Из беседата „Против еретиците

Отново с дръзновена надежда за помощ от Светия Дух, като желая да разкъсам оковите на невежеството, заемам проповедническата катедра, без да се срамувам от своята нищета. Вие, които сте разположени към бедните, ще ме пожалите поради вашата любов.

Аз влизам в битка не за да се сражавам с думи против думите, не с риторическо красноречие да разруша връзките на изреченията, но с щателни изследвания на божественото слово да унищожа изкусните построения на еретиците. Ето какво четем у апостола: “О, каква бездна богатство, пре-мъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неиз-следими Неговите пътища!” (Римл.11:33) Какво казваш ти, Павле? Бо-гатството на Бога в дълбина лежи и във висота се познава? Да, казва, и в дълбина, и във висота: в дълбина по човечество, а във висота по божественост. Така именно говори Бог чрез пророк Ахаз, откривайки домостроител-ството: “искай за себе си личби от Господа, твоя Бог: искай или в дълби-нето, или във висинето.” (Исая 7:11) – в дълбина по отношение на домо-строителството (въплъ-щението) и във висота – по отношение на учението за Бога. Както наистина дълбоко е знамението – раждането от Дева, така високо е предсказанието, че от Бога ще се роди Бог. И ето, брате, ако ти започнеш да се занимаваш с ненужното и да любопит-стваш, нито височината ще разбереш, нито дълбината ще намериш. Свещени са и двете раждания на Христа: и онова, което е по природа и онова, което е въпреки природата. Именно въпреки природата в последните времена Той се роди от Дева, а съгласно с природата, преди вековете беше роден от Отца, тъй като е познавал Родилия Го. Небесното раждане не е лъжливо. Истинно Бог от Бога се роди; истинно и от Дева Бог се роди като човек между хората: горе един от един Единороден и долу един от една Единороден. И както по отношение на горното раждане е нечестиво да предполагаме майка, така по отношение на Девата е богохулно да предполагаме баща. Отец роди Сина неделимо, а Дева Го роди невредимо. Нито Отец, раждайки, претърпя загуба, защото роди така, както подобава на Бога, нито Дева след раждането претърпя тление. О, ново чудо! О, свещено и необяснимо тайнство! Осмелявам се да кажа и не греша, като твърдя това, че и горе роди девствена природа (защото Божественото същество е чисто и нетленно) и долу нетленната Дева роди Нетленния, както е казано: “не ще допуснеш Твоят светия да види тление” (Деян. 2:27).

Когато природата следва обичайния си ред, тогава ти, човеко, търси съгласното с природата. А когато Бог повелява нещо, тогава природата отстъпва от своя порядък и прави това, което иска Божият закон. Например, Бог повелил на скалата в пустинята да пусне вода и тя изпуснала не това, което е имала в недрата си, а онова, което е вложило повелението. И както скалата станала източник по дадения от Бога знак и произвела бистър планински поток вода, нито от подземни жили, нито от река, но бидейки суха, без влага, станала майка на потоци, проливайки влага, която не е имала в себе си, така и непозналата мъж Дева, чрез наитието на Светия Дух, родила по плът нашия Господ без да се подчинява на природния порядък, но се е приготвила за раждането със силата на Всевишния. Тя е родила не по природния закон, но като е получила сила от Светия Дух, родила е така, както е поискала Божията благодат. „…Дух Свети ще слезе върху ти и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.“ (Лука 1, 35). Ако искаш да знаеш как природата отстъпва от своя порядък, за да служи на Бога въпреки себе си, попитай Аароновия жезъл. Кажи: как ти, сухият жезъл, пусна листа и плодове за толкова кратко време, въпреки природата си? Нали Моисей не те е посадил в земята преди това, не те е поливал с вода, не времето източи твоите корени – ти не си преживял нито лета, нито пролети, не си изпитвал нито зима, нито есен. И така, по какъв начин ти даде листа и цветя, и плодове? Не на измененията във въздуха, ще отговори жезълът, нито на промените във времето се покорих аз, но, като се подчиних на Божественото слово, наруших природата и въпреки нея дадох плод, за да се подчиня според природата и въпреки нея на волята на най-добрия Художник. И така, човече, както жезълът въпреки природата си даде плод, за да повярва Иудея, така и живият жезъл – царствената Дева – роди, пренебрегвайки брачните закони, за да се спаси цялата вселена.

Но, може би ти ще кажеш: какво е сходството между жъзъла и раждащата Дева? Виж колко голямо е сходството: този жезъл е бил образ, а тя е самият предмет. Както жезълът е дал плодове въпреки природата си, така и тук въпреки природата Дева произведе цветовете на благочестието. “И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израстне от неговия корен” (Исая 11:1). Значи не напразно Павел се удивява на Божието богатство, тоест на домостроителството на въплъщението на Христа. О, неверие на еретиците! О, неистов и богопротивен техен език! Павел, гражданинът на небесата, съзерцателят на рая, пламенният поклонник на Христа, слушателят на неизказаните тайни и изследовател на вселената затрепери и се смути. А вие, които изследвате Божеството, дори не потрепвате? Павел нарече Божиите съдби неизследими, а ти разсъждаваш за природата на Отца като за нещо леснопостижимо?! Намирам удобен случай да те приканя да си спомниш със съкрушение за своите непонятни съждения. Ти не разбираш как роди Дева, а желаеш да знаеш как роди Бог? Как произлезе раждането на Христа по плът в дните на Ирод не знаеш, а се осмеляваш да изследваш и имаш намерение да проверяваш раждането от Отца, което е безначално и неизяснимо, свещено и неизказано, преди всяко разбиране, преди времената и вековете, без всякакво посредничество. Ако Тома, който беше апостол, като докосна разпятото тяло Христово, не остана без порицание, то за какво наказание са достойни тези, които не с ръка докосват Христовото тяло, а с език изследват вечната Му божествена природа? Тома видя тялото и го докосна, а тези започнаха да изследват Божеството, Което не са виждали, като че ли са Го видели. Кажи ти, изумителен и хитър риторе Евномий, по трояк начин различаващ природата на Божеството, стоящ недалече от това да си измисляш богове, защо наричаш Христа сътворен, а не роден? Затова ли, както казваш, да не се приписва на несъздадената природа на Бога понятието “отделяне”. Ако е така, то и на творящия е необходимо да се припише труд. Който твори, не твори без труд. Затова, ако ти отказваш да наречеш Отеца „Отец“, желаейки да избягаш от мисълта за отделяне, то не Го наричай и Творец, за да не внушиш мисълта за труд и умора. Ти казваш, че по отношение на Бога не трябва да имаме такова съждение, каквото имаме за хората. Хората, когато съзиждат, правят го с труд и след време. Бог, Който създава, съзижда без труд, защото Неговата природа не е съставна (сложна). Ако това е така, мъдри и знаещи човече, ако Бог когато твори, твори без труд, то нима Той не може да ражда без отделяне? Или може би когато твори, твори без труд като Бог, а когато ражда, изпитва отделяне? Тогава излиза, че когато твори, Той остава безчувствен, а когато ражда, изпитва човешко чувство. Тръпки ме побиват и се боя, и треперя от богохулния, безсрамен и необуздан език на еретиците, когато си представям, че подобно на тях вярвам в това, че Дева е родила невредимо, а се съмнявам в това, че Бог е родил. Девствената утроба и след раждането е останала невредима, а природата на Отца с раждането не е избегнала отделянето?! Дева и след раждането е останала Дева и с раждането не е нарушила девството, а Отец, след раждането не може да остане същият, така че Неговото същество да остане без изменение и отделяне?! Там, където има тяло, стройно съгласие на частите, състав на костите, порядък на нервите, множество връзки и членове, плодът в утробата на майката се е явил така, както Той е знаел, образувайки се в девствената утроба по неизясним начин; а там, където няма нито тяло, нито членове, нито състави, нито нерви, нито кости, но има неосезаема, безтелесна и невидима природа, ти въвеждаш понятието “отделяне” и говориш за намаление? Излезе от утробата и тя остана девствена, защото Този, Който безсеменно устрои за Себе Си в Девата одушевен храм, сам съхрани като Бог утробата цяла. Божествените дела не са подчинени на природата на нещата, но се подчиняват на повелението на Бог Слово. Понякога Бог съзижда съгласно с природата, за да познавяш ти благоустройството й, а понякога твори въпреки природата, за да се научиш да разбираш силата на Творящия. Както не всичко се върши в съгласие с природата, за да не се прославя тя вместо Бога, така и не всичко става въпреки природата, за да не би онова, което се допуска въпреки нея да се отъждестви с безпорядъка. Бог образува съгласно с природата, но върши неща и въпреки нея, за да се научиш да знаеш, че природата се движи в съгласие сама със себе си, по подобие на слугите, но върви и въпреки себе си, изпълнявайки Божието повеление.

Кажи ми ти, който питаш по какъв начин Христос излезе от девствената утроба, без да разруши печата на девството, кажи ми как от девствения Адам произлезе Ева? Богородица Мария, без да познава мъж, роди мъж; първозданният Адам, без да познава жена, произведе жена. Но, докато за раждането на девицата, макар и неочаквано, все пак може да има някакво обяснение, доколкото стомахът и утробата представляват естествен път за раждане, то по отношение на Адам всичко това няма място… И ето – както след отнемане на реброто Адам остана цял, така и след излизането на плода Дева остана невредима. Нито в Адам претърпя вреда съотношението на частите, след като реброто беше взето, нито печатът на девствеността се наруши, след като излезе Младенецът.

Ето какво ми кажи още, мъдри и знаещи, кое е по-лесно: девицата да роди и след раждането да остане девственица или жезълът да се превърне в одушевено същество, след което пак да стане жезъл. По какъв начин жезълът на Моисей стана змия? Как от змията отново стана жезъл, разпознавайки своята природа? И ето, човече – както жезълът на Моисей по природата си беше жезъл, а по домостроителството стана змия, така и Мария по природа беше Дева, а по домостроителство стана Майка, за да повярват халдейските влъхви, както и жезълът стана змия, за да изплаши египтяните. Нима ти не би искал Девата да послужи за спасението на вселената? По време на земетресения се случва стени да се разделят и отново да се съединят. Нима считаш за невъзможно при раждането на Христа, утробата да се отвори и отново да се съедини? И не ми казвай: откъде ще се вземе плът и кръв, ако не е заложено семе. С помощта на това, което става с нас можем да се научим да разбираме онова, което стои по-високо от нас. За пример към казаното ще ти посоча учениците на живописците, които често рисуват растения, дървета и реки, дори да нямат пред очите си природата за модел. Изкусно съединявйки боите, те се стараят да представят изображението на нещата. Рисуват река, без да заимстват нищо от нейното течение, изобразяват човек, без да прибавят към това нищо от човешката природа. Както тези художници с помощта на боите изобразяват и човек, и ручей, и река, без да заимстват нищо от тях, така и Дух Свети в Девата, не с бои, но по своето искане образува одушевения Човек, без да заимства от човешката природа семе за Неговото устройство… Както ти, като се гледаш в огледалото, виждаш с очи собственото си отражение от безформена материя, изображение често смеещо се и плачещо, движещо се и приемащо разнообразни форми и възпроизвеждащо състоянието на живия предмет, така и Духът Свети в чистото огледало – в непорочната Дева – засия и образува съвършения човек. Не по законите на природата, не по времената, не от човешко семе, но по неповторим начин, с духовна и свята сила подтикна Девата към раждане, като неизяснимо изтъка в нея зародиша за спасение на човеците.

Това е именно така. И за казаното да въздадем хвала на въплътилия се за нас Бог, защото на Него е славата, на Отца и Сина и Светия Дух во веки веков. Амин.