Църквите на Костур
Източник: Арх&Арт
Западно от Солун усилено се строи новата европейска магистрала "Егнатия" в посока Албания, като значителни участъци вече са готови. Но все още до Костур се достига по стръмни пътища с много завои през планината Вермион. В долината се извива реката Бистрица, преименувана днес на гръцки – Алиакмон, същата която преминава в близост до столицата на древната Македонска държава Еге – сега Вергина. Пътят преминава в близост и до други стари български селища, които са съхранили старинни черкви и къщи с архитектура, която ни е много близка и позната – Бер (гръц. Вериа), Кожани (гръц. Козани), Сечище (гръц. Сиатист).
Черквата "Св. Никола" в Кожани е изградена в 1664 – 1721 г. и е многократно преустройствена след това. Тук известният български Зограф Христофор Жефарович през 20-те години на ХVIII век изписва иконостасните икони с надписи на църковно-славянски, тъй като населението на града все още не е било погърчено. Добре съхранени са стенописите от ХVIII век, характерни с богато украсените одежди на светците, както и два резбовани иконостаса в притвора и наоса на черквата. До нея се издига часовникова кула-камбанария от 1855 г.
Костур е бил в територията на Първата българска държава до 1017 г., а след това е място за заточение на видни византийски сановници. През цялото Средновековие населението му е било предимно българско. При най-голямото разрастване на Втората българска държава, границите й отново достигат до тук. Икономическият просперитет на града датира от ХVII и ХVIII в., когато започва търговия с кожи и бродирани тъкани. И днес града е сред най- значителните центрове за производство на кожени палта.
От ХVIII и ХIХ в. датират няколкото запазени големи представителни къщи. В най-забележителната сред тях – бейската къща, сега е устроен Музей на фолклора. За съжаление никъде не може да се види по-цялостен ансамбъл от старинни къщи – именно това, което прави впечатление на посетителите в другите наши възрожденски градове. Новото време неумолимо е изместило старите къщи, а в повечето случаи, когато все още не са разрушени, се вижда, че това може би предстои.
За щастие времето и хората са се оказали по-милостиви към черквите. И днес Костур има 70 черкви и параклиси, датирани от IХ до ХIХв. Отдалечеността на района от обичайните туристически маршрути е и вероятната причина в черквите да не е правена реставрация през годините или тя да е започнала наскоро.
Най-ранните черкви в Костур са от IХ – Х в., когато градът е бил един от важните български центрове на областта. Това са базиликите "Св. Безсребърници" ("Св. Врачи", гръц. "Анаргирой"), "Св. Стефан" и "Св. Архангели" (гръц. "Таксиархи Митрополеос"). Към тази датировка се придържат и авторите, които са ги публикували през годините – Габриел Мийе, Орландос, Пеликанидис, Хадзидакис, Мутцопулос, макар първоначално да е имало опити те да бъдат датирани след 1018 г., т. е. когато градът след падането на Първата бълкарска държава влиза в територията на Византия.
Тези базилики се отличават с богатата си декоративна украса и градеж, което потвърждава ранната поява и разпространение на тези елементи. Използва се клетъчен градеж, съчетан с тухли, които са вертикално поставени или образуват геометрични фигури, орнаменти, розети, букви ("Ж"), Хризма – монограмът на Христос дървото на живота и др. По стените им се явява и редицата "вълчи зъби" от косо поставени тухли. Изобилстват нишите по стените, както и каменната резба. Както правилно отбелязва арх. Н. Тулешков в книгата си "Архитектурното изкуство на старите българи", буквата "Ж", която се среща стотици пъти по стените на костурските черкви, може да бъде възприета едновременно като славянския "гръмен знак", соларна розета и Хризма. Тя се свързва органично с розетите, които изобилстват и по стените, изпълнени от тухли, а също така в каменната резба на олтарните прегради и рамките на дверите на "Св. Безсребърници", наред с дървото на живота, птици и елени. Характерно е също така, че тези базилики нямат голям размер, а са описвани като принадлежащи към т. нар. "съкратен тип" базилика. Строителите компенсират малките им размери с характерното извисяване на средния кораб.
Забележителни са стенописите на черквата "Св. Безсребърници". Има два етапа на изписване, като вторият е близък до стенописите на "Св. Георги" в Курбиново от 1191 г. Изображенията на ангели в абсидата с красотата си с право са сравнявани с тези от Курбиново и с най-високите образци на византийската живопис. Литургистите в абсидата са обърнати навътре – едни към други. В северния кораб са изобразени ктиторските портрети. Образите на светците Георги, Димитър, Теодор Стратилат и Теодор Тирон са едни от най-живите и великолепни в изкуството на епохата с румените си бузи, изразителни лица и широко отворени очи. Богато украсени и извезани са облеклата им на войни. Над тях е разположено "Полагането в гроба", което с право може да бъде сравнявано с това от Нерези. Образите на Св. Константин и св. Елена в притвора са изписани редом с ктитора Константин. Те се отличават с особена графичност и изразителност на лицата, богата декорация на дрехите в духа на модните тенденции на епохата. Образите на Св. Василий и Св. Никола от първия слой на изписване напомнят за просветлените образи от базиликите "Св. София" в Охрид и "Св. Ахил" на едноименния остров в езерото Преспа, поради високите чела и аскетични лица. Първият слой стенописи се датира от Пелеканидис в Х в. Той смята, че по-ранната живопис в Костур носи подчертано източен характер и може да бъде сравнена със стенописите от по-ранните скални черкви в Кападокия. Вторият етап на живописване датира от ХII век и е дело на няколко майстори, единият от които особено своеобразен и енергичен художник. Запазени са и стенописи върху западната фасада на черквата – явление, характерно за района.
Черквата "Св. Стефан" също има две фази на изписване. Пелеканидис датира първия слой синхронно с построяването на базиликата през IХ век. Наблюдават се множество архаизиращи елементи, сред които сцената "Страшният съд" в много ранен вариант. В притвора са изписани ктиторски портрети. Има женско отделение, разположено на втория етаж над притвора, с образ на Богородица, силно повреден от съвременни графити. Вторият период на изписване е от ХIIв.
Черквата "Св. Архангели" (гръц. "Таксиархи Митрополеос") е базилика с типичния за Костур план и стенописи отвън на западната и южната стена. От двете страни на входа са изписани архангелите Михаил и Гавраил, дали наименованието на храма. Редом с Архангел Михаил са изписани образите на българския цар Михаил II Асен (1246 – 1256 г.) и майка му царица Ирина Комнина, дъщеря на Тодор Комнин и съпруга на цар Иван Асен II. Характерно е облеклото на царица Ирина и украсата на главата й с типичната диадема с шапка. Предполага се, че в района е имало и други такива изображения, отбелязващи границата на властта през ХIII в. Образите на светците в наоса са поставени в рамки, с което напомнят картини, както е и при стенописите в Бачковската костница. Стенописи от ранния период на изписване са запазени в източната част на базиликата, а останалите сцени са датирани в 1359 г. Те се отличават с особена изразителност и експресивност,богатство на изграждането на образите на светците.
Черквата "Св. Никола Касници" е изградена в ХII в. и носи името на своя ктитор Никифор Каснитис, както става ясно от дарителския надпис. Имало е стенописи и на източната стена отвън, от които са запазени фрагменти, както и на северната стена около входа. Стенописите в наоса се отличават с изтънчеността на образите на светците и красотата на коленичилите ангели, които могат да бъдат сравнени с тези от "Св. Безсребърници". Черквата е имала ниска мраморна олтарна преграда. Голям стенописен образ на Св. Никола в рамка, наподобява икона, с разположен на северната стена.
Черквата "Св. Богородица Кубелидика" ("Кубелитиса") е единствената запазена тук до днес триконхална черква. Куполът й дава основание да бъде датирана през ХI в. Той е бил разрушен и реставриран впоследствие. И тук се забелязват характерните декоративни тухлени елементи, както и при съседната черква "Таксиархи ту Гимназиу". Малкото пространство на черквата е населено с многобройни образи и сцени. Прави впечатление образът на Новозаветната троица в притвора – новост за епохата, в която са изписани стенописите – ХII в. Впоследствие е бил построен още един притвор и изписана западната фасада. Забележителна е сцената с танца на Саломе от 1496 г. от втория слой стенописи на фасадата.
Освен многобройните черкви в града, принадлежали на всеки квартал и служели на многобройното население, край Костур на брега на езерото се намира манастира "Св. Богородица Мавриотица" както го наричат местните българи,(гръц. Мавротиса), където в черквата от Х в. също са запазени забележителни стенописи от ХIII в. Особено впечатление прави сцената "Страшният съд", разположена на източната стена на притвора. И тази черква, както останалите нейни съвременни Костурски храмове е градена, както отбелязва Тулешков, в ранен български Живописен стил, като върху фасадите й откриваме голямо изображение на дървото на живота. Запазени са и оригиналните входни врати с пестелива дърводелска резба, датиращи от същия Х век.
В най-високата част на Костур, където някога в античността се е издигал Акрополът, сега е разположен Музеят на византийското изкуство. В него са съхранени най-значителните икони от района, създадени от ХII до ХVII в. Наред с ранните образци, погледа привличат иконите, създадени в местното ателие, функционирало в периода 1480 – 1510 г. когато както преди и след това градът е бил предимно български. Има сведения, че същите майстори са работили в Погановския манастир, обвързвайки в едно спомените на нашето общо национално и балканско минало.