За съдбата и провидението

Сегашният наш живот изобилства с многочислени тревоги и грижи, но това не е тежко, възлюбени. Тежкото е, че имаме възможност да намалим тези грижи и тревоги или поне да ги понасяме без особени страдания, но не правим нито едното, нито другото. Всичкото си време прекарваме в обезсърчение: един скърби, че е беден, друг – че е болен, трети – заради многото грижи и безпокойства вкъщи, четвърти – да изучи децата си, а пети – поради бездетство. И обърнете внимание какъв излишък от безумие има в случая, защото почти всички скърбят за неща, противоположни едно на друго.

Не бе трябвало да се скърби за противоположни неща. Ако бедността е зло, и при това непоносимо, то оня, който живее в богатство никога не би трябвало да скърби. Ако бездетството е зло, то ощастливеният с много деца, би трябвало винаги да е весел. Ако ли е желателно да се занимаваме с обществени работи, да се наслаждаваме на почести и да имаме много подчинени, то би трябвало всички да избягваме свободния и спокоен живот. А сега като виждаме, че еднакво скърбят и богати, и бедни, и твърде често дори богатите правят това повече от бедните, скърбят властимащи и подчинени, бащи с много деца, и онези, които нямат нито едно, ние смятаме, че причина за това настроение са не самите обстоятелства, а онези, които не могат да се възползват от тях по подобаващ начин и да отстранят от себе си всяко обезсърчение. Не внезапната промяна на тези обстоятелства служи за причина за тревогите и безпокойствата, но ние и нашият ум, така че ако той е добре образован, ние винаги ще си отдъхваме в спокойно море и в тихо пристанище, макар отвсякъде да се надигат безброй много бури. Но ако той не е добре настроен, то ще изпаднем в положение на корабокрушение, макар и всичките ни дела да са движени от добър вятър.

Затова всеки път, когато забележим, че не ни върви в работите, нека, възлюбени, не обвиняваме Бога, защото това не значи, че сме намерили лекарство за раната, а че към нея сме притурили още една. Нека не мислим, че светът се управлява от демони, че за нашите дела никой не промишлява, да не противопоставяме на Божия промисъл някаква фаталност или съдба. Всичко това е преизпълнено с богохулство, защото бъркотията и лошият вървеж на работите зависят не от хода на самите работи, а от настроението на духа на човека, който, дори и при най-благоприятно стечение на обстоятелствата, не би получил за себе си никаква полза докато не поправи безпорядъка в самия себе си. Както окото, когато е болно, и в най-ясния ден по обед вижда тъмнина, заменя едно нещо с друго и няма за него никаква полза от слънчевия лъч, а когато е здраво и силно, даже вечерно време напътства тялото към безопасност, така и окото на нашия ум, докато е силно, ще може прекрасно да вижда, дори и да трябва да съзерцава неща, които наглед са неустроени, а когато е повредено, дори да сте го въздигнали до самото небе, и в онова, което там се намира, ще види голямо безредие и неблагоустроеност. И че това е тъй аз мога да ви покажа с много примери. Много хора понасят бедност и не престават да благодарят на Бога за това. Мнозина пък живеят в богатство и разкош и не благодарят, а злословят Бога. Други без да са претърпели нищо ужасно, обвиняват Божия промисъл. Не малко има такива, които прекарват целия си живот в затвор и понасят тамошните страдания с по-голямо благоразумие, от онези, които живеят на свобода и в безопасност. Виждате ли, че нашето душевно състояние и нашият собствен ум са причина и за едното, и за другото, а не самата природа на обстоятелствата. Ето защо, ако ние се грижим за нашия дух, то не би имало грижи и безпокойства, не би имало раздори, не би имало нищо ужасно, макар и обстоятелствата на нашия живот да биха се колебали по-силно и от морските вълни.

Ако хората знаеха, че в сегашния живот няма друго благо освен добродетелта, че не е благо нито богатството, нито съкровищата, нито здравето, нито могъществото, нито друго каквото и да било и че в сегашния живот няма друго зло освен порочността, лукавството и душевната поквара, че не е зло нито бедността, нито богатството, нито кавгите и лъжливите доноси и останалото, което се счита за нещастие, то никога не би се говорило онова, което сега се говори, никога хората не биха облажавали онези, които би трябвало да считат за нещастни, никога не биха считали за нещастни онези, които би трябвало да облажават, не биха се отнасяли по този начин към истинското достойнство на хората. Да облажавате хората за това, че са затлъстели, че имат изобилни ястия и че продължително спят, това не е нищо друго освен да се отнасяте към тях като към безсловесни животни, защото тяхното щастие именно в това се състои.

Затова нека не изменяме на благородното си произхождение и да не падаме до низкото положение на безсловесни животни, за да не ни засяга казаното в Писанието: “Човек, който е в почит и е неразумен, е подобен на животните, които загиват” (Пс.48-21). Да определяме щастието в живота според разкоша и богатството ще рече да не обръщаме внимание на собственото си благородство и от хора да се обръщаме на коне и осли. Именно за това ние се събираме често и се наслаждаваме от слушане на божественото слово, за да можем да станем плодоносни дръвчета и да принесем навреме плод, та да го складираме в общата житница, която ще послужи за слава на Бога, пазачът на нашите души, и нам ще донесе безсмъртен живот, който дано да достигнем всички чрез благодатта и човеколюбието на Господа нашего Иисус Христос, Комуто заедно с Отца и Светия Дух нека бъде слава, власт и чест завинаги. Амин.