Един древен храм на Пресвета Богородица

Бих искал да препоръчам на уважаемите читатели да посетят един древен храм в съседна Гърция, в град Солун, лесно достъпен за всеки български поклонник, който желае да посети знаменити светини на Християнството. Както повечето от посещавалите тази братска страна, там такива паметници на Православието се радват на благочестиви и сериозни грижи от страна на Църквата, държавата и цялото общество и поради това са винаги в изрядно състояние, така че да доставят радост и утеха на жадуващото Бога сърце.

Храмът, наричан с любов от старите солунчани “Ахиропиитос” /т. е. “неръкотворна”/ е издигнат в чест на Пресвета Богородица и е наречен по името на една икона на пресветата Дева, която според местното предание бела неръкотворна, но изчезнала по време на нашествието на кръстоносците в края на 12 век.

Църквата се намира точно в центъра на древния град Солун. На юг от него е минавал централният път на града от римско и византийско време, водещ от Рим до Константинопол, построен още в началото на християнската ера, т . нар. Via Egnatia, ндес ул. Егнатиа. Така че той много лесно може да бъде намерен от поклонник, попаднал в града за първи път и то преди броени минути.

Когато се озовете между “Сария пазар” и “Ротондата”, т. е., храма “Св. Георги”, тръгвате на север от ул. Егнатиа и се озовавате пред храма след броени метри. Ако предпочитате да пътувате с градски транспорт, може да вземете автобус № 10, 11, 14, 17, 19, 22, 27, 31, 37, 40, 58. Слиза се на спирка “Св. София”, която се намира близо до кръстопътя на ул. Егнатиа и ул. Св. София. След като слезнете на спирката, пресичате на пешеходната пътека от другата страна на улицата и продължавате на горе, т. е., на север по ул. Света София ок. 50 метра и достигате пред храма. Телефоните на енорийския храм са следните: 227-369 и 272-820. Все пак не е зле да се ползва за ориентир любезната помощ на гражданите на Солун, защото храмът се намира сред високи жилищни сгради и нивото, на което е построен е ок. 3 метра под нивото на днешния град, така че постройката се намира в двор, който не се вижда отдалече.

Постройката е положена върху развалините на стари римски бани, отделни части от които и до днес се виждат от северната страна на храма. Като конструкция тя представлява трикорабна базилика от опрастен елинистически тип, което ще рече, че сградата, подобно на всички форми през онази епоха, е силно издължена, но яма напречен кораб /трансепт/. Тази й продълговатост създава усещането за дълбочина и засилва мистичното чувство у богомолеца.

Покривът е дървен двускатен. От запад има нартекс /предверие за оглашените/ и балкон. От източната страна постройката завършва с голяма полукръгла апсида, северно от която има малък параклис от средновизантийската епоха, посветен на св. Ирина. От юг, близо до южния вход се намира още един малък параклис, прилепен до храма и обърнат на изток. Той има древен произход и вероятно първоначално е имал друго предназначение. Двете прекрасни колонади с модифицирани коринтски капители разделят вътрешното пространство на три кораба. Между колоните има арки. Нартексът се свързва с централния кораб с помощта на голяма трикрила порта, създаваща усещането за мащабност и тържественост.

В древност този храм е бил украсен от изящни мозайки – украса, която се е плащала от самия император поради високата си цена. Части от тези мозайки са запазени и до днес в сводестите повърхности между колоните на наоса. Това са прекрасни изображения с растителни мотиви, характерни за ранното византийско изкуство. Мозайки можем да видим и в двата свода на портата на нартекста и при големия прозорец на западната стена. За съжаление са запазени мозайки единствено с природни мотиви, но не и с образи на свети личности, защото след завземането на града от турците през 1430 г. при султан Мурат “Ахиропиитос” е първата църква, превърната в джамия и всички подобни мотиви са били избити от стените така, че тяхното възстановяване е практически невъзможно. Мюсюлманите с особено усърдие са унищожили светите образи на Христа, Богородица и безплътните сили, като не са пощадени и светиите.

Техниката на изграждане на стените, релефните фрагменти по колоните и по някои други архитектурни елементи, както и архитектурният план в цялост сведочат, че “Ахиропиитос” е построена около средата на 5 век. Единствените светийски образи, които са запазени, са на св. Четиридесет мъченици и се намират в южния кораб. Това е голям изящен стенопис от края на 13 век. Фигурите са красиви и одухотворени, но не са издължени. Като цяло те като че ли са под влиянието на т. нар. “Комнинов ренесанс”, стил, характерен за епохата на Комниновата династия, с наситени цветове, по-ниски фигури и маниерни движения.

През 1912 г. Солун е освободен от гръцката войска и Ахиропиитос отново става храм на Православието. Гръцките археолози възстновяват, доколкото е възможно вътрешността на храма, но през 1978 г. земетресение отново уврежда сградата. Днес църквата отново е в отлично състояние, обгрижвана от боголюбивото свещенство и благочестивото паство на Еладската Църква. За последното възстановяване на храма са били отделени и средства от фондове на Европейския съюз за културното наследство на Европа.

Храмът днес пази особена приятна акустика, макар и вътре да е монтирана модерна звукова уредба. Певците са едни от най-добрите в Солунска митрополия, свещениците са достолепни, благонравни и отзивчиви към всеки богомолец, потърсил тяхната помощ и подкрепа. Самият храм и пространството около него са в изрядна чистота и подреденост, а всеки посетител може да се снабди от малкото и приятно вписано в пространството на притвора павилионче с духовно четиво и истинска икона, а не с кичозна пластмасова отливка, с каквито са пълни софийските храмове от няколко години. В двора има немалък архонтарик, в койтслед служба се събират богомолците на по кафе и сладкиш, където и често се изнасят духовни беседи от някой от свещениците, служещи в енорията.

На излизане от църквата туристът или поклонникът може да се снабди безплатно с брошура, представяща храма, а ако жената, която ги раздава, разбере, че сте чужденец, ще ви поразпита откъде сте и до кога сте в града, и накрая ще ви пожеляе всичко най-хубаво, изпращайки и поздрави на всички верни в съседна и братска България.