Араповски манастир “Св. Неделя”

Местоположение: Намира се на 8 км. от Асеновград, недалеч от с. Златовръх, старото с. Арапово.

Статут: Действащ, мъжки – 1 монах

Архитектурни и културни-исторически ценности: Състои се от храм “Св. Неделя” – внушителна трикорабна, триабсидна каменна църква, жилищни, стопански скради и аязмо, непосредствено до манастирките стени.

Местоположение: Намира се на 8 км. от Асеновград, недалеч от с. Златовръх, старото с. Арапово.

Статут: Действащ, мъжки – 1 монах

Архитектурни и културни-исторически ценности: Състои се от храм “Св. Неделя” – внушителна трикорабна, триабсидна каменна църква, жилищни, стопански скради и аязмо, непосредствено до манастирките стени.

Диоцез: Пловдивска митрополия

Телефон на манастира: 03322 / 270

Управител: Йеромонах Киприян

Телефон на управителя: 0886 79 65 77

Кратка история: Основан е през 1856 г. като обикновенно монашеско общежитие край съществуващо айазмо. Сградите и храмът са внушителни по размери и изискан вкус. В храма е работил Георги Данчов Зографина, заедно с учителя си, Алекси Атанасов. В епохата на Възраждането в манастира е имало щампарница и училище. Той се превръща във важно културно-просветно огнище в този район на България.

Издания за манастира: N / A

Посетен от: Гергана Станчева, неколкократно

Достъпност: Манастира се намира в поле, има асфалтов път и 500 м. черен проходим път – спокойно достъпен

База / условия: Вече има възможност за нощувка. Храна няма, няма и в близост.

Описание на посещението: Когато пътувах за първи път към манастира се случи така, че пътувах във товарен бус и нямаше как да наблюдавам пътя. След като слязохме, застанахме на вратата, позвънихме и не след дълго усмихнатия йеромонах Киприян дойде да ни отвори, първо ни заведе да видим параклиса, който строи – целта на нашето посещение беше евентуална уговорка за изписване, а после седнахме в кабинета му, носещ отпечатъците на предишните му обитатели – старинни мебели, обитатели със силен дух и изискан вкус. След като поговорихме се замечтахме за дните в които йеромонаха евентуално ще намери пари за изписване и ние ще живеем и работим в манастира. Той ни показа една прекрасна тераса, на която ние ясно си представихме топлите летни вечери и сладките приказки приседнали край масата. Влязохме в храма – внушителен и също така носещ спомена за минало пълно с богомолци, но сега празен. Зарадвахме се че такъв млад и надъхан монах е дошъл в тук, сред голямото Тракийско поле да съживява миналите спомени… И до ден днешен, макар че минаха оттогава 2 години, йеромонаха не е събрал пари за изписване на параклиса, а и богомолци май не са дошли.