Сопотски манастир “Възнесение Господне”

Местоположение: Манастирът се намира в южното подножие на Троянска планина от Средна Стара планина, на около километър северно от град Сопот.

Статут: действащ, женски

Архитектурни и културни-исторически ценности: Представлява комплекс от храм, жилищни и стопански сгради.

Диоцез: Карловска духовна околия

Телефон на манастира: 03134 / 20 54

Управител: монахиня Магдалина

Телефон на управителя: N / A

Кратка история: Манастирът е основан през XII в. В него през 1828 г. Игуменът Панталеймон прави препис с поправки на Паисиевата “История славянобългарска”. На 07. 12. 1858 г. в манастирът Васил Иванов Кунчев (Левски) е ръкоположен за дякон Игнатий. По-късно Левски го използва за убежище в революционната си дейност. В манастира учители и просветни дейци издават сатиричният вестник “Остен”. Храмът “Възнесение Господне” е опожаряван и разрушаван многократно. След възтановяването му през 1870 г. е зографисана от Георги Данчов, съмишленик на Левски. От разрушаването му през 1877 г. е отцелял само олтарът с избодените от щиковете на башибозуците очи на светци. До южната стена на храма е голямата камбана, лята в Крайова през 1873 г., подарена на манастира от сопотценци, живеещи в Румъния. В манастирът през 1875 г. Тодор Каблешков заклева членовете на възобновения сопотски революционен комитет. При опожаряването на Сопот през 1877 г. в двора на манастира са били избити от башибозуците много от бягащите мъже, жени и деца. През 1879 г. манастирът е възобновен.

Издания за манастира: N / A

Посетен от: Гергана Станчева на 19. 12. 2004 г.

Достъпност: До манастирът води асфалтов път, на около километър северно от центъра на гр. Сопот.

База / условия: Манастирът не предлага условия за настаняване и храна

Описание на посещението: Когато пристигнахме в манастира валеше тихо. Моите спътници влязоха в храма, а аз попитах една от работничките в манастира за майката, тя веднага ме въведе в малка затоплена стичка. Майката седеше на леглото до една мана, а на масата имаше лекарства. Много ми се зарадва, а на мен ми стана спокойно. Заговорихме за причината на посещението ми и за духовен живот. Майката беше мъдра и надъхана с вяра жена. Заразказа ми за айазмото, което се намира на около 30 мин. по-нагоре от манастира, и за чудесата, които са се случвали там. След като побеседвахме още малко си тръгнах. Отвън моите спътници още бяха в храма. Там в момента кръщаваха един младеж. След като поогледахме още малко тръгнахме към айазмото. То е стабилна постройка на брега на реката. После повървяхме още малко по пътеката и стигнахме до един красив водопад. След като му се насладихме тръгнахме да се връщаме. Минахме през Дядостояновата воденица и за пореден път в този ден се пренесохме във Вазовите произведения.