Отдясно на олтара. Дали Сан Клементе пази образа на Свети Кирил?


Църквата “Сан Клементе” в Рим е известна в България с това, че в нея на 14 февруари 869 г. е погребан Св.Кирил – равноапостолът на нашата писменост. Погребването на Св. Кирил в Сан Клементе не е случайно. Когато в 863 г. солунските братя са определени за мисия при хазарите от император Михаил, те – наред с религиозните диспути – успяват да открият мощите на Свети Климент – четвъртият поред предстоятел на римската християнска общност, ръкоположен от самия Св. Петър. Свети Климент е бил изпратен на заточение в Херсон, където умира мъченически. Макар мисията на двамата братя при хазарите да е неуспешна (те приемат юдаизма, а не християнството), те успяват да отнесат със себе си мощите на светеца.

Това очевидно е било събитие с голямо значение за църквата, която по това време още е неразделена. Св. Кирил и Св. Методий получават покана от папа Николай І да посетят Рим.

Когато те пристигат, папа е вече Адриан ІІ, който ги посреща извън стените на града именно защото те носят със себе си светите мощи на Св. Климент.

Триумфалното посрещане е предадено на фреска от края на ІХ век, запазена в църквата Сан Клементе. Мощите на светеца са положени в тази църква. Популярността на двамата братя е толкова голяма, че те успяват да издействат книгите на славянски език да бъдат благословени от папата, което става в една от четирите големи римски църкви – Санта Мария Маджоре.

След смъртта на Св. Кирил, римляните не се съгласили той да бъде пренесен и погребан в Солун, а го погребали в мраморен саркофаг – отдясно на олтара в Сан Клементе. Над саркофага (мраморният ковчег) изобразили неговия образ.

Историята е записана както в славянското житие на Св. Кирил, така и в хрониката на Лео от Остия от 1100 г. сл. Хр. Последната творба по-скоро е предназначена за поклонници.

Днес поклоненията на Свети Кирил се извършват от лявата страна на олтара, където е запазен гроб, зидан с тухли.

И така – къде всъщност е бил погребан Св. Кирил?

Църквата, в която това се е случило е построена през ІV век върху стар митраистки храм от І век, който също е запазен. През ХІІ век върху нея е построена нова църква, функиционираща и до днес. Тогава е построена една подпорна стена, минаваща през дотогавашната църква, а самата сграда е била напълнена с пръст. Мощите са били пренесени в горната църква и през 1798 г., за да се спасят от поругаване през бурните събития, през които преминавал Рим тогава, и дълго време са били в неизвестност. През 1963 г. малка част от мощите са открити в малък параклис край Реканати и са пренесени обратно в Сан Клементе. Папа Павел VІ дарява частици от тези мощи и на църквата в Нитра-Словакия.

При реставрацията на храма от ІV век е открит споменатият тухлен гроб и е обявен за гроб на Св. Кирил. Там са сложени паметни плочи, там се извършват службите и пр.

Но ако погледнем отдясно на олтара, в един кораб със запазени византийски фрески ще открием следи, сочещи, че някога там е имало мраморни саркофази, които са демонтирани. Там се намира и фреската от ІХ век – “Лимбо”, изобразяваща Кападокийската легенда за слизането на Христос в ада, за да изведе падналия Адам.

Отляво на тази сцена е изобразен мъж с книга в ръка, без нимб, с дясна ръка с отворена длан към зрителя. Към момента на изобразяването му той явно не е бил смятан за светец, а не може и да е бил и ктитор, тъй като те се изобразяват при входа на църквата.

Възможно ли е това да е образът на Св. Кирил?

Аргументите за това са, че образът съответства на писмените свидетелства за изобразяване на лика на Св. Кирил над гроба му, намира се отдясно на олтара и под него се забелязват следи от мраморни саркофази. Другият гроб е тухлен, намира се отляво на олтара и много вероятно в него да са се покояли мощите на Св. Климент – Сан Клементе. Въпросът е какво са разбирали по онова време хронистите и съвременниците за израза “отдясно на олтара”. Би трябвало да се приеме, че човек трябва да застане с лице към олтара, а не с гръб.

Тогава отдясно се пада фреската “Лимбо”, а отляво – тухленият гроб.

Ако тази логика е вярна, тогава образът на Св. Кирил – още от времето преди да бъде канонизиран, е този запазен до фреската “Лимбо” и е най-близо до неговия истински образ.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

4 Отговори

  1. Дон Кихот каза:

    Тошев е преписал моята статия по същия въпрос – „Кирил и Методий в средновековната художествена култура. Паметници и проблеми“, Проблеми на културата, 1987, № 3, 3-14.
    .
    Освен това, слизането на Христос в ада не е „Кападокийска легенда“, а е древнохристиянско предание с гностически произход.

  2. Лъчезар Тошев каза:

    Рицарю на печалния образ,Не знам дали няма да се засегнете,но не съм чел статията Ви нито съм виждал списанието.Проверих в библиотеката на учреждението където работя но го няма.Ще го потърся в Народната библиотека.Аз съм биолог по професия и това списание не ми е било известно.Разбрах от библиотекаря че то вече не излиза. Ако Вие сте първият който е заявил че това е образът на Св.Кирил-поздравления!Защо не предложите на сайта статията за да се помести.И други ще имат интерес да я прочетат. В Сан Клементе бях няколко пъти след 1992г. През 1998г. видях там да се продава картичка на фигурата от фреската с надпис че е на Св.Кирил.(Може би трябва да се увеличи за да се вижда!).Това ме накара да попитам по темата продавачите, купих си книга от тях и сам започнах да проучвам въпроса.Имам и свои снимки на фреската.В книгата която имам,има фотокопие на „Италийската легенда“ на Лео от Остия -1100г.Сл.Хр.където ясно личат думите“от дясно на олтара“за гроба на Св.Кирил.Въпрос е дали дясно- гледано към олтара или от олтара.Публикацията в сайта Православие БГ не е научна а популярна и затова липсва цитирана литература.Такива са и другите публикации от този вид.При желания от Ваша страна съм готов да Ви покажа ползваните от мен източници и ще се развам да се запозная с Вас. Целта е -дискусия.Така всеки ще допринесе с нещо което знае от което нашата общност ще спечели. А факта че не приемате обяснението за „Кападокийската легенда“ още веднъж показва ,че не съм се позовавал на Вашия труд.

  3. Дон Кихот каза:

    Допускам, че може да е станало съвпадение.
    .
    Във всички възможни случаи ориентацията в един християнски храм е от гледна точка на олтара, а не от тази на случайния и профанен зрител.

  4. Лъчезар Тошев каза:

    Поздравления на Дон Кихот за статията от 1987г.Научих много нови неща от нея! Заслужава да се прочете от широк кръг читатели и съм доволен че чрез форума стигнах до нея. Но… тезата на доц.Павел Стефанов е обратната на тази за която пиша-т.е. той твърди , че този образ(на снимката) не е на Св.Кирил.Книгата която съм ползвал за някои от фактите е на Leonard Boyle O.P. „St.Clement’s-Rome“ Rome ,
    1989(препечатка от 1960 с корекции)Collegio San Clemente, Via Labiata 95,Rome.Той е ползвал цитираният труд на Джон Осбърн, който поставя тезата за „ляво и дясно“ по друг начин. Може би това е причината за появата на картичката която купих в самата църква в Рим и която стана причина да се заинтересувам от темата.Ползвал съм и житието на Св.Кирил в изданието на Житията на светиите- от 1930г. Все пак с голямо удоволствие бих разговарял с Дон Кихот по въпроса-ако реши да ми се обади.
    Все пак в статията на доц.Павел Стефанов от 1987г. не се аргументира с доказателства защо „отдясно на олтара“ означава гледано от олтара а не от входа.Защо поклонникът трябва да е с гръб към олтара.Допустимо ли е изобщо? И от бележката която е по-горе не става ясно на какви източници стъпва Дон Кихот за да аргументира тази теза. Моля-поне чрез сайта за пояснение(източници)!

    Оставам с уважение към Дон Кихот който наистина не познавам-но се радвам,че чрез сайта намерих статията му !