Първо поклонническо пътуване в Гърция: Атина, о. Егина, Коринт, Лутраки

От 1 до 6 април аз и отец Борис заведохме първата група по този нов, изработен от нас двамата маршрут. Като за първо пътуване с група по тези места, естествено пречки и изпитания имаше за всички. Но някак си, струва ми се, това ни сближи. И не става дума за близост само между нас самите, а и близост със светците, с които се срещнахме. Някак си по-искрени бяха молитвите ни пред св. Патапий, св. Нектарий Егински, св. Герасим, св. ап. Павел. С нас пътуваха и две прекрасни дами – Радка Стаматова и Атанасия Петрова, които спечелиха голямата награда в конкурса Блага вест.

В първия ден посетихме няколко манастира в околностите на курортния град Лутраки, сред които и този, в който се намират мощите на св. Патапий. На стълбите на един от манастирите стана злополука. Една от участничките падна по стълбите и ние се отправихме към гр. Коринт за да потърсим помощ. Пострадалата, заедно с дъщеря й и отец Борис, оставихме в болницата, а ние посетихме катедралата на св. ап. Павел. Въпреки молитвите ни, ръката на жената се оказа счупена и тя остана да пренощува в болницата. Бях доста притеснена, когато на другия ден тръгнахме за о. Егина. Но новината, че нашата спътничка я изписват, ме поуспокои и успях да се насладя на пътуването с кораб към острова, заедно с останалите от групата. А там, на острова, изпитах удоволствието от споделянето.

Предишния път се поклонихме само с отец Борис на св. Нектарий Егински, а сега успяхме да заведем на това прекрасно място и други, с които да споделим тази голяма радост. Защото благодатта на този светец е голяма, неговият живот е толкова впечатляващ, толкова близък до нас. А всъщност, ние малко знаем за този светец, който е толкова почитан в Гърция, толкова много чудеса се случват по неговите молитви. Дори дни преди нашето посещение се беше случило поредното чудо. В преддверието на стаята, в която е живял светият отец, една жена, чието дете било много болно, чакала да дойде ред и тя да се докосне до покоите на отеца и да моли за здравето на детето си. Изведнъж видяла св. Нектарий да излиза от стаята си; съвсем жив, съвсем истински, той й казал, че с детето всичко ще се нареди. Никой друг не видял св. Нектарий, но всички видели, как жената примряла, как се вцепенила. Извикали лекар дори, но не било нужно. По-късно и състоянието на детето се подобрило. В манастира бяха все още развълнувани от случилото си, поканиха ни в покоите на св. Нектарий и там една монахиня най-подробно ни разказа за чудния му живот. Наистина благодатта на това място и на целия остров е голяма.

При тези пътувания многократно минахме над Коринтския канал – удивително постижение на съвременното общество. Някои от нас дори успяха да зърнат как минават кораби през него, но никой не се осмели да скочи с бънджи?!

Последният ден от нашето пътуване започна с посещение на Древния град Коринт. Там участниците имаха възможността да видят мястото, от където св. ап. Павел е проповядвал на коринтяни. Скоро потеглихме и за гръцката столица Атина. Тримилионният град ни посрещна с препълнените си улици, с оживените си кръстовища, с профучаващите от двете страни на автобуса ни мотоциклетисти. Когато оставихме автобуса ни в подножието на Акропола, то вече бе изпълнено от многоцветна тълпа от най-различни националности, в която се включихме и ние. Посетихме театъра на Дионисий, мястото, където за първи път първият артист е издекламирал първия монолог в историята на света. Освен Акропола, посетихме и други важни места в Атина, като храма „Св. Екатерина” от XI в.

Привечер, изморени, отпътувахме за България. За тези няколко дни посетихме и се поклонихме в много манастири и църкви; видяхме и се запознахме с много от древната история на гръцката цивилизация. Мисля, че всеки от нас научи много от това пътуване, за всеки то донесе прекрасни моменти и сбъднати мечти. Върнахме се в България приятели.