Зад стените на храма

Белчо: “Толкова много образи с много елементи на портрет и нещо повече- първите 4 български портрета на исторически личности- царската двойка и дарителската двойка.”

Венета: “Има връзка между новите хубави сгради и между тези сгради, които наистина могат да се нарекат вечни сгради в България.”

Аблена: “Това е обект, който всеки би искал да работи. Може би му се е искало да работи, но може би много малко хора биха се наели с това.”

Григор: “Най- ценните ни паметници обикновено стават най- трудно, неизвестно защо.”

Боряна: “Беше толкова естествено на една ръка разстояние близко до София ние да подкрепим Боянската църква.”

Лозинка: “Може би съм един от хората, които знаят с цялото си сърце, каква голяма стойност има този обект.”

Владимир: “Длъжни сме да бъде добър резултатът, просто нямаме право на грешки!”

Божидар: “Ще бъде началото на новия живот на стенописите и се надявам, че 25- 30 години няма да бъдат пипани.”

Те са мълчаливите свидетели на случващото се зад стените- трите гигантски 100- годишни секвои. Там са, когато, за да работи по стенописите през 1912- та в София пристига австриецът Йозеф Бала. Там са и когато го наследява Марин Георгиев. Продължават да са там и когато делото поема Кирил Цонев. Все още са там, когато в края на 70 -те църквата е затворена за посещения- в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Своята работа вътре започва Лозинка Койнова- Арнаудова. От няколко години и досега църквата стопанисва Националният исторически музей.

Лозинка Койнова- Арнаудова: “Направих справка, какви са проблемите с консервацията и реставрацията на стенописите, проточила се близо половин век. И установих, че са чисто субективни, тоест че няма технологични причини стенописите да не бъдат реставрирани много бързо. Ставаше дума за противоречие между различни групи на гилдията на реставраторите за начините, методите и боите, които трябва да се използват при реставрация на Боянската църква, на тези тъй ценни стенописи.”

С помощта на бизнеса през март реставрацията започва. Началото поставя конкурсът "Сграда на годината" в края на 2005- та.

Точно хората, които създават новите красиви сгради са най-пряко свързани с вечните сгради на България. И затова инициирахме тази кампания "Вечна сграда" за 2006, като обявихме Боянската църква за първата вечна сграда в тази кампания.
Църквата единствена сред българските храмове е паметник със световно значение- в първите 50 обекта е от Списъка на световното културно наследство на Юнеско.

“Не беше проблем ние да привлечем и наистина спечелихме на наша страна всички строителни компании, включително много големи финансови институции. “

Венета: “В рамките на половин година успяхме чрез тази кампания да съберем необходимите 150 хиляди лева, за да бъде довършена реставрацията на прекрасната Боянска църква.”

Боряна: “Подкрепата дойде много естествено от тяхна страна. Приеха го съвсем по естествен начин. И мисля, че това е тази ръка- ние мислим за бъдещето, градим напред, правим модерни неща и смятам, че всеки един е богат със своето минало, както личното, така и на своя народ.”

Да довърши започнатото по стенописите в най- старата, източната църква от края на 10- ти и началото на 11- ти век в църквата влиза със свой екип ръководителят на катедра "Реставрация" в Художествената академия.

“Тази църква се работи колко, 40 години ли беше нещо такова, само заради това, че тя е митологизирана като проблем- това е Боянската църква, трябва много да се внимава, никой да не пипа, симпозиуми, срещи.А тя просто трябва да се вземе и да се направи. Тя е прекрасна църква, но не можем да я бавим повече! Една немалка част от колегите в разговори смятаха, че това е доста трудна работа, която е пред очите на цялото общество- това все пак е Боянската църква и че например в един такъв обект човек съвсем спокойно може да се провали.”

“Как, това са неща, които ги знаем от деца, ако става въпрос за тука. И когато се наложи да се работи по тях, имам така известна по- голяма емоция, сантимент, но, разбира се, не даваме с колегата и въобще в нашия бранш, не даваме никакъв простор на чувствата си, а гледаме строго професионално да се отнасяме към това, така както към нещо, което не ми прави даже кой знае колко впечатление като живопис.”

Преди професор Григоров, последна в църквата колегата му Лозинка Койнова- Арнаудова. Екипът на Лозинка Койнова работи по стенописите в Бояна почти 20 години.

Лозинка: “И в един момент обектът беше вече почти пред завършване, но по независещи от нас причини беше преустановена работата по него.”

През 98- ма тогавашният министър на културата Емма Москова спира работата.

Недовършени остават стените в най- старата- източната част. Решението е резултат от експертизата на състоянието на стенописите, която група специалисти изготвят- един от тях подписва с особено мнение. Участвалите обаче не желаят да коментират темата публично.

Лозинка: “Нашият екип специалисти през последните няколко години- след 92- ра, тъй като има известни промени в екипа, извърши най- отговорната, най- сложна и трудна операция за окончателното почистване на стенописите до оригинал. Смело и категорично!”

Експертната оценка сочи побеляване на фреските в Калояновото помещение- средната част с образите на Десислава и Калоян от 1259- та година. Тревожат белите воали върху стените.

Аблена: “Да, има ги, но те не са неостраними! Проблемът беше това, че трябваше да се проучи тяхната същност, тяхната причина, техният вид- какво точно те представляват- дали това са соли, дали е нещо друго, дали остатъци от някакви употребени химикали.”

И досега няма единно становище за причината. Гилдията обаче е разделена- за и против работата в църквата да продължи.

Божидар: “Караха се за методите и начините, по които да стане. Вероятно това е било само повърхността- зад тях са се криели може би и лични интереси, една група да вземе поръчката. Може би съображения за личен престиж- аз да я направя, да се чуе моето име. Както и да е, но те взаимно са си пречели в течение на половин век и това е довело до факта, че стенописите бяха реставрирани само частично.”

Лозинка: “В България всичко може да се случи! И тук се случи нещо, което по- късно разбрах, че на много хора се случва. То не е толкова свързано с професията, колкото с личните отношения и в съчетание с хора, които работеха в Министерството на културата и които в отдела отговаряха за консервацията и реставрацията на този обект, не всички бяха компетентни.

Григор: “Имаше някакви такива творчески дискусии, които прераснаха по моя лична преценка, прераснаха на по- чиновническо ниво, НИПК, там се създадоха някакви проблеми, които фактически не засягаха директно нашата гилдия, а по- скоро високата чиновническа история, която стана и обектът спря фактически за 9 години заради това. Можеше спокойно да се завърши от колегите, които работеха тогава. “

Лозинка: “Но както и да е. Минаха 8 години и те показаха, че никой не се сети да се обсъдят професионално въпросите. Ако е имало някакви спорове от професионален характер, те да бъдат решени спокойно на маса и след това на обекта.”

Григор: “Непрекъснато някой смята, че може би ще сбърка нещо и ще стане страшно- тоя обект е непоправим после. Няма такова нещо!”

Аблена: “Просто на такъв обект не може да има некачествена работа. Защо? Никой не би си позволил да направи нещо некачествено!”

Експертизата от 98- ма не изключва възможността, посещенията в Бояна да бъдат възобновени. Посещението няма нищо общо с това, дали са довършени стенописите или не. Друг е въпросът, че ако посетителят влезе вътре и види едни опаковани стени, ще има чувството, че са го изиграли.

Гостите се допускат при специален, и сега действащ режим, за да не бъде нарушен поддържаният микроклимат вътре- строго определени температура и влажност на въздуха.

“Ние създаваме условия те да не стареят, но ние не можем с климатичната инсталация да ги почистим, да ги укрепим. Естествено, всичко, което се прави в тая църква се прави заради стенописите.”

Паркът с трите гигантски секвои отново е оживен. Свършва времето, лишило две поколения българи от шанса да зърнат шедьовъра на средновековното изкуство не само на България, но и на целия православен Изток. Интересът е огромен.

Белчо: “Щом 15 години работя в нея за една несравнително висока заплата, явно, че престижът да работиш на това място той те и задължава. после има нещо друго- Аз не го схващам като задължение, а като израз на удовлетворение, удоволствие да работя с толкова много различни хора от различни краища на света, които да се докоснат до една палитра, която за този момент- няма нещо, което да е по- добро.”

С новото отваряне на църквата за света, проблемите остават същите- недовършените стенописи.

Григор: “Аз например не мога да отговоря на един въпрос, не засягам само Боянската църква. Най- ценните ни паметници обикновено стават най- трудно неизвестно защо. Една хубава селска черквичка, когато се реши, се прави веднага, даже говоря с пари на държавния бюджет. А ето, нашите гробници какви разправии има с тях, тези, които се разкриха, сегашните и предишните, Боянската църква. Нашите най- важни обекти- там непрекъснато има някакъв проблем. Страх ли е, какво е това. Търсят чужденците да ни правят нещата.”

Аблена : “Наистина, реставрацията е един процес, който не може да му бъде сложена окончателна точка. Винаги има точка и запетая- и след време трябва да продължи.”

Сега реставраторите работят на Бояна пред погледа на туристите.

Божидар: “Като българин, естествено, дори от съображения за престиж, както се казва, трябваше да положа усилия тази църква да бъде реставрирана, а като професионалист вече, като директор на музей,  естествено това е професионално предизвикателство- толкова директори не са могли да се справят през последния половин век с църквата. Исках аз да бъда този.”

Групите посетители са допускани единствено до средната част- Калояновото помещение, откъдето могат да видят стените и на най- ранната църква.

Владимир: “В нашата професия е много важно човек да може да се концентрира и да поддържа дълго време едно високо ниво на концентрация. Просто при нас няма рутинни операции. Дори да си правил нещо 50 пъти например, това не означава, че ако си позволиш по- понижена концентрация, няма да сбъркаш, защото всеки обект е уникален. Дори всеки участък е уникален. Тука е едно, до него е съвсем друго. Така че много време да мислим нямаме. Ако се възхищаваме на Боянския майстор в случая, го правим в извънработно време."

Григор: “Аз смятам, че нашата професия е престижна, тъй като- какво значи това- ако работим нещо от 20 век да речем, 30-32- ра, страшно много църкви има нарисувани, обекти от тогава, че то не е престижно и че може да се кара през пръсти? Просто професията ни е такава. А самата църква е престижна като обект, а за нас е реставрационен проблем, който ние трябва да решим.”

Усещате ли тези стени измъчени?

“Не, не са измъчени. Добър майстор! Не само като художник живописец, но и като технолог, Слава Богу! Благодарение на тая техника неговата, която възхищава, тези стенописи издържаха абсолютно драстични, поради липса на други начини, драстични обработки на свалянето на тези веща, които са натрупани в началото на 20- ия век. Такава живопис е много стабилна! Трябва да Ви кажа, че това 19- 20 век, ако бяха направени по този начин, нямаше да остане нищо. Прекрасен майстор от гледна точка на техниката на изпълнение. Добри материали, добра техника и това спасява положението. Затова го има тоя обект толкова време!”

Храмът е строен и преустройван през вековете- за последно през 19 век. Първото изписване е датирано от 10-11 век.

Две столетия по- късно към съществуващата сграда е пристроена Калояновата църква, което налага ново изписване, датирано с ктиторския надпис от 1259 година. Без да се разрушава, върху по- старата живопис е изрисувана новата.

Белчо: “В един сравнително малък обем имаме такова разнообразие от образи и сцени. Разбира се, всички сцени са от Евангелието, от Библията. Но неизвестният художник, така наречен Боянски майстор, за първи път в този мащаб може би разчупва византийските канони, догми и постулати. Образите са от Библията, от Евангелието, но той фокусира вниманието си върху тяхната човешка природа.”

“В момента засега това май е първото лице, което излиза от този живописен период- преди Боянския майстор фактически, това е рисувано преди него, може би 100- 150 години. Женско лице. Специалистите твърдят, че това е част от Благовещение. Тоест това е Богородица, а от другата страна е архангел Гавраил.”

Аблена: “Това, което лично аз за себе си смятам, че на Боянската църква можеше да бъде направено, е да бъде максимално разкрит по- старият слой от 11 век, който е неизвестен, макар че стенописите от 13 век са най- популярните, най- известните, те са предмет на паметника на Юнеско. “

Стенописите са направени с дарителството на управителя на областта Средец севастократор Калоян и съпругата му Десислава.

Лозинка: “Може би съм един от хората, които знаят с цялото си сърце, каква голяма стойност има този обект като символ на България, като място за възпитание, като гордост за пред чуждия свят, като за щастие- нещо, което е в столицата и може да се види от много, много хора! За да се организира всичко това, обектът трябва да се завърши. И се надявам, ако колегите ми са приели и работят в тази източна част, да стане добре!”

В миналото дарителството за църкви и манастири е провокирано от страха пред Бога, за здраве и дълголетие, за душевно спасение и благополучие. Ктиторът поръчва зографията на стените на най- изкусния майстор.

Белчо: “Аз мисля, че това е един много, много добър пример и за съвременните българи в тоя случай, защото явно това е един от пътищата, по които ще трябва да се работи, за да оцелее това великолепно историческо и културно наследство.”

Днес за Бояна дарители са предимно строителни фирми и частни лица, които по примера на предците отпреди 750 години участват в "съграждането на храм".

Венета: “Категорично мога да кажа, какво не е мотив на компаниите, които се включиха в кампанията за вечните сгради. Това в никакъв случай не е приспадане на данъка, нито Законът за меценатството, който така или иначе ще излезе. Всички тези хора, които се включиха в нашата кампания, искаха наистина да помогнат за възстановяването на Боянската църква."

Боряна: “Разбира се, че на първо място е бизнесът. Но тогава, когато си силен, когато можеш, разбира се, при ясни правила, не смятам, че някой преуспял българин и бизнесмен би отказал такова добро начинание, защото е българско. Бояна е символ, не аз се вълнувам, когато казвам това име. “

Венета: “Аз продължавам да твърдя, че изключително много паметници на културата са в лошо състояние не защото липсват пари, а защото няма готовност от страна на съответните институции, на съответните отговорни фактори за добра комуникация с бизнеса, който е готов да подаде ръка и да създаде съответните условия за финансиране на подобни реставрации на една такава жива памет.”

Старобългарската традиция повелява да бъде изработен дарителски надпис.

Божидар: “Не трябва да се забравят тези, които са дали пари, както никога няма да забравим секавстократор Калоян и жена му Десислава, които иначе не са известни с нещо друго от историята.”

Имената на новите ктитори на църквата ще бъдат изписани върху дарителска плоча, поставена в двора- там, при мълчаливите гигантски секвои. По право списъкът ще започне с името на първия ктитор Калоян.