Eгипет между миналото и бъдещето: Пътуване до Синай

Пътепис (част 7)

"Нищо не е толкова лесно, колкото изглежда" – гласи един от многобройните закони или по-скоро антизакони на Мърфи. В неговата истинност се уверихме при пътуването ни към Синайския манастир в късния следобед на 7 декември.

Първо двигателят на автобуса скъса ремък и нашият египетски шофьор се оказа безсилен да го смени. Слава Богу, един от нашата група беше пенсиониран шофьор, който успя да извърши ремонта. След това на всеки километър започнаха да ни спират не героите от едноименния комунистически киносериал, а сънливите и смръщени египетски полицаи.

Те изпълзяваха от полусъборените си бараки, нарамили пушки от времето на Кримската война и изискваха такси за какво ли не. Явно оделотворяваха комерсиалния принцип: "Щом сте дошли чак дотук, ще ви скубем". И те наистина скубеха, и то яко. Други джандари изискваха проверки на паспортите, които повечето от нас бяха сложили в багажа. Докато го свалим, разопаковаме и приберем обратно, започна да мръква. Криво-ляво се настанихме в хотел на 2,5 км от манастира, който носеше кой знае защо немско наименование "Morgenland" (Ориент). Вътре имаше някакви платформи от камъни, върху които бяха метнати дюшеци. Отопление липсваше въпреки силния студ. Оставихме си багажа и се опитахме да влезем в манастира, но портите му бяха отдавна залостени. Зъзнахме в хотела цяла нощ.

Струва ми се, че ръководителят на екскурзията определено сгреши с датата, въпреки че го направи с най-добри намерения. Синайската обител трябва да се посети не на храмовия празник (по стар стил), а в делничен ден.

На такъв голям празник монасите са ангажирани с богослужението и високите гости и не отварят библиотеката или музея. Нашите очаквания да видим нещо от тях се оказа илюзия.

Някои от нашата група станаха в 2 часа през нощта, за да изкатерят хребета Джебел Муса над манастира, на който по предание Бог връчил на пророк Мойсей скрижалите на 10-те заповеди. На върха е изграден параклис "Св. Троица", до който се стига по два пътя. Прекият с 3750 стъпала е стръмен и се казва на арабски език "Sikket Saydna Musa" (Пътеката на Мойсей). Дори и в тази каменна пустош туристите са пресрещани от бедуини, които черпят с чай и продават сувенири.

На литургията имаше няколко групи от Русия и Гърция, но повечето посетители бяха копти, които посрещнаха празника, като спяха на земята в страничните параклиси на храма. Те се кръстеха по католически и естествено не се причастиха. Службата беше водена от йерусалимския патриарх Ириней. Въпреки че Синай е най-малката православна църква в света, неговата автокефалия е относителна, защото синайският архиепископ се ръкополага в Йерусалим.

Синайският манастир е най-старият действащ православен манастир в света. По време на гоненията през ІІ-ІІІ в. мнозина вярващи се укриват в недостъпните клисури на Мойсеевата планина. Синайската пустиня ражда и мъченици, чийто култ е разпространен в целия православен свят. По-късно тук започват да се заселват монаси. През 324 г. св. Елена посещава тези места и нарежда да се построи храм за отшелниците. Тъй като местните бедуински племена притесняват монасите, през 527 г. император Юстиниан Велики заповядва църквата, построена от св. Елена, да бъде оградена с непристъпна стена. Така възниква Синайският манастир. Той е основан през 528 г. Значението и известността му нарастват, след като в него през VІІІ в. са пренесени мощите на св. великомъченица Екатерина Александрийска. Днес те са положени в сребърна ракла, подарена от Русия, която се намира в олтара на църквата. Обителта носи нейното име. Братството на манастира е многонационално и е съставено от гърци, сирийци, араби, грузинци, арменци, латини, а по-късно тук идват българи, руси, сърби и дори англичани и американци.

Според една легенда Мохамед предоставя с ферман привилегии на обителта, поради което тя никога не е нападана от арабите. Синайският манастир е единственият в света, в чийто двор е изградена малка джамия през епохата на Фатимидската династия (Х или ХІ в.). До нея се намира негорящият храст, пред който Мойсей получава откровение от Бога. Всички опити този храст да бъде присаден другаде се увенчават с неуспех, но аз успях да си отчупя една вейка от него. Този район се намира извън досега на византийските императори-иконоборци. Затова тук се запазени най-старите икони в света от VІ век.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вляво – икона на Христос, вдясно – икона на св. апостол Петър

 

Уникална художествена ценност в Синайския манастир е мозайката със сцената "Преображение Христово" върху олтарната абсида на църквата. Тя произхожда от VІ в. Библиотеката на Синайския манастир съхранява над 3300 изключително ценни ръкописи и книги на 11 езика, включително гръцки, коптски, арабски, арменски, еврейски, старобългарски, сирийски, грузински, латински и др.

На първо място сред тях трябва да се постави Синайският кодекс на Библията, писан през 20-те години на ІV век. Старобългарските паметници наброяват 48, датирани от ХІ до ХVІІІ век.