След иконографския лагер в Клисурския манастир: Нещо наистина неочаквано

Съвсем скоро свърши лагерът „Въведение в иконографията” (дето го спечелих с първа награда в конкурс „Блага вест”) и започнах да отброявам дните който са минали като си спомнях усмивката на Маия, шегите на Росен, изражението на Гери или пък задълбочените разговори на Росен и Ясен. Наскоро започнах да довършвам една икона и като се сетих всичко дето ни го казваше Петя пак го отложих.

Манастира бе много красив, а църквата толкова бяла и всички се грижеха за нея, дори Галка помогна и за цветята.

Бяхме и на екскурзия до Леденика при която отивах за втори път но тя отново ме очарова с множество галерии и интересни карстови форми — сталактити и сталагмити, датиращи от хиляди години. Пещерата е дълга около 300м. Тя има десет зали. Най-голяма е Концертната зала. Към нея води Проходът на грешниците. През него може да мине само този, който е с чисто сърце, но цялата група успя да мине … Попитах екскурзовода дали е имало някой който не е могъл да мине и той ми каза че е имало и то дори повечето не са били дебели (входа е доста тесен). Някога пещерата е била пълна с вода, но постепенно водата е изчезнала и е останало само едно малко езеро – Езерото на желанията – то бе последното което видяхме и си тръгнахме отново в манастира …

След дни ходихме и до Берковица която е сред Стоте национални туристически обекта, част от групата в свободното време отиде до Етнографския музей а аз си забравих книжката за печати …

Преди дни се разхождах с колело и столицата и срещнах Гео, Гери (дето се разболя по средата на лагера) най-добрата приятелка на Гери – Дея а също и Борис но моята разходка продължи и срещнах Алиса и Лили (учителката). Повечето неoчаках да ги видя и тогава докато карах се сетих за хората от манастира за леля Живка, леля Ваня, екскурзоводката Еклесия (която се oказа че пише много хубави разговори посветени на Бога). Сетих се и за филма на Снежeто, в който се разказваше за България, тя го показа на някой от участниците защото нeстана номера да ни го покаже и да се чуе чудната музика която бе подбрала.

Сетих се за Лилито и Викито, който станаха много добри приятелки а отскоро ще живеят в един и същи квартал.

Сетих се че в последният ден Митко бе кръстен кръщенето му бе много специално за всички от групата и мисля че Росен каза че там всички бяхме като една общност аз бих добавил че ние бяхме семейство от различни хора.

Та казах „различни хора” но когато дойде благодатният огън всички бяхме еднакви – смирени, и щастливи че го виждаме всеки запази светищата си и я занесе вкъщи.

Не съм по дългите писания та да свършвам – НА ВСИЧКИ ИСКАХ ДА ЗВЪНА НО ВСЕ НЕ ИСКАМ ДА СИ ПРИПОМНЯМ ЧЕ ВЕЧЕ НЕ СМЕ ЗАЕДНО И ЧЕ ЛАГЕРЪТ СВЪРШИ!