ни водеше, а аз бях в ролята на разказвач по време на пътуването. Придвижвахме се основно с автобус и трябва да благодарим на шофьора, защото геройски се справи с невероятните междуселски и планински пътища.

Първата част от пътуването беше в района на гр. Бобошево – едно наистина красиво кътче от Родината ни. Наблизо се намира родното село на Св. Йоан – Скрино. Недалеч е Бобошевският манастир „Св. Димитър”, в който светецът е приел монашеството, а над самото село има пещера, в която, според преданието, Св. Йоан е започнал своя отшелнически живот. Близо до пещерата се издига един от най-новите манастири в България – Руенският, посветен на Рилския светец. Посещението в тази света обител направи силно впечатление на всички ни. Научихме как монасите там живеят според един от най-строгите монашески устави у нас и в същото време не забравят своите братя и сестри в света – в манастира се издава православна литература и освен това оттам се излъчва единственото в България православно радио „Сион”.

Житията на Св. Йоан разказват, че в началото младият отшелник живеел близо до родното си село, но скоро бил изгонен от местните хора. Така започнали дълги години на скиталчество, през които светецът бродил от планина на планина, търсейки спокойно и недостъпно място, където да се отдаде на пост и молитва. Според преданията, през тези години Св. Йоан е минал и през някои от манастирите в района на София, Перник и Кюстендил.

И така, във втората част от пътуването ние се опитахме да посетим местата, за които се говори в житията и преданията. Отидохме до Земен, до Перник, до Кладнишкия манастир, до параклиса „Св. Йоан Рилски” при хижа Кумата на Витоша, до Германския манастир и т.н. Може би най-впечатляващо обаче беше изкачването до пещерата на отшелника в Конявската планина, над с. Гърбино. Двучасовият преход по тясната, полуизличена пътека ни помогна да си представим, как монахът е бродил бос из гъстите планински дъбрави.

Колкото наближаваше денят на успението на Св. Йоан, толкова и ние се приближавахме към мястото, където се е случило това събитие – сърцето на Рила планина.

В навечерието на 18 август Рилският манастир се подготвяше за големия празник. Бяха дошли поклонници от цялата страна. Във въздуха се усещаше особена приповдигнатост. Кулминацията на нашето пътешествие също наближаваше. Надвечер, преди празника, отидохме до гроба на светеца, до пещерата, в която е спял и до скалата, върху която се е молил. Там поговорихме за годините, в които Св. Йоан е живял в Рилската пустиня, за основаването на манастира и най-накрая – за успението на светия отец.

И така дойде празникът. Тогава времето, мястото и разказът за живота на Рилския отшелник съвпаднаха в едно. И това „едно” беше тържествената литургия на 18 август в главния храм на Рилския манастир. И ние се поклонихме пред мощите на самия св. Йоан, положени в ракла пред иконостаса. И всеки се помоли в душата си на Бога и на преподобния наш отец. И може би всеки разбра нещо важно за себе си – за своите грешки, за своята вяра и за своята любов.

Е, разбира се, това не е точно описание на нашето пътуване – събитие по събитие, стъпка по стъпка. Това са само някои мои размисли.

Но ако някой иска да преживее цялото пътешествие, той просто трябва да дойде и да го преживее – с разкази няма да стане. Дай Боже, догодина отново да тръгнем по стъпките на Св. Йоан Рилски – да си припомним за неговия подвиг и да отбележим 1061 години от неговото успение. Защо не дойдете и вие?…