Манастир „Рождество Богородично“, с. Кабиле

Накоро с дъщеря ми посетихме манастира край село Кабиле, Ямболско, носещ името "Рождество на Пресвета Богородица". Останахме приятно изненадани от това, което видяхме. С разрешение на двамата млади зографи, които изписват църквата, правим няколко снимки на тяхната работа.

Не ги познаваме, но се зарадвахме, че са останали в България и съживяват православието.

Кратка история на манастира „Рождество на ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА” – с. Кабиле, Ямболско

Манастирът се намира на 5 км северно от град Ямбол и на 1 км от с. Кабиле. Малък, уютен, в зеленина сред полето, той е като оазис – място за утеха на всеки, който търси Бога.

През късната античност (IV – V век) Кабиле е бил голям религиозен център. По времето на император Св. Константин Велики (IV век) на това място възниква голям манастир. Към манастира има аязмо и Св. царица Елена пращала хора да й носят от Светата вода. Като женски манастир, обителта просъществувала до падането на България под турско робство. Свети Патриарх Евтимий минал през Светата обител на път към своето заточение в Бачковския манастир.

По-късно турците търсили тук заровено имане и понеже не открили нищо, изгорили манастира, а извора – заровили. Векове наред на това място царяла разруха и запустение.

Но споменът за Светата вода се предавал през поколенията и останал жив. През 1898 г. Стоян Ганев от с. Извор /днес с. Кабиле/ докато си почивал веднъж на нивата, задрямал и насън му се явила облечена в черно жена, която му посочила мястото на извора. Започнал да копае и водата бликнала. Иван Бонев от същото село случайно минавал оттам. От известно време имал треска и болки в очите. Поискал да пие от Светата вода и станало чудо: веднага почувствал облекчение и оздравял. Оттогава изворчето, наречено аязмо започва да се посещава от много хора, страдащи от различни болести. Стоян Ганев 3 години се грижил за чистотата на извора. Завистливи и злобни хора започнали да хвърлят камъни, пръст и тръни в него. Човекът се ядосал и заровил извора. В същото време пред очите му припаднала мъгла и той ослепял.

За цели 17 години изворът потънал в забвение. По Божията милост през 1928 г. Мария Маринова от Сливен имала следното съновидение: от прага на една църква се появила жена в черно облекло. Приближила се до Мария, вгледала се до очите й и казала: „Бабо Марийо, ти ще откриеш и отвориш едно аязмо. То ще бъде много целително. Всички болести на страдащи хора ще се лекуват.” Завела насън баба Мария на самото място и казала, че тук съществувало аязмо преди хиляда години. „Стани, иди и го открий. То е дадено на твоите ръце. Ти си избрана за тази работа. Ти си записана в Божията книга. На тебе никой нищо няма да ти стори.”

В продължение на 3 години пред очите на тази избрана старица минават много видения. В деня на тръгването на баба Мария се явяват две жени, които я подканили да тръгне с тях. В същия ден тя отива на мястото и открива аязмото. Това става през 1919 г. На помощ на баба Мария идва синът на Стоян Ганев – Ради. Към края на същата година от аязмото открадват икони и за да не се получи като първия път, дядо Стоян със сина си Ради решават да направят стаичка за живеене.

Преди смъртта си собственикът Стоян Ганев подарява нивата си за строеж на манастир.

Девическият манастир „Рождество Богородично” край с. Кабиле се явява духовен съветник, от когото получаваш духовна подкрепа, утеха и изцеления от Пресвета Богородица и аязмото.

***

Тази кратка история на манастира е от 1999 година – взехме я от малка брошурка, благословена от Владика Йоаникий.

На снимката най-горе: сестра Пелагия