След иконографския лагер: „Една мечта сбъдната като на шега“

Една от моите мечти беше да участвам в литературен конкурс и това стана. Един ден влязох в православния сайт и видях обявата за конкурс „Блага вест” и си казах: „Защо не?! Конкурсът е на твое име – БЛАГА вест”.

И доста време мина, но ето че всички от доста населени места, с различни интереси се събрахме в Килифаревския манастир „Рождество Богородично”, Велико Търново. Манастирът е сред гъста и голяма гора, а до него има и рекичка всеки ден пълна с рибари. Там наистина бяхме в рая. Посрещна ни и самият владика Григорий, както и сестрите на манастира. Те бяха с доста приятно излъчване. Бяхме в старата част на манастира, построена от Кольо Фичето.

Когато се поразходих, видях една жена да плеви. Странното беше, че имаше много модерна прическа, затова я попитах: „Извинете, вие плевите ли?” Отговорът беше: „Да, защо? Лесно е да се пита, трудно е да се работи.” И така и аз започнах да плевя (нещо, което никога не бях правил), но в Килифаревския манастир и това стана там, но чакайте да ви разкажа по-късно…

Имаше и лекции в началото на деня, съвети и помощ от нашите преподаватели. По принцип бях учил как се рисуват икони, но „установих колко малко всъщност знам” (изненада 2 в Килифаревския манастир).

Всички трепкаво избирахме икона или стенопис: повечето избраха икони, малко бяхме хората, избрали стенопис. Моят беше на Йоан.

Ходихме и до Царевец. Беше наистина забележително! Църквата, която малко ни изненада… Бяхме и до църквата-музей „Рождество Христово” в Арбанаси, но това не беше най-важното. По-важното е, че като ни пуснаха 2 часа из улиците на Велико Търново, след като минаха трийсет минути и си искахме в манастира…

Звучи странно, но е факт. И знаете ли, още ми липсва Килифаревския манастир, а и дори сега. През десетте дни се запознах с много хора и все весели прекарахме прекрасно, и то с хора от доста различни поколения, имаше и доста учители. Но не само винаги ще си спомням за тях…