Архиепископ Марк: Посещението на свети места променя хората

Времето на отпуските за православните християни е повод да се замислят за поклоннически пътувания. За духовната и практическата страна на пътуванията по свети места разказва ръководителят на Управлението за чуждестранните учреждения на Московската Патриаршия Егориевският архиепископ Марк (Головков).

Ваше Преосвещенство, Вие сте главен редактор на списанието "Православен поклонник". През тази година изданието видимо се промени и като съдържание, и като оформление. Днес излизат много и достатъчно качествени и интересни православни издания. Къде е мястото на Вашето списание сред тях?

Издаваме списанието вече десет години и то има своя история. Това е единственото издание в Русия, посветено изцяло на поклонническите пътувания. В днешно време се издават действително много качествени материали с православна тематика. За да отговори на съвременните изисквания, редакцията предприе редица стъпки за промяната на облика на изданието и дизайна му. В "Православен поклонник" ("Православный паломник") ще има повече художествени фотографии и илюстративен материал като цяло, ще се подобри качеството на печата. От тази година рубриките са напълно обновени. Като главен редактор съм убеден, че принципната разлика между нашето списание и другите православни издания и телевизионни програми за пътешествия трябва да бъде не просто публикуване на информация за светите места на Православието, а поместване на сериозни аналитични статии и интервюта, основани на личен поклоннически опит на известни свещенослужители и миряни. На страниците на списанието ще се водят дискусии за религиозния туризъм, а в публикациите ще се засягат най-злободневните въпроси, свързани с темата. Искаме списанието да стане по-живо и по-интересно.

Кои проблеми на съвременното поклонничество смятате за най-сериозни?

За съжаление, има доста такива проблеми. Най-важният е, че миряните не разбират разликата между поклонничеството, работата за известно време в манастир и туризма. Това силно се забелязваше в началото на деветдесетте години на миналия век, когато огромен брой туристически фирми изведнъж, без подготовка, започнаха да предлагат "нов продукт" – поклоннически пътувания. Започнаха да продават на хората екскурзии по светите места; това се оказа търсено, но и днес, след повече от 20 години, е някак трудно да се сложи ред в този бизнес.

Какво очаква човек, отправяйки се на поклонническо пътуване? Главното при това пътуване не са разказите на екскурзоводите, снимките за спомен, а молитвата и поклонението пред светините, участието в богослуженията, тоест това, което храни и крепи духовно. Освен всичко друго, повечето поклонници имат нужда и от просвета. За тези, които отскоро се интересуват от църковния живот, такова пътуване може да сложи начало на техния път към Църквата, а може и да ги отблъсне завинаги. Затова развитието и правилната организация на религиозния туризъм е много важен въпрос за нас, свещенослужителите.

Случва се понякога човек да отиде в манастир с намерение да поживее там, да се помоли, да посетити свети места, а в отговор да чуе: "Ако искате да поживеете в манастира, вие сте длъжни и да поработите в него". От този отговор следва, че човек трябва да отработи своето пребиваване там, а тези, които искат просто да се помолят, не са особено добре дошли в манастира.

Разбира се, днес все още много манастири не са готови да приемат посетители, които не са дошли да се трудят. Но смятам, че е необходимо да се стремим да предоставяме възможност на миряните да отсядат за известно време в манастирите, да се молят, да четат духовна литература, да получат възможност да видят примери за благочестив монашески живот. Тази традиция, съществувала до революцията, трябва днес да се развива. Би било хубаво, ако манастирите намираха възможност да приемат такива богомолци и не се отнасяха към тях като към безделници. В края на краищата, живеейки в манастирския хотел, поклонникът обикновено плаща нощувките си – и това е неговата материална жертва за манастира.

В различните манастири в това отношение ситуацията е различна. В големите обители, там, където има много поклонници, нещата са ясни. Например, в Валаамския манастир съществува разделение между поклонници и трудещи се. Така е и в женския Горненски манастир в Йерусалим. Но в някои манастири до такова разделение още не са достигнали.

Присъствието на поклонници, особено на хора, живеещи в манастира и разпологащи със свободно време, създава определени усложнения за уединенен монашески живот. Може би именно с това се обяснава нежеланието да се приемат тези, които не са готови да се трудят наравно с монасите?

Разбира се, манастирите имат право и да не приемат поклонници. Монасите, оттеглили се от света и построили обители във вековни гори и затънтени места не са и предполагали, че при тях ще идват миряни, и то стотици на ден. Но едно е, когато става дума за уединен скит, а друго, когато това е знаменит голям манастир, където се намират известни светини и към който се стремят много поклонници и туристи. Тогава дълг на монасите е да се погрижат за хората, дошли в техния манастир да се помолят, да имат възможност някъде да подвият крак.

Какво е състоянието на манастирските хотели днес?

Целеви програми за откриване на манастирски хотели няма, даже големите манастири нямат такива планове. Да припомня, че даже в Троице-Сергиевата лавра едва наскоро бе открит хотел за поклонници. До сега богомолците, пристигащи в Сергиев Посад, отсядаха в частни квартири или в градския хотел.  Засега манастирските хотели са малко, но вече съществуват в такива крупни центрове като Дивеево, Валаам, Сергиев Посад.

Църквата и държавата развиват няколко проекта за съвместно развитие на туристически и поклоннически зони. Като пример можем да посочим островите Соловки и Верхотурието (Екатеринбургска област, б. пр.). Доколко успешни са тези начинания? В бъдеще ще има ли още такива зони?

Тези проекти са в начален стадий и да се оценят е все още рано. Но се надявам, че ще са успешни и ще имаме нов, много ценен опит в сътрудничеството между църква и държава.

Споменахте фирми, организиращи поклоннически пътувания. Може би е дошло времето, когато, както при книгите и средствата за масова информация, да се дава на такива фирми особен знак, който да гарантира качеството на услугите, които предлагат? Смята ли църквата да систематизира по някакъв начин работата с туристическите фирми?

В момента поклонническият туризъм като отделен законоутвърден институт не съществува. Съществува туризъм и негова разновидност се явява религиозният туризъм. Този сегмент, по данни на световната туристическа организация е един от най-динамично развиващите се видове туризъм – не само в Русия, но и по целия свят.

Църквата не може да се намесва в тази дейност – тя е регламентирана от държавата и затова не може да става и дума за някаква сертификация. Ако се създаде законодателно разграничаване между поклонничеството и туризма, тогава е възможно да се ситуират и специални органи, които да проверяват соътветствието на целите, заявени от туристическите фирми, на религиозните норми и правила. Засега това е невъзможно. Имаше такива опити, но те се провалиха доста бързо. Туристическият бизнес в Русия носи огромен доход, в това число във вид на данъци в бюджета, затова и да се правят опити да се слага ред е сложно – нахлуваме в сферата на сериозни финансови интереси. В същото време, не трябва да се нарушава човешкото право на свободно изпълнение на религиозния дълг. Например, държавата помага на мюсюлманите да организират своя хадж. Аз виждам в тази насока поле за сериозен църковно-държавен диалог и съвместна работа, в това число и на законодателно равнище.

Как обикновеният поклонник да се ориентира в предложенията на туристическите фирми и да организира правилно своето пътуване?

Много православни поклоннически организации са принудени да се регистрират като туристически компании. Не съществува друга форма. Например, поклонническата служба на Екатеринбургска епархия или поклонническата служба на Валаамския манастир са официално действащи туристически фирми. За да организираш поклонническо пътуване, е необходимо да си в регистъра на туроператорите.

Преди време имаше няколко хиляди фирми, претендиращи, че организират поклоннически пътувания. Сега са по-малко – нашата просветителска дейност даде резултат и хората не са вече толкова наивни. В същото време през последните седем години в Руската православна църква възникнаха около 500 поклоннически служби. Много архиереи и свещеници започнаха да се занимават с тази дейност.

Често свещениците просто събират своето паство и заминават като група самостоятелни поклонници, например в Йерусалим. Проблемът е в това, че в различните страни действат различни закони в областта на туризма, затова и такива самостоятелни групи нерядко трябва да прилагат някои хитрости. Например, в Израел е невъзможна разходката по светите места без специална значка. Там строго следят групите да се водят от дипломиран екскурзовод; ако такъв няма, могат да спрат групата и да изискат обяснения. В други страни могат да глобят шофьора за неизпълнение на изискванията на туристическото законодателство. Могат и да забранят достъпа до забележителности на такава група. Но, въпреки всички препятствия, например монахините от руския Горненски манастир развеждат поклонниците из Йерусалим без значки и никой не ги притеснява.

Църквата занимава ли се с подготовката на екскурзоводи и други специалисти, които могат да организират и съпровождат поклоннически групи?

Няколко години при Поклонническия център на Московската Патриаршия се провеждаха курсове за повишаване на квалификацията на работещите в поклонническите служби. Те бяха много успешни; имаше курсисти не само от Русия, но и от страните на ОНД. Ние знаем, че значителна част от випускниците работят като ръководители на поклоннически служби, или като специалисти-екскурзоводи. Смятам, че тези курсове трябва да бъдат възобновени. За да водиш поклонническа група, не е достатъчно да бъдеш грамотен и да имаш познания по история, макар че днес и такива ръководители са рядкост.

Може би е по-правилно ръководството на поклоннически групи да бъде възложено изключително на свещеници?

Смятам, че свещениците имат достатъчно работа в енориите си и не винаги могат да се занимават и с поклоннически туризъм. Макар че има достатъчно примери за обратното, например предстоятелят на храма на светите Жени-Мироносици във Венеция отец Алексий Ястребов ръководи групи поклонници. Неотдавна даже излезе негова книга и филм за Венеция. Но това са единични случаи.

Според мен, с организацията на поклоннически пътувания трябва да се занимават грамотни миряни. Епархиите днес решават този въпрос със свои сили. Трябва да отчитаме и факта, че всеки регион има своя специфика, свои светини и универсална рецепта за работа с поклонниците не би могла да съществува. На курсовете можем да дадем само методология, да разглеждаме принципите за работа с групите.

Убеден съм, че без участието на Църквата не трябва да се организира поклонничество. Ако туристическите фирми се справят повече или по-малко успешно с религиозния туризъм, то поклонничеството е възможно само под ръководството на Църквата – не само като благославяща инстанция, а като непосредствен организатор.

По-рано имаше "поклонници", които пътуваха по светите места да се "презарядят" с енергия, да "почистят аурата" или просто с магическа пръчка да оздравеят. Доколко това все още е разпространено?

Основната маса поклонници е станала по-грамотна, обаче прагматизмът, който ни заобикаля, прониква, естествено и в църковния живот.

До революцията поклонничеството е било просто една от формите на религиозен живот: така миряните са се молели и служили на Бога. Днес е сложно да си представим, че ще отидем да се поклоним на светинята без ясна цел – да помолим Бог за нещо конкретно. Но понякога посещението на свети места променя хората. Даже и с една екскурзия по свети места, виждайки със собствените очи начина на живот в манастира, можем да се отърсим от суеверията, илюзиите и да направим първата крачка към Бога.

Допустим ли e комфортът при поклонничеството? Не е тайна, че много фирми, прикривайки се зад лъжеблагочестието, се обръщат към поклонниците: "Търпете, вие пътувате за духовна полза, а не отивате на курорт". Тоест, скривайки се зад Православието, влагат минимум усилия за организацията на пътуването, а прибират прилични суми.

Съвсем не е грешно да се мисли за комфорт, но с мярка. Разбира се, когато поклонникът смята, че трябва да бъде настанен в петзвезден хотел, това показва, че не става дума за поклонничество, а за отдих и туризъм – и той трябва да признае пред себе си, че е просто турист. Поклонниците са склонни към въздържание и подвиг и трябва да ограничават своите претенции. Разкошът е излишен, но думата "поклонничество" в никакъв случай не трябва да е синоним на лошо организирано пътуване. Щом фирмата взема пари, тя трябва да обясни за какво ги взема. Подвигът има смисъл само когато е осъзнат и доброволен. Ако пътуващите спят в автобусите и това им се налага от туроператора, това е лошо. Чест прави на тези поклонници, които търпеливо понасят лишения. Но въпреки всичко, това е неправилно. Поклонничеството е труд и затова пътуването трябва да е организирано така, че да има време и място за почивка, а силите да са насочени към молитва и участие в богослуженията, а не за преодоляване на битови неуредици. Не е признак на лукс и желанието за самостоятелна стая. Понякога е необходимо уединение – да почетеш, да се помолиш. Присъствието на други хора разсейва и носи повече вреда, отколкото полза.

Кои свети места в Русия и зад граница са най-популярни сред поклонниците и кои са неизвестни, но по своята духовна значимост са не по-малко ценни и си струва да им обърнем внимание?

Ако говорим за руските светини, безусловно на първо място стоят Троице-Сергиевата лавра и Дивеево. Много хора пътуват и в Екатеринбург. Поклонниците посещават и Валаам, но там възможностите за прием на много хора са ограничени. Киево-Печорската и Почаевската лавра също са посещавани от поклонници от цяла Русия и от чужденци. Същото можем да кажем за Соловки, които завършват списъка на най-посещаваните места.

Сред задграничните светини на първо място трябва да поставим Светите Земи. Освен това, поклонниците посещават Атонските манастири, храмовете в Гърция и Италия, където са събрани немалко светини на древната, неразделена Църква. Навярно няма православен християнин, който да не е чувал за град Бари, където се съхраняват мощите на св. Николай, и който да не иска да отиде там, или във "вечния град" Рим – мястото на апостолските проповеди.

От кътчетата, които все още не са масово известни ще назова Вишенската пустиня, където е живял знаменития християнски писател Теофан Затворник. Все още мястото не е достатъчно благоустроено, но това действиетелно е необикновено, свято място.

Лично за мен голямо значение има Атон. Ходя там и служебно, и като поклонник. Това е несравним с нищо опит – да участваш в богослуженията, да служиш и ти като духовник, да се потопиш в тази атмасфера на духовна чистота, да бъдеш сред хора, които са се отдали на Бога изцяло; даже сред монасите атонските монаси са образец за благочестие. Иска ми се да пожелая на нашите поклонници да изпитат именно тези чувства, а не да гонят някакви външни впечатления. | www.pravoslavie.ru

Превод: Презвитера Жанета Дановска