След иконографския лагер: Обикновено промените отнемат дълго време, но друг път настъпват мигновено

Когато се записах за лагера по иконопис, не знаех как се държи четка, да не говорим за рисуване с нея. Но ме успокоиха думите на Гергана, че не е нужен опит в рисуването. Ако трябва да бъда искрена, бях уверена, че и след края на лагера ще бъда също толкова невежа и непохватна, колкото и в началото. И понеже нямах високи очаквания от себе си, доста се поизмъчих с първата лекция. Всичко разбрах и всичко си записах, но тя беше посветена предимно на техническата страна на процеса, която въобще не ме вълнуваше. Не си представях, че може да се реша сама да нарисувам икона. Защото докато човек не преживее изписването на иконата, колкото и да му говорят за това, не може да го разбере, да се развълнува от него, да се промени. Защото изписването на една икона е като да живееш по християнски. Православен не се става само със свето Кръщение, а отнема цял живот. Така е и с иконописването, образът се изгражда четка по четка, слой по слой. Случва се и да допуснеш грешка, но винаги можеш да я поправиш. Така ни учиха нашите превъзходни преподаватели. И практиката го доказа.

Изписването на иконата дава много, но и изисква много енергия. И така, всеки път след хранене се задържахме на масата, сякаш в очакване на още нещо, което да подкрепи силите ни. Но това беше не храната, а контактът със сътрапезниците. В разговори и шеги времето за хранене винаги минаваше приятно. И така завързахме запознанства, които са силни и сега, месеци по-късно.

От втория ден нататък иконописането ме увлече така, че записвах всичко, попивах всичко, изпробвах всичко. Нямаше информация, която да ми е в повече. Не усетих как измина следващата седмица. Разходка из историческите черкви на Търново и Арбанаси разнообрази ежедневието ни и обогати лекциите. После ден-два за довършване на иконата и вече беше време да се разделим. Никога няма да забравя тази последна вечер. Една от най-хубавите почивки в живота ми привършваше. На следващия ден се връщах към обичайния си начин на живот. Дали? Това не беше завръщане. Беше ново, по-добро начало, което промени живота ми.